Играта на Крал долар
Шахматният гросмайстор, станал доктор по икономика – Кенет Рогоф, анализира ходовете, направили долара валутен крал, и онези, които могат да го свалят от трона
,fit(1001:538)&format=webp)
Доминацията в шаха се състои в упражняване на контрол върху критичноважните полета, покриващи маршрутите за ход – точно както характеристиките на една доминираща резервна валута.
Като тийнейджър, Кенет Рогоф за първи път се запознава със света, в който не доминира доларът, през 1969 г., когато напуска гимназията в Рочестър, Ню Йорк, за да играе срещу световни шампиони по шах в тогавашна Югославия.
Продължава да учи в Йейлския университет и е изненадан да чуе, че професорите му предвиждат поскъпване на рублата, предвид мизерията, на която е свидетел в контролирания от Съветския съюз Източен блок.
Получава докторска степен по икономика от Масачузетския технологичен институт и публикува новаторски изследвания по редица теми, включително независимостта на централните банки и валутните курсове.
Заема поста главен икономист на Международния валутен фонд през 2001–2003 г. Понастоящем е завеждащ катедрата по международна икономика „Мауриц С. Боас“ в Харвардския университет.
В най-новата си книга „Нашият долар, ваш проблем“ разглежда поскъпването на американския долар и факторите, които могат да доведат до неговото понижение. Заглавието ѝ е вдъхновено от 1971 г., когато президентът на САЩ Ричард Никсън шокира света с думите: „Знаете ли какво си казахме за размяната на вашите долари за злато? Е, вече не е така. Няма да го правим.“
Международният валутен фонд публикува интервю с икономиста в официалния си блог.
Как американският долар стана доминираща резервна валута?
Кратният отговор е две световни войни, казва Рогоф.
„Първата световна война осакати британската икономика, но лирата остана, ако не доминираща валута, то поне съдоминираща с долара. След Втората световна война Великобритания беше фалирала, а САЩ, с може би 40% от световния БВП, станаха единственият играч. Към края на войната беше сключено споразумение – донякъде спорно с британците – че всички трябва да обвържат валутите си с долара.
САЩ можеха да правят каквото си искат, но с едно голямо ограничение:
трябваше да разменяме долари за злато, когато официалните кредитори поискат, което ограничаваше поведението ни.
Какво е различното сега по отношение на това, че САЩ използват силата на долара, за да укрепят позицията си в световната икономика?
Обяснението на икономиста започва с 1971 г., когато САЩ се отказва от златото.
„На среща в Рим европейците и другите страни, които използват долара като стандарт, попитаха американския министър на финансите Джон Б. Конъли: „Какво да правим с всички тези държавни облигации?“ А той отговаря: „Ами, това е нашият долар. Това е ваш проблем.“
Никога не съм харесвал тази арогантност,
но след като се отказаха от златния стандарт, САЩ нямаха план за контрол на инфлацията. Това беше и наш проблем.
Превъртете напред до днес, когато подкопаваме независимостта на Федералния резерв и имаме проблеми с дефицита и дълга, които заплашват финансовата стабилност. Да, това е проблем за всички, но и за САЩ.“
Има ли натиск върху централните банки да станат по-малко независими?
Този натиск съществува отдавна, според Рогоф.
„Когато за първи път посетих МВФ през 1982 г., написах първата статия защо е необходимо да има независима централна банка и как тя може да бъде начин за справяне с инфлацията.
По-късно и други се включиха в тази дискусия. Смятам, че независимостта на централните банки е най-влиятелната политическа иновация от последните 70 години. Хората могат да не са съгласни, но тя е толкова успешна, че те са забравили защо се нуждаят от нея.
Още преди президента Тръмп, в развитите икономики имаше популистки натиск, особено от ляво, централната банка да помага за опазването на околната среда, за премахването на неравенството и т.н. Пандемията беше сигнал за тревога – може би не трябва да имаме тази разширена мисия.
Но все още има голям натиск, особено в САЩ, където Федералният резерв е в някак уникална ситуация. Но независимостта на централната банка е под натиск навсякъде.
Това ме тревожеше и преди, но никога толкова, колкото сега.
Имало ли е други валути, заплашвали доминирането на долара в близкото минало?
„Йената някога беше голяма работа. Имаше период, в който японската икономика изглеждаше, че ще изпревари САЩ.
Някои от моите уважавани по-възрастни колеги в Харвард написаха книги как всички трябва да подражаваме на Япония. Тогава Япония имаше половината от населението на САЩ, но нейният фондов пазар и недвижими имоти бяха по-скъпи. Изглеждаше, че ни смазват във всичко.
Ние ги ударихме силно и те отстъпиха в твърде много области, което доведе до катастрофална финансова криза.
Нещата можеха да се развият по друг начин, смята икономистът и допълва, че решението на Китай да обвърже юана с долара е функционирало за дълго време.
„Но имаше период, започнал в началото на 2000-те, когато бях главен икономист в МВФ, в който казахме: „Не трябва да правите това повече. Вие сте голяма страна и трябва да имате своя парична политика. Ако обвържете валутния си курс, това води до прекалено бързо покачване на цените на нетъргуваните стоки, като например жилищата. Ще имате инфлация.
Не мисля, че разбирах всички измерения на проблема, пред който беше изправен Китай
по това време, но ако не бяха се придържали към този фиксиран валутен курс – който изкриви тяхното развитие и след известно време не им се отрази добре – влиянието на долара щеше да бъде много по-малко.
Днес Азия е половината от доларовия блок. Можеше да бъде по-скоро една четвърт или една трета, ако Китай не се беше въртял около долара толкова дълго време.“
Според Рогоф има конкуренти на долара в периферията – еврото, криптовалутите, юана.
„Но по-големият проблем е, че инвеститорите може би няма да виждат долара като толкова желан, колкото преди, и за да абсорбират нарастващото предлагане, ще изискват по-висока лихва. Доларът може да запази позицията си на номер едно, но да загуби пазарен дял.“
Защо икономистът смята, че дългът е най-голямата заплаха за силата на долара и отхвърля широко разпространеното мнение, че дългът на САЩ е безопасен?
Навсякъде, но особено в САЩ, съществува идеята, че дългът е безплатен обяд,
че лихвените проценти винаги ще са много ниски, така че не трябва да се притесняваме, отговаря Рогоф.
„Е, лихвените проценти се повишиха. И аз вярвам, че дългосрочните лихвени проценти ще останат високи за много дълго време, поне средностатистически. Структурни фактори ги правят високи, не само в САЩ, но и във Великобритания, Франция, Япония, навсякъде.
Всички знаят, че е жестоко, ако вашата 2% ипотека изведнъж скочи до 7%.
Доходността на американските облигации не е скочила толкова много, но нашите лихвени плащания почти се утроиха спрямо БВП за кратък период. Те са по-големи от разходите за отбрана.
САЩ трябва да се приспособят към тази голяма промяна и в момента има малка политическа воля да го направят.
Не обвинявам никой конкретен лидер. Бихме имали все така огромен дефицит, дори и да имахме съвсем друг президент.
Може би е много трудно да се убедят Конгресът и американският народ да ограничат разходите, докато икономиката не достигне ръба на пропастта.
Когато лихвеният процент беше нула, много икономисти – включително и някои много умни – смятаха, че развитите икономики о вече не трябва да се притесняват за дълга. Това се отрази и на работата на МВФ. Аз изнасях лекции по целия свят, предупреждавайки, че ако лихвените проценти не останат ниски, обслужването на дълга ще скочи. Но ми казаха: „Не, те няма да се повишат“.
Според Рогоф по онова време доминиращата тема е теорията на Лари Съмърс за дългосрочната стагнация, като допълва:
„Пол Кругман също твърдеше, че реалните лихвени проценти ще останат нулеви завинаги. Оливие Бланшар, велик икономист, излезе с подобен аргумент. Ами ако се окажат в грешка? Ами ако избухне война? Ами ако се наложи внезапно военно натрупване?
Може би дългосрочните лихвени проценти отново ще се сринат. Но ако това не се случи много скоро – и ако изкуственият интелект не доведе до политически устойчив растеж, а само до по-високи печалби за сметка на труда – може да възникнат проблеми.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)