Дали ще сравнява социалната си мрежа с гладиаторска арена или ще предизвиква други техномагнати на двубой в „колизеумски“ стил, Илон Мъск отдавна е показал своята страст към античния свят.

Най-богатият човек на планетата, който някога се самоиронизираше като „Императорът на Марс“, твърди, че „пренаписва учебниците по история“, като финансира нова епоха на изследвания, задвижвани от изкуствен интелект, в областта на археологията.

Мъск се изказа миналия петък по време на церемонията за годишната награда Expandere Conscientiae Lumen („Разширяване на светлината на съзнанието“) в сградата на кметството на Рим, разположено на Капитолийския хълм - някога дом на храма на Юпитер, най-свещеното място в Древен Рим. На събитието бяха връчени единадесет гранта за иновативни археологически проекти, които използват дигитални технологии.

Инициативата, организирана от Американския институт за римска култура, има за цел да задълбочи познанията за гръко-римската цивилизация. Тазгодишното издание е финансирано с 1 милион долара от американската благотворителна фондация на Мъск.

„Интересувам се от история, а Рим заема централно място в историята на западната цивилизация“, каза Мъск по видео връзка по време на церемонията, цитиран от The Times.

Според него изкуственият интелект ще може да запълни празнините в познанието, като „напише нов учебник по история, изцяло базиран на древни материали и археологически данни“.

Световната онлайн енциклопедия Wikipedia вече има официален конкурент – от който не се притеснява особено

Мъск стартира своята Grokipedia – можем ли да ѝ вярваме

Наградените проекти показаха, че технологиите могат да бъдат много повече от инструмент за писане на текстове. Един от тях използва флотилии от дронове и фотограметрия, управлявана от AI, за да заснеме високорезолюционни въздушни данни за гръко-римското наследство в Йордания - от величествените колонади на Джераш до римския амфитеатър в Аман. Целта е да се създадат „зашеметяващи“ 3D модели, които да съхранят архитектурни детайли, застрашени от климатичните промени.

Друг проект цели да възстанови търговските вериги на Древен Рим, като анализира геоложките „отпечатъци“ на пигментите, използвани във фреските на Помпей – градът, погребан от изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр. – и чрез симулации на антични морски маршрути, базирани на исторически климатични модели и данни за скоростта на древните кораби.

Пет от наградените проекти са италиански, а останалите са базирани в Мароко, Тунис и Албания.

Мъск, който през 2023 г. предизвика своя съперник от Meta Марк Зъкърбърг на „бой в клетка“ на античен обект в Италия (план, отхвърлен от италианското министерство на културата), по-късно бе обвинен, че е направил фашистки жест по време на митинг в подкрепа на второто встъпване в длъжност на Доналд Тръмп. Част от потребителите в X (бивш Twitter) настояха, че това е било „римски поздрав“, а не политическа символика.

Последните му изявления съвпадат с нарастващия интерес към дигитални експерименти в италианските културни обекти.

В Неапол, учени използват рентгенови изображения и компютърен софтуер, за да „дигитално разгънат“ римски папируси, овъглени при изригването на Везувий в Херкулан. Проектът вече разкри, че един от текстовете е написан от епикурейския философ Филодем, а също така е идентифицирал мястото на гроба на Платон. Тази инициатива бе финансирана от Мъск с 2 милиона евро през тази година.