Монетизация срещу производство - как ще се раздели пазарът на изкуствен интелект през 2026 г.
Инвеститорите все по-ясно разграничават кой печели от AI и кой само плаща цената му
,fit(1001:538)&format=webp)
Последните три месеца на 2025 г. бяха истинско влакче на ужасите за технологичните акции – редуващи се разпродажби и ръстове, подхранени от кръгови сделки, емисии дълг и високи оценки, които засилиха опасенията за балон в сектора на AI.
Тази волатилност може да е ранен сигнал за това как ще се развиват инвестициите в изкуствен интелект, тъй като инвеститорите започват да обръщат по-голямо внимание на това кой харчи пари и кой реално ги печели, смятат експерти, цитирани от CNBC.
Инвеститорите, особено индивидуалните, които имат експозиция към AI чрез борсово търгувани фондове (ETF), досега рядко са правили разлика между компании с продукт, но без ясен бизнес модел, такива, които изгарят кеш, за да финансират AI инфраструктура, и онези, които печелят от самите AI разходи, казва Стивън Ю, главен инвестиционен директор на Blue Whale Growth Fund пред CNBC.
Засега „всички изглеждат печеливши“, но AI все още е в ранен етап на развитие, отбелязва той. „Изключително важно е да се прави разграничение“ между различните типове компании – нещо, което „пазарът тепърва може да започне да прави“.
Ю очертава три лагера: 1) частни компании или стартъпи, 2) публично търгувани компании, които харчат за AI, и 3) фирми за AI инфраструктура.
Първата група, включваща OpenAI и Anthropic, е привлякла 176,5 млрд. долара рисков капитал през първите три тримесечия на 2025 г., показват данни на PitchBook. В същото време технологични гиганти като Amazon, Microsoft и Meta са тези, които плащат сметките на доставчици на AI инфраструктура като Nvidia и Broadcom.
Blue Whale Growth Fund оценява дали пазарните оценки са оправдани, като сравнява свободния паричен поток на компаниите – средствата, които те генерират след капиталови разходи – с цената на акциите им.
Повечето компании от т.нар. „Великолепна седморка“ се търгуват с „осезаема премия“, откакто започнаха да инвестират агресивно в AI, казва Ю.
„Когато гледам оценките в AI, дори и да вярвам в това как изкуственият интелект ще промени света, не бих искал да се позиционирам при компаниите, които харчат за AI“, допълва той. Вместо това неговият фонд предпочита да бъде „от страната на получателите“ на тези разходи, тъй като те ще имат все по-силен ефект върху финансовите резултати.
„Пяната“ в AI е „концентрирана в конкретни сегменти, а не в целия пазар“, коментира пред CNBC Жулиен Лафарг, главен пазарен стратег в Barclays Private Bank and Wealth Management.
По-големият риск според него е при компании, които привличат инвестиции благодарение на AI бума, но все още не генерират печалби – „например някои фирми, свързани с квантовите изчисления“.
„В тези случаи позиционирането на инвеститорите изглежда водено повече от оптимизъм, отколкото от реални резултати“, допълва Лафарг и подчертава, че „разграничаването е ключово“.
Необходимостта от такова разграничение отразява и еволюцията в бизнес моделите на големите технологични компании. Някога леки откъм активи, те стават все по-капиталоемки, тъй като поглъщат технологии, енергия и земя, необходими за амбициозните им AI стратегии.
Компании като Meta и Google се превърнаха в т.нар. хайпърскейлъри, които инвестират масово в графични процесори (GPU), центрове за данни и продукти, базирани на AI – промяна, която влияе върху техния рисков профил и бизнес модел.
Дориан Карел, ръководител на отдела за доходност от мултиактиви в Schroders, смята, че оценяването на тези компании като софтуерни и с ниски капиталови разходи вече не е оправдано – особено при положение, че те все още търсят устойчив начин да финансират AI плановете си.
„Не казваме, че това няма да проработи или че няма да даде резултат в следващите няколко години, но въпросът е дали трябва да плащате толкова високи коефициенти при вече заложени високи очаквания за растеж“, каза Карел в ефира на CNBC през декември.
През тази година технологичните компании все по-често прибягваха до дълговите пазари, за да финансират AI инфраструктурата си, макар инвеститорите да са предпазливи към подобна зависимост от дълг. Meta и Amazon набраха средства по този начин, но те „все още са в нетна кешова позиция“, отбелязва Бен Барингър от Quilter Cheviot – важна разлика спрямо компании с по-напрегнати баланси.
Частните дългови пазари „ще бъдат много интересни през следващата година“, допълва Карел.
Ако допълнителните приходи от AI не изпреварят тези разходи, маржовете ще се свият и инвеститорите ще започнат да поставят под въпрос възвръщаемостта на инвестициите, предупреждава Ю.
Освен това разликите в представянето между компаниите могат да се задълбочат с времето, тъй като хардуерът и инфраструктурата се амортизират. Това е фактор, който компаниите, харчещи за AI, тепърва ще трябва да отчетат.
„Засега това още не се вижда в отчета за приходи и разходи. От следващата година постепенно ще започне да влияе върху числата“, казва Ю.
„Така че диференциацията ще става все по-ясна.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)