„Ще ви разкажем нашата история, защото тя е много повече от един павилион. Това е начинът, по който България се показва пред света.“

С тези думи д-р Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, откри панела Отвъд границите: Представяне на силата на българските иновации и изкуствен интелект на Expo Osaka 2025 на сцената на Digital Trends 2025.

Историята, която последва, е за четирима души, сред които и д-р Таков – предприемачи, творци и визионери – зад българското участие в EXPO Osaka 2025. И за това как една идея, родена от философия, наука и изкуствен интелект, се превърна в един от най-впечатляващите национални павилиони в света.

Д-р Таков разказа за пътя, който рядко попада в новините – задкулисието на подготовката, организационните решения и предизвикателствата, които съпътстват всеки проект от подобен мащаб.

„Нашата история е изключително важна, защото това е начинът, по който България се презентира пред света. Експо, като формат, има над 170-годишна история - от първото изложение в Лондон през 1851 г. до днес. И то самото претърпява еволюция – от индустриални и културни теми до концептуални, каквото бе и Expo Osaka 2025.“

Той подчерта, че след възлагането на агенцията да подготви участието, е започнал дълъг процес с множество институции: Камарата на архитектите, Съюза на архитектите, Българо-японската бизнес асоциация и представители на различни министерства.

д-р Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия

„Имахме фиксиран бюджет, който за японските стандарти беше пренебрежимо малък. Но компенсирахме с ентусиазъм и с ясна визия. Изпратихме над 200 запитвания до японски компании, а след внимателна селекция избрахме партньор, който да реализира екстериора. Но навсякъде имаше български почерк.“

Таков припомни, че за първи път от 1970 г. България участва със самостоятелен павилион от „тип А“ – привилегия, запазена за малко държави.

„Това беше възможност не просто да покажем културата си, а да заявим България като технологичен и иновационен център“, обобщи той.

От бактерията до Kосмоса

След него думата пое Искрен Кръстев, главен изпълнителен директор на Scalator и стратегически съветник на павилиона. Той очерта философията зад концепцията:

„Темата на Expo Osaka беше ‘Проектиране на бъдещето общество за нашия живот’, а зоната на България – ‘Спасяване на животи’. Решихме да се върнем към онези, които някога са спасили живота на планетата – бактериите, които създават кислород и средата, в която е възникнал животът. Те са древният символ на сътрудничеството и оцеляването.“

Искрен Кръстев, главен изпълнителен директор на Scalator и стратегически съветник

Така се ражда идеята павилионът да избере темата за Lactobacillus bulgaricus – бактерията, дала началото на киселото мляко.

„Избрахме бактерията, защото тя е малка, но издръжлива. Тя оцелява чрез сътрудничество — точно както хората. България е малка държава, но оцелява и расте чрез връзките, които създава.“

Кръстев припомни, че още през 1970 г. император Хирохито посещава българския павилион и за първи път опитва кисело мляко, след което японската компания Meiji започва да произвежда продукт с марката Bulgaria.

„Петдесет и пет години по-късно това име е символ на доверие и уважение в Япония. И ние искахме да покажем, че иновацията в България не спира до млякото - тя стига до сателитите, технологиите, фармацията.“

Кръстве добави и как на изток България е представена като шеста космическа нация, трета създала космическа храна, и страна, която днес развива нано-сателити чрез компании като EnduroSat.

„Демонстрирахме, че българският предприемач продължава традицията – от фармацевтиката до софтуера, от първия дигитален компютър до изкуствения интелект. Искахме светът да види България като държава на идеите, не просто на традициите.“

Светлината като език

След философията дойде ред на изкуството. Страхил Йорданов, творчески директор на MP-STUDIO – екипът зад LUNAR Festival of Lights и визуалната сърцевина на павилиона – разказа как проектът се е превърнал в „живо пътешествие“ през българската идентичност.

Страхил Йорданов, творчески директор на MP-STUDIO

„Създадохме фокусирано преживяване в две основни зони. Първата – с 28 кръгли екрана – разказваше за миналото и настоящето на България. Втората – 360-градусова зала – отвеждаше посетителя в бъдещето.“

Там AI, светлина и звук се преплитат в динамично произведение, генерирано от думите на самите посетители.

„Всеки можеше да сканира QR код, да напише как си представя бъдещето, кои са ключовите човешки ценности и умения. Алгоритъмът обработваше тези думи и ги превръщаше в жива визуализация. Беше важно хората да усетят, че създават бъдещето с избора си днес.“

Йорданов представи и талисмана на павилиона – Лакто-чан, вдъхновен от Lactobacillus bulgaricus и японския суфикс „чан“ – умалително обръщение, изразяващо топлина и близост.

„Лакто-чан не е просто бактерия, а общество от бактерии – символ на сътрудничество. И това сътрудничество донесе награда: първо място за най-добър маскот на EXPO Osaka 2025 между 159 страни.“

Устойчивост и технология

Във финалната част Марин Димитров, главен оперативен директор на MP-STUDIO, разказа за технологичната и конструктивна реализация на павилиона.

Марин Димитров, главен оперативен директор на MP-STUDIO

„Фасадата е изцяло стъклена – препратка към японската архитектура и философията за отвореност между вътрешно и външно пространство. Използвахме устойчиви материали и модулна конструкция, която вече се рециклира за нови сгради. Всичко – от болтовете до прожекторите – е подбрано така, че да може да се използва повторно.“

Той подчерта и технологичната част:

„Използвахме последно поколение проектори от Япония и звукови системи от Германия. Разработихме собствен AI модел, интегриран директно в медийните сървъри на павилиона. Идеята беше технологията да служи на човешкото преживяване, а не обратното.“