Председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл обяви, че Централната банка скоро ще прекрати програмата си за намаляване на баланса — известна като количествено затягане (Quantitative Tightening, или QT).

Тази промяна обаче не е непременно „бичият“ сигнал за борсовите пазари, какъвто повечето инвеститори си мислят, че е, отбелязва пред MarketWatch пазарният експерт Марк Хълбърт, основател на проекта Hulbert Ratings.

Разбира се, решението на Фед е значимо - институцията изтегляше огромни количества ликвидност от финансовата система. Част от тази ликвидност при други обстоятелства би потекла към фондовите пазари, така че количественото затягане вероятно действаше като сериозен насрещен вятър за акциите, обяснява Хълбърт. От юни 2022 г. насам Федералният резерв е свил баланса си с 2,2 трилиона долара. На пръв поглед изглежда логично, че спирането на този процес би трябвало да донесе голям тласък на пазарите.

И все пак историята показва обратното. През последните две десетилетия фондовият пазар се е представял по-добре по време на периоди на QT, отколкото когато Фед е наливал ликвидност чрез количествено облекчаване (QE).

Парадоксът на ликвидността

Най-скорошната фаза на QT започна през юни 2022 г. През този период, в който Фед тегли 2,2 трилиона долара от финансовата система, индексът S&P 500 отчита годишна възвръщаемост от 20,9% – почти двойно над историческата средна стойност.

Тази тенденция не е изключение, а по-скоро правило. От 2003 г. насам средното годишно покачване на S&P 500 през 12-месечни периоди, когато балансът на Фед се е свивал, е 16,9%. За сравнение – през периодите, когато балансът се е разширявал, средната възвръщаемост е 10,3%.

Източникът на тази връзка се крие в икономическите условия, при които ФЕД решава да разширява или свива баланса си, обяснява Хълбърт. Когато икономиката забавя темпото, Централната банка „залива“ пазарите с ликвидност в опит да обърне тенденцията. Но този ефект не настъпва веднага – обикновено икономиката продължава да отслабва именно в периодите, когато балансът на Фед нараства, посочва експертът.

Той добавя, че Фед рязко е увеличил баланса си по време на глобалната финансова криза през 2008 г. и рецесията, предизвикана от пандемията COVID-19. Пазарите тогава преживяха тежки мечи периоди – въпреки масовите вливания на ликвидност.

Обратната история се разиграва през последните няколко години: именно защото икономиката беше изключително силна, Фед си позволи да изтегля пари от системата.

Какво означава това сега?

Изявлението на Пауъл тази седмица, че приключва над тригодишният период на QT, може да се тълкува по-скоро като „мечи“ сигнал за пазарите, отколкото като „бичи“, смята Хълбърт.

По думите на експерта то подсказва, че навлизаме във фаза на икономическа слабост. И макар икономиката и пазарите впоследствие да реагират положително на промяната в политиката, ако миналото е ориентир – нещата обикновено се влошават, преди да започнат да се подобряват.

Борсовите индекси в САЩ приключиха по-ниско в четвъртък, след като акциите на регионалните банки се оказаха под натиск, доходността по облигациите спадна до най-ниските си нива от април, а златото – традиционно „сигурно убежище“ – отбеляза нов исторически рекорд.

Dow Jones Industrial Average, S&P 500 и Nasdaq затвориха съответно с понижения от 0,7%, 0,6% и 0,5%, на фона на продължаваща волатилност на пазарите през седмицата.

Въпреки че U.S. Bancorp, Charles Schwab и Bank of New York Mellon отчетоха силни тримесечни резултати, SPDR S&P Regional Bank ETF се понижи с 6% след като Zions Bancorporation съобщи, че ще направи провизия от 50 милиона долара за третото тримесечие, за да покрие два заема на клиенти, срещу които са заведени съдебни дела. Акциите на Zions приключиха деня с 13% спад. Тези на друг регионален кредитор – Western Alliance Bancorp – поевтиняха с 11%, след като банката съобщи, че през август е завела дело за измама срещу един от своите заемополучатели.

Доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ – ключов показател, който влияе върху разходите по заеми като ипотеките – спадна до 3,97%, най-ниското ѝ равнище от април, към 16:00 ч. (ET).

Индексът на щатския долар (DXY), който измерва стойността на долара спрямо кошница от чуждестранни валути, се понижи с 0,5% до 98,34.

Междувременно, докато правителственото спиране на дейността в САЩ навлезе в 16-ия си ден, златото продължава да служи като убежище за инвеститорите сред геополитическата и икономическа несигурност. Фючърсите на златото поскъпнаха с 2,7% до 4316 долара за тройунция, след като по-рано през деня достигнаха нов рекорд от 4323 долара.

Фючърсите на суровия петрол West Texas Intermediate (WTI) спаднаха с над 1% до 57,55 долара за барел.

Биткойн се търгуваше около 108 200 долара, след като по-рано през деня достигна връх от 112 000 долара.

Акциите на Walmart се понижиха с 2,3%, след като в предишните три сесии достигаха нови исторически върхове, подкрепени от новината, че ритейл гигантът ще си партнира с OpenAI, разработчика на ChatGPT. След два дни на ръстове, Walmart бе сред най-слабите компоненти на Dow Jones.

Акциите на Salesforce поскъпнаха с 4%, водейки ръста на Dow, след като софтуерната компания представи оптимистична прогноза за бъдещите си резултати.

Американските депозитарни разписки на Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. се понижиха с 1,6%, въпреки че компанията обявяви по-високи от очакваните печалби и ревизирайки нагоре прогнозата си за приходите за цялата година.

Акциите на Hewlett Packard Enterprise (HPE) се сринаха с 10%, след като компанията публикува прогнози за приходи и печалба за фискалната 2026 г., които са значително под очакванията на анализаторите.

В Швейцария, акциите на Nestlé поскъпнаха с 9%, след като производителят на шоколадови изделия обяви, че ще съкрати около 16 000 служители в рамките на мащабна програма за намаляване на разходите.