Все по-често в технологичните и инвестиционни среди се задава един и същи въпрос: кога ще се спука AI балонът – и какво ще предизвика това явление?

Според анализ на Financial Times отговорът може да се крие не в регулациите или в макроикономиката, а в нещо далеч по-прозрачно – отворения код.

Днешните оценки на компаниите за изкуствен интелект се базират на предположението за дълбоки и устойчиви „икономически ровове“. Инвеститорите приемат, че едва шепа компании са способни да разработват т.нар. frontier модели, което им позволява да извличат монополни печалби. Именно тази логика стои зад милиардните инвестиции в OpenAI, Anthropic и вътрешните AI бюджети на Google.

Но ако отворените модели за изкуствен интелект успеят да достигнат сходно ниво на представяне с комерсиалните решения – при многократно по-ниска цена – тази инвестиционна теза започва да се разпада.

Скорошно изследване на икономиста от MIT Франк Нейгъл показва именно това: отворените модели са средно шест пъти по-евтини за използване от затворените си аналози. Освен това те наваксват разликата в качеството само няколко месеца след всяка нова версия на комерсиалните модели – и този цикъл на догонване се ускорява.

Ако потребителите избират AI модели според комбинацията от цена и производителност, глобалните спестявания могат да достигнат между 20 и 48 млрд. долара годишно, сочат изчисленията.

Разбира се, и OpenAI, и Google разработват собствени отворени модели. Но те често изглеждат като вторични проекти, без ясен търговски фокус. Без сериозна инвестиция и стратегически ангажимент е малко вероятно да спечелят значим пазарен дял.

Водещите позиции в изкуствения интелект с отворен код в момента се заемат от китайски компании. Модели на DeepSeek и Alibaba редовно се представят отлично в утвърдени тестове. Изследване на MIT и платформата Hugging Face показва рязък спад в използването на отворени модели от Google, Meta и OpenAI – за сметка на силен ръст при китайски технологии като DeepSeek и Qwen.

Председателят на Rockefeller International Рушир Шарма използва тест, които нарича „четирите О“, или мехурчетата, които съставят един пазарен балон: свръхоценяване, свръхпритежание, свръхинвестиране и свръхзадлъжняване

AI балонът и четирите мехурчета, които го поддържат

Западът обаче започва да наваксва.

Френският стартъп Mistral пусна всички свои нови модели с отворен код, а Mistral Large 3 вече заема второ място сред open-source модели без разсъждаващи способности в класацията LMArena.

В САЩ лабораторията Ai2 представи ново поколение модели Olmo, разработени като „реално отворени“ – с публичен достъп до данните за обучение, параметрите и целия производствен процес. Това ниво на прозрачност и гъвкавост е особено ценно за разработчици, които изграждат приложения върху платформи за изкуствен интелект.

Парадоксално е, че в същото време правителствата влагат огромни средства именно в затворени AI модели. В Европа и страни като Канада все по-често се говори за „технологичен суверенитет“ и за ролята на AI като двигател на икономически растеж.

Но според анализа се пренебрегва очевидният факт, че отвореният код може да постигне тези цели по-бързо и на по-ниска цена, отколкото финансирането на големите технологични корпорации.

Свръхочакванията около изкуствения интелект захранват борсите и бизнеса. Но когато еуфорията отмине, тъкмо остатъците може да се окажат най-ценната част от целия „експеримент“

Балон или катализатор: Как крахът на AI може да задвижи следващия икономически цикъл

Още по-съществено: дали правителствата ще интегрират отворени AI модели в националните си стратегии може да се окаже решаващо за това кои държави ще бъдат победители и кои – губещи в дългосрочната AI надпревара.

Преломният момент може да настъпи скоро – например когато голяма корпорация официално обяви, че преминава от затворен модел към отворена алтернатива, или когато масово потребителско приложение бъде изградено изцяло върху AI с отворен код. Тогава пазарът може рязко да осъзнае, че правилата на играта са се променили.

И ако историята на dotcom кризата е някакъв ориентир, възможно е именно създателите на отворени AI модели да излязат като неочакваните победители. След срива на интернет балона именно Linux – безплатната и отворена операционна система, върху която днес работят около 90% от публичните облачни услуги – доказа своята устойчивост.

Същият сценарий може да се повтори и сега: компаниите с по-ниски оценки днес може да имат най-голям потенциал за растеж утре, когато балонът около изкуствения интелект започне да изпуска въздух.