Когато Джес Смит, бивша параолимпийска плувкиня от Австралия, качва своя снимка в AI генератор за изображения през лятото, тя не очаква, че действията ѝ ще се превърнат в част от социален експеримент.

Смит просто иска да обнови професионалната си снимка. Тя качва пълно изображение на себе си и ясно посочва в описанието, че ѝ липсва лявата ръка под лакътя.

ChatGPT обаче не успява да създаде изображението, което тя иска. Независимо колко конкретни са инструкциите, резултатите почти винаги са едни и същи – жена с две ръце или такава с метална протеза, разказва BBC.

Когато Джес попитала защо това е толкова трудна задача за чатбота, той ѝ отговорил, че не притежава достатъчно данни за работа.

„Това беше важен момент за мен – осъзнах, че AI е отражение на света, в който живеем, и на неравенствата и дискриминацията, които съществуват в него“, споделя тя.

До началото на октомври Смит така и не успявала да създаде реалистично изображение на себе си. Но след като BBC питат ChatGPT защо това се случва и Джес опитва отново, системата вече се справя със задачата.

Този път програмата генерира точно изображение – жена с една ръка, каквато е и самата Джес.

„О, Боже мой, проработи! Това е невероятно – най-после е актуализирано“, казва тя пред BBC. „Това е голяма стъпка напред.“

Симбиозата между мода и наука ражда нов тип материал – жив, реагиращ и устойчив. Sympoiesis въвежда иновативен подход към лукса и бъдещето на текстила чрез биодизайна на ван Херпен и Белами

Жива материя на модния подиум: Как Айрис ван Херпен и Крис Белами създават мода с 125 милиона водорасли

Може да не звучи като нещо значимо, но за милиони хора с увреждания тази промяна е от огромно значение.

„Представянето в технологичния сектор означава да бъдеш видян не като следваща мисъл, а като част от света, който се изгражда в момента“, казва Джес.

„Изкуственият интелект се развива и когато в основата му стои приобщаването, всички печелим. Това не е просто напредък в технологиите, а напредък за човечеството.“

Говорител на OpenAI, компанията зад ChatGPT, коментира, че наскоро са направени „съществени подобрения“ в модела, когато става въпрос за създаване на изображения.

„Знаем, че все още съществуват предизвикателства, особено по отношение на справедливото представяне, и активно работим, за да се справим с тях – включително чрез по-добро обучение на моделите и добавяне на по-разнообразни примери, които да намалят пристрастията с времето“, казва представителят.

С инвестиция от 62 млн. долара и фокус върху омниканално изживяване, Vivrelle и партньорите ѝ целят да променят начина, по който мислим за луксозната мода

Ella: новият AI стилист, създаден от партньорството на Vivrelle, Revolve и FWRD

Докато случаят на Смит показва напредък, други все още срещат подобни проблеми.

Наоми Боуман, която има зрение само на едното око, споделя, че когато иска от ChatGPT да замъгли фона на снимката ѝ, програмата неочаквано „променила лицето ѝ напълно и направила очите ѝ симетрични“.

„Дори когато изрично обясних, че имам очно заболяване и не искам да се променя лицето, AI не можа да разбере това“, казва тя.

Първоначално това ѝ се сторило забавно, но по-късно я натъжило. „Това показва колко дълбоко е заложено пристрастие в алгоритмите на изкуствения интелект“, обяснява тя.

Наоми настоява AI моделите да бъдат обучавани и тествани по-стриктно, така че да обхващат достатъчно широк набор от хора и характеристики, за да осигурят реално представителство и равнопоставеност.„

През 1925 г. шотландският инженер Джон Лоджи Беърд осъществява първото предаване на движещ се образ. И предсказва: Един ден във всеки дом ще има телевизор

„Всяка антена е негов паметник“ - човекът, който изобрети телевизията

Експертите предупреждават, че пристрастията в изкуствения интелект отразяват същите „слепи петна“, които съществуват и в обществото – и не засягат само хората с увреждания.

„Всичко започва от това кой участва в обучаването и маркирането на данните“, казва Абран Малдонадо, изпълнителен директор на американската компания Create Labs, която създава културно осъзнати AI системи.

„Важно е кой стои в стаята, когато се създават данните. Трябва да има културно представителство още на етапа на изграждане.“

Не всичко в интернет е представено по правилния начин, добавя той. Ако не се включат хора с реален житейски опит, изкуственият интелект просто няма да ги „забележи“.

Един известен пример е изследване на правителството на САЩ от 2019 г., което установява, че алгоритмите за разпознаване на лица са значително по-малко точни при идентифициране на афроамерикански и азиатски лица в сравнение с белите.

Подобни стоки не са нещо ново, но бумът на изкуствения интелект им придава съвсем друго значение в обществото

AI сувенири – новият символ на технологичния елит

Въпреки че живее с една ръка, Джес не се смята за човек с увреждане. Според нея бариерите са в обществото, а не в тялото.

„Когато отида до обществена тоалетна и трябва да държа бутона на чешмата натиснат, това ме затруднява – не защото не мога, а защото дизайнерът не е помислил за мен“, казва тя.

Джес вярва, че същото може да се случи и в света на изкуствения интелект – системи, създадени без мисъл за всички хора.

Когато споделя първоначалното си преживяване в LinkedIn, един човек ѝ пише, че неговото приложение с AI може да направи изображение на жена с една ръка.

„Опитах се да го използвам и се случи същото – не можах да създам реалистично изображение“, разказва тя. „Казах му, но той повече не ми отговори – и това е типично. Разговорите за уврежданията често са неудобни и хората просто се отдръпват от темата.“