Експерти предупреждават: „Когато машините изместят хората, остава само посредствеността“
Според Шуа Сун, доцент в университета Тюлейн, AI е мощен инструмент, но стойността му зависи от начина, по който се интегрира с човешката експертиза
&format=webp)
Компаниите, които поставят изкуствения интелект в центъра на работния процес за сметка на човешките служители, се излагат на риск от посредственост, твърди професор по бизнес, който внимателно следи навлизането на AI на пазара на труда.
Според Шуа Сун, доцент в университета Тюлейн и експерт по управление и изкуствен интелект, компаниите, които автоматично съкращават работни места и ги заменят с AI инструменти, пренебрегват по-широките последици, все по-тясно свързвани с технологичните промени.
„AI е мощен инструмент, но стойността му зависи от начина, по който се интегрира с човешката експертиза“, отбелязва Сун в интервю за Quartz.
„Човешката страна на труда – умението за адаптация в контекст и динамичната преценка – остава изключително трудна за възпроизвеждане. Компаниите, които гледат на AI като заместител на хората, рискуват посредственост, докато онези, които го използват, за да засилят потенциала на служителите си, е по-вероятно да постигнат устойчиво предимство“, казва той.
Сун, специалист по организационно поведение, смята, че възприемането на AI никога не е автоматичен процес и че технологията все още се затруднява при задачи, изискващи човешки опит и добро усещане за ситуацията.
В проучване на университета Тюлейн от 2025 г., ръководено от Сун и обхванало 250 служители, които използвали или не използвали ChatGPT в работата си за период от една седмица, изследователите установяват, че само тези, които са работили с приложението „активно“, са получили реални ползи.
Според изследването тези служители са използвали ChatGPT, за да подобрят професионалните си резултати, да определят конкретните проблеми, които се опитват да решат, и да открият как могат да оптимизират употребата на AI в подкрепа на целите си.
„Използването на генеративен AI не прави хората автоматично по-креативни“, казва Сун.
„То стимулира креативността само при служители, които прилагат метакогнитивни стратегии – тоест активно анализират задачите си, наблюдават мисловните си процеси и коригират подхода си.“
Опасността от „свръхавтоматизация“
Някои експерти смятат, че Сун има основателна теза относно опасността компаниите да потънат в посредственост при прекомерна употреба на AI, особено когато това се случва за сметка на човешкия труд.
„Свръхавтоматизацията отнема това, което прави брандовете и компаниите уникални“, казва Дебра Андрюс, основател и президент на консултантската компания Marketri, която работи с предприятия, внедряващи AI в своите оперативни стратегии.
„Всичко започва да изглежда еднотипно, потъва в една сива зона на бърз производствен изход, но без стратегическо мислене зад него.“
Андрюс посочва и популяризирането на термина „workslop“ – продукт на еднообразното AI съдържание.
„AI може да произвежда резултати по-бързо, но не може да възпроизведе нюанса, емпатията и стратегическото мислене, които идват само от човешкия опит“, добавя тя.
Други специалисти по труда се съгласяват, отбелязвайки, че агресивното въвеждане на AI може да има негативни последици.
„Тюлейн е напълно прав по този въпрос“, казва пред Quartz Рори Боксър, специалист по изкуствен интелект и продуктов директор в базираната в Монреал компания Moken.io.
„Желанието на бизнеса да прилага AI често означава желание да автоматизира до край човешкия принос. Ако започнете да гледате на бизнеса си по този начин, естествено ще развалите неговата структура.
AI може да предсказва, но предсказанието е беден заместител на креативността и интуицията“, добавя Боксър.
„Премахнете човека от уравнението и ще получите бизнес, който продължава да върши нещата по същия начин, по който винаги ги е вършил.“