С ограниченията върху руския петрол, които заплашват да прекъснат доставките, Унгария няма друг избор, освен да се обърне към партньор, който отдавна избягва: Хърватия, отбелязва в анализ Politico.

В продължение на три години премиерът Виктор Орбан се оплаква, че страната не може да се откаже от руския петрол, без да застраши енергийната си сигурност и да рискува експлозивно покачване на цените на бензина.

Но сега, когато санкциите на САЩ могат да прекъснат доставките от един от основните руски доставчици, а Брюксел планира да предложи нови тарифи за руските горива, Будапеща ще се окаже принудена да търси други източници за внос.

„Орбан направи всичко възможно, за да не се откаже от руския петрол“, коментира пред Politico Петер Креко, директор на независимия мозъчен тръст „Политически капитал“ в Будапеща. „Ако санкциите бъдат наложени, Унгария ще трябва да започне да обмисля сериозно алтернативи.“, допълва анализаторът.

Отдалечаването от Москва ще наложи на Будапеща да зарови томахавката със Загреб, който постоянно обвинява, че налага прекомерни транзитни такси върху износа ѝ, като твърди, че това ѝ пречи да смени доставчиците си. Страната също така твърди, че тръбопроводната система на Хърватия физически не е в състояние да задоволи нуждите ѝ от петрол, което съседката оспорва енергично.

„Тези обвинения са отдавнашни и... 100% неверни“, заяви хърватският министър на икономиката Анте Шушняр пред Politico.

„Това е просто извинение за купуването на руски петрол. Нямаме никакви пречки да доставяме. Можем да сме готови за минути.“, допълва министърът.

Дилемата на Унгария възниква в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп е все по-разочарован от Русия заради забавянето на усилията за постигане на примирие в Украйна. През последните месеци и ЕС удвои усилията за постепенно преустановяване на вноса на руска енергия.

Засега Унгария се опитва да си осигури изключение от санкциите на Тръмп. Но ако мерките бъдат приложени както е планирано, няма да има друг избор, освен да се обърне към Хърватия.

Откакто Владимир Путин за първи път разпореди на войските си да навлязат в Киев преди повече от три години, Унгария се бори упорито срещу усилията да се прекратят историческите енергийни връзки на ЕС с Русия.

Когато Брюксел наложи санкции върху руския петрол през 2022 г., използва правото си на вето върху законопроекта, докато не спечели изключение за доставките, идващи по тръбопровода „Дружба“, който транспортира петрол от Русия през Украйна до Централна Европа.

Оттогава тя многократно възпрепятства опитите за санкции върху ядрената и газовата промишленост на Москва, отбелязва Politico.

Докато делът на руския суров петрол в енергийния внос на ЕС се свива от 26% през 2021 г. до 3% миналата година, Унгария засилва зависимостта си, като делът ѝ нараства от 61% преди войната до 86% през 2024 г. През това време Будапеща постоянно твърди, че ръцете ѝ са вързани.

Като страна без излаз на море, основната алтернатива е тръбопроводът „Адриа“, който поема вносния петрол от хърватските пристанища и стига до Унгария. Но Будапеща твърди, че увеличаването на транзитните такси от Загреб през последните години – предполагаемо до пет пъти над европейския еталон, ще доведе до скок на цените.

Усилията на Брюксел да се откаже от руската енергия биха „унищожили сигурността на енергоснабдяването ни“, предупреди този месец унгарският външен министър Петер Сиярто. И Хърватия, изтъкна той, „се опитва да се възползва от войната в Украйна“.

Но експертите не са убедени. Това е „пълна глупост“, смята Тамаш Плецер, анализатор в Erste bank, тъй като крайната цена на горивото в Унгария се определя не от суровия петрол, а от по-скъпи горива като дизела, според регионалната референтна цена за Средиземноморието.

В резултат, когато цените на суровия петрол се повишат, това „няма значително влияние върху цените на крайните продукти“, според анализатора. Това обаче би означавало „намаляване на маржовете на печалбата“ за основния вносител на петрол в Унгария MOL, каза Плецер, и по-малко данъчни приходи за Будапеща.

В действителност „най-проблематичният финансов аспект на отхвърлянето на руския петрол е свързан с... унгарския бюджет“, допълва Илона Гизинска, експерт по въпросите на Унгария в тръста „Център за източни изследвания“. Няма „политическа воля“ да се откаже от руския петрол, точно защото е с до 30 долара по-евтин на барел от алтернативните доставки, допълва експертът.

Външното министерство на Унгария отказа да коментира. Говорител на MOL заяви, че „основната му загриженост е сигурността на доставките“, като добави, че Хърватия е „почти удвоила“ транзитните си такси в края на 2022 г.

Тази информация е търговска тайна и следователно не може да бъде проверена; Хърватия отрича твърденията. „Транзитните такси са същите както преди, така и сега“, заявява Шушняр. Те са само „2%“ от крайната цена на петрола и се прилагат „еднакво за всички партньори“.

Други в блока са съгласни. „Често не получаваме обективно представяне на фактите от Унгария“, смята дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

През последните седмици конфликтът между Унгария и Хърватия донякъде се утаи.

„Унгария винаги ще отдава на Хърватия историческото уважение, което заслужава“, заяви премиерът Орбан след среща с колегата си Андрей Пленкович този месец, като допълни: „Ние сме решени да намалим напрежението.“

Но двете страни спорят по един по-технически въпрос: дали тръбопроводът „Адриа“ може да доставя достатъчно петрол на Унгария.

По време на тест миналия месец, вносителят на петрол MOL заяви, че връзката е в състояние да увеличи потока на петрол до достатъчни нива само за един до два часа поради „технически проблеми“.

JANAF, хърватският оператор на тръбопровода, който е частично държавна собственост, отвърна на удара, като обвини MOL, че изисква намаляване на потока.

Оттогава компаниите проведоха няколко кръга преговори за удължаване на транзитната си сделка за тръбопровода, която изтича в края на годината.

Но „все още нямаме надеждна информация за състоянието и капацитета му“, заяви говорител на MOL, добавяйки, че макар компанията да е „отворена за потвърждаване“ на отношенията си с JANAF, все още се нуждае от „подробен план за поддръжка“ на тръбопровода.

Степан Аданич, председател на борда на JANAF, отхвърля обвиненията. „JANAF е напълно подготвена – от техническа, организационна и всякаква друга гледна точка, да задоволи годишните нужди на MOL Group от суров петрол“, възлизащи на „14,5 милиона тона“.

„Факт е, че MOL Group получава определена отстъпка при закупуването на руски петрол“, подчерта той пред Politico. „В техен бизнес интерес е изключенията от европейските санкции да продължат колкото се може по-дълго.“

Сега Загреб иска Брюксел да помогне за посредничество.

При следващия технически тест „искаме присъствието на ЕК“, за да наблюдава резултатите, заяви Шушняр.

Изпълнителният орган на ЕС не отговори на запитването за коментар. Но най-високопоставеният енергиен служител в Брюксел, Дан Йоргенсен, заяви този месец пред Politico, че е готов да действа като „посредник“ за „страните, които ще бъдат най-засегнати“ от постепенното премахване на руската енергия от блока.

Въпреки протестите си, Будапеща сега ще трябва да действа бързо, тъй като изглежда все по-заклещена в енергийната хватка, продължава анализът на изданието.

Орбан заминава на посещение в САЩ следващата седмица, за да се опита да получи изключение от санкциите на Тръмп, които влизат в сила на 21 ноември.

Но ястребите на Вашингтон по отношение на Русия продължават да оказват силен натиск. „Унгария, ако мислите, че не следим вашите усилия да подкопаете американските санкции срещу руския петрол, грешите“, предупреди сенатор Линдзи Греъм тази седмица.

В същото време председателят на ЕК Фон дер Лайен обяви миналия месец, че изпълнителният орган на ЕС ще представи нови тарифи за руския петрол, като се стреми да ускори неговото изтегляне от пазара преди 2027 г.

„Санкциите ще бъдат достатъчни, за да накарат Унгария да се откаже от руския суров петрол“, смята анализаторът Плецер. И тарифите „ще направят руските въглеводороди относително неконкурентоспособни спрямо други източници, ако бъдат наложени.“, допълва той.

В резултат Будапеща ще трябва да се помири със Загреб, който засега остава отворен за сътрудничество.

„Хърватия е способна и желае да подкрепи Унгария“, заяви Шушняр. „Но унгарските политици сега трябва да вземат решение, или сме членове на ЕС... или подкрепяме руската агресия“, допълва той.