Който и италианец да попитате какво ще включва трапезата му на Коледа, има голяма вероятност да чуете един от тези два отговора – панетоне или пандоро.

Тестените произведения отдавна са надминали категорията „Празнични печива“, превръщайки се в символ на Made in Italy.

Всъщност, двата десерта съчетават половините на едно и също нещо – традицията на италианския празничен уют, уханието на огромна кухня, шумното общуване между деца и родители, лели, чичовци, братовчеди, и разбира се – баби и дядовци, стожерите на фамилията и пазители на кулинарните семейни съкровища.

Панетоне е по-сложен, богат и ароматен, с различни вариации на съставки и аромати. Пандоро е елегантен и семпъл в своя съвършен класически вкус.

И двата обаче са главни герои на нови варианти и интерпретации, които продължават да обогатяват една вечна традиция.

Статутът бележи успешния край на тригодишната кампания на италианското министерство на земеделието за признаване на традиционния начин на отглеждане, култивиране, приготвяне и сервиране на храна в страната

ЮНЕСКО призна националната кухня на Италия за нематериално културно наследство

Легендите разказват

Панетоне идва от Милано, родено в епохата на Ренесанса.

Една от легендите разказва за Тони, кухненски помощник в двореца на граф Сфорца, който изгорил сладкиша, приготвен за коледния пир, и импровизирал с тесто, обогатено с масло, яйца, захар и стафиди: така се родил „pan de Toni” (хлябът на Тони), откъдето идва името днес.

Отвъд мита, сигурно е, че още през XV век в Милано се консумирали празнични хлябове, считани за луксозни. Между XIX и XX век, благодарение на пекарите Анджело Мота и Джино Алеманя, панетонето придобива високата и мека форма, която познаваме ние, благодарение на естественото втасване и типичната хартиена форма, в която се пече, разказва Teatro Naturale.

Пандоро идва от Верона и има различна, още по-аристократична история, която тръгва от венецианските и австрийски сладкиши от XIX век, като Kugelhupf, но придобива съвременната си форма през 1894 г., когато сладкарят Доменико Мелегати регистрира патента му.

Формата му на звезда, създадена от художника Анджело Дал'Ока Бианка, и маслената, кадифена консистенция го правят незабавно разпознаваем.

За разлика от панетоне, пандоро не съдържа захаросани плодове или стафиди: богатството му се крие в нежността на тестото и аромата на масло и ванилия, създадени да подчертаят мекотата му.

Кой печели дуела

Има ли обаче победител от дуела, в който двата сладкиша от векове се изправят един срещу друг на коледната маса?

Относно ежегодната полемика за предпочитанията на италианските потребители през 2025 г. новото проучване на AstraRicerche показва, че 70% не се отказват от нито един от двата, въпреки че когато трябва да избират, везните леко се накланят в полза на пандоро (52,6%) спрямо панетоне (47,4%).

Страстта към тях обаче непрекъснато нараства: миналата Коледа 41,3% от анкетираните са „опитали“ парче от любимия си сладкиш поне между 5 и 8 пъти.

И въпреки най-разнообразните сладкарски предложения, традицията остава печелившата опция: 71,2% от анкетираните са верни на класическата рецепта за двата сладкиша, предпочитайки я пред вариантите с пълнеж или външна глазура, които се ценят най-вече от поколението Z.

Същото е и при начина на консумация: 79,3% обичат да се наслаждават на двата сладкиша без добавки, традицията ги комбинира главно със сладко пенливо вино (34,5%) или кафе (31,3%).

Кафето е голям залог за Nestle, като Nescafe и сестринската марка Nespresso представляват два от шестте ключови приоритета на компанията за 2025 г.

Те го обичат студено: Как Nescafe се приспособява към променящите се вкусове на поколението Z

Когато бабите не месят – кои са лидерите на пазара

Albertengo, Balocco, Bonifanti, Galup и Maina са петте големи компании, които днес фактически „подписват” италианската Коледа, подкрепени от една много оживена мрежа от сладкарници и занаятчийски работилници в северната част на Ботуша.

Ако Balocco и Maina заливат пазара с над 45 милиона панетоне годишно, Albertengo, Bonifanti и Galup доминират в сегмента на високия клас с продукти, които ценят суровините и териториалната идентичност.

Резултатите от последното проучване на Unione Italiana Food за 2024 г. показват, че общото производство на панетоне и пандоро достигна 90 000 тона, на стойност 596,3 милиона евро, потвърждавайки централната роля на двата специалитета в италианската хранително-вкусова промишленост, допълва La Stampa.

И двата сладкиша обаче отдавна са напуснали границите на местния пазар, развивайки се като универсален и несезонен десерт, ценен в чужбина.

Износът достига 13 468 тона годишно на стойност 113 милиона евро, като основните дестинации са Франция, Германия, Белгия, Швейцария и Обединеното кралство в Европа и САЩ, Канада, Австралия, Бразилия и Аржентина отвъд океана.

Търговците на деликатеси от Ботуша зад Океана са изправени пред криза с доставките и складовете заради заканите за мита на Тръмп

Надпревара за пармезан: Италианските износители за САЩ са в паника преди Коледа

Търговското напрежение хвърля сянка и над сладкарския бизнес

2025 г. остава белязана от нестабилността на суровините, главно яйцата, маслото и шоколада. Производителите не очакват напрежението да намалее и през 2026 г.

Продължава да са налице критичните проблеми с яйцата, растителните масла като кокосово и слънчогледово, както и сушените плодове и ядки, особено лешници и бадеми.

Целта на търговците е да се ограничат увеличенията на цените и да се запазят качеството и достъпността в контекст, в който покупателната способност на домакинствата е поставена под натиск.

„Исках да предложа ново изживяване, което да съчетае удоволствието със здравословния начин на живот“, обяснява създателят Давиде Муро

В Торино направиха първото панетоне с брашно и карамел от щурци

Сложността на рецептите, регулирана от уникални по рода си правила, налага непрекъснато търсене на най-добрите съставки.

Така Galup остава вярна на оригиналната версия, Albertengo е завоювала високия клас с панетоне с лешници, произведени в семейното имение в Alta Langa, Bonifanti запазва своята идентичност с малки захаросани плодове, докато Balocco и Maina са лидери съответно в производството на бадеми и лешници.

„Ако погледнем последните 40 години“, обяснява пред La Stampa Масимо Албертенго, собственик на компанията в Торе Сан Джорджо, „всяка компания е следвала свой път на растеж, вкоренен в местната селскостопанска традиция. Ние сме независими, но съществува „система Пиемонт“, която споделя общи ценности: една и съща основа и безкрайни вариации, за да се отговори на всички вкусове“.

Наричат ядката „зеленото злато“, а фермери се отказват от лозята си, преминавайки към популярната култура, от която има световен недостиг

Аржентина залага на шамфъстъка след шоколадовата мания от Дубай

Междувременно чужбина е постоянно разширяващ се пазар: 20% от продажбите на коледни сладкиши се реализират извън Италия, а търсенето на версии с пълнеж и мини форми също нараства.

Такъв пример е „Dubai Chocolate Style“, роден от глобалния феномен, с крем от пистакио, бял шоколад и покритие от кадаиф.

„Новото поколение наследява предприемаческата визия, изградена от Алберто и Алесандра, основана на иновации, традиции, качество и връзка с територията, но я интегрира с по-международна перспектива и внимание към новите стилове на потребление“, подчертава 28-годишната Дилетта Балоко, която едва от септември 2025 г. е главен изпълнителен директор на Balocco – един от главните герои в историята на дуела между панетоне и пандоро.