Инвеститорите посрещнаха 2025 г. в мрачно настроение по отношение на перспективите пред европейската икономика. Почти всички управляващи активи мениджъри започнаха годината с поднормено тегло на европейските акции и малцина очакваха те да се представят по-добре от останалите пазари.

Това се оказа смесена прогноза. Индексът Eurostoxx 600 се е повишил с 15,5%, като изостана съвсем леко от S&P 500, който нараства със 17,5% за годината. Но за инвеститорите, базирани в евро, спадът на долара означаваше, че инвестиция, копираща американския бенчмарк, би донесла едва нулев резултат, отбелязва в коментар за Financial Times Саймън Никсън, издател на бюлетина Wealth of Nations.

Навлизайки в 2026 г., настроенията са коренно различни, пише експертът, като цитира последното проучване на Bank of America сред европейските фондови мениджъри. То показва, че нетно 78% от инвеститорите очакват по-силен растеж в Европа през следващата година – най-високото ниво от средата на 2021 г. насам. В същото време 92% прогнозират ръст на европейските акции – исторически рекорд. Паричните наличности на европейските фондови мениджъри са спаднали до 12-годишно дъно от 2,8%.

Този оптимизъм до голяма степен се подхранва от очаквания за по-силен глобален растеж, подпомогнат от фискалния стимул в Германия. Но това беше изненадата на 2025 г. и може да се предположи, че тя вече е до голяма степен калкулирана в цените. Теоретично най-големият шанс за положителна изненада през следващата година би бил бърз край на войната между Украйна и Русия. Но докато Вашингтон притиска двете страни да постигнат мирно споразумение, инвеститорите би трябвало да бъдат по-умерени в очакванията си за значителен икономически дивидент, посочва Никсън.

Най-очевидният канал за подобен ефект биха били по-ниските цени на енергията. Новата Национална стратегия за сигурност на САЩ твърди, че възстановяването на „стратегическата стабилност“ с Русия е ключово за съживяването на европейската икономика. Подтекстът е, че мирно споразумение би довело до бързо вдигане на санкциите и възобновяване на европейския внос на руски нефт и газ.

Това трудно се съчетава с предишните искания на администрацията на Тръмп европейците да ускорят отказа си от руски въглеводороди и да купуват по 250 млрд. долара годишно американски втечнен природен газ. От друга страна, по-лесно се вписва в информацията, че донори на Доналд Тръмп са водили преговори за придобиване на дялове в руски арктически газови проекти и в газопровода „Северен поток 2“.

Реалният обхват на проекта чертае път за връщането на руската икономика за 2 трилиона долара обратно в глобалната система. Път, на който американският бизнес трябва бъде пръв на опашката за дивидентите, изпреварвайки европейските конкуренти

Make Money Not War: Истинският план на Тръмп (и Уиткоф) за мир в Украйна

Разумното предположение е, че европейците няма да побързат да възстановят зависимостта си от руския газ и че вносът ще се увеличава бавно. Европейската икономика би спечелила от подобрено потребителско доверие, както и от възобновяване на част от двустранната търговия вследствие на разходите за възстановяване. Това обаче ще бъде компенсирано от удара върху вътрешното потребление, тъй като бежанците се завръщат по родните си места, коментира Никсън.

Следователно, по думите му, мирно споразумение е малко вероятно да промени краткосрочната икономическа траектория на Европа.

По оценки на Goldman Sachs дори всеобхватно мирно споразумение би добавило едва 0,5 процентни пункта към растежа на еврозоната. По-крехко примирие би донесло ръст от само 0,2 пункта.

Това, което действително би повлияло на дългосрочния растеж, е реален напредък в прилагането на реформите, препоръчани през 2024 г. от бившите италиански премиери Марио Драги и Енрико Лета. Анализ на European Policy Innovation Council показва, че досега са изпълнени едва 11% от препоръките на Драги.

Плановете за окончателна забрана на руския газ се сблъскват с въпроса дали Европа ще избере политическата последователност пред икономическото изкушение, дори ако войната в Украйна приключи

Руски газ отново в Европа? Икономическа логика срещу политическа реалност

Но дали краят на войната в Украйна ще отвори политическо пространство за по-бързи действия?

Опасността е, че предстои политическите условия да станат още по-сложни – не на последно място защото усилията на ЕС за задълбочаване на единния пазар могат да срещнат активна съпротива от страна на САЩ. Според Националната стратегия за сигурност САЩ се противопоставят на „подкопаващите суверенитета посегателства на най-натрапчивите транснационални организации“ и настояват за реформирането им така, че те да „служат в по-голяма степен на американските интереси“.

Опитите на ЕС да пренасочи спестяванията към вътрешни инвестиции рискуват да се сблъскат с американски искания европейците да инвестират повече в САЩ. Плановете за задълбочаване на единния пазар на отбрана и за увеличаване на вътрешното производство на оръжия вече предизвикаха оплаквания за дискриминация срещу американските доставчици. Националната стратегия за сигурност заклейми и плановете за засилване на енергийната независимост чрез разширяване на възобновяемите източници като равнозначни на „субсидиране“ на Китай.

Междувременно стратегията представя подкрепата за крайнодесни „патриотични“ партии, които се противопоставят на европейската интеграция, като приоритет за националната сигурност на САЩ. Администрацията вече демонстрира с президента на Аржентина Хавиер Милей докъде е готова да стигне в подкрепата си за близки по възгледи чуждестранни лидери.

„В Европа често говорим за нуждата да бъдем стратегически. Сега трябва да се вземе стратегическо решение“, казва еврокомисарят по търговията Марош Шефчович по повод предстоящата сделка с южноамериканския блок Меркосур

ЕС е под натиск да одобри най-голямото търговско споразумение в историята си

Разногласията, наблюдавани сред европейските правителства през последните седмици около предложения заем за репарации за Украйна, може да са предвестник на това, което предстои, отбелязва Никсън. Мирно споразумение в Украйна ще принуди европейците да се изправят пред нови предизвикателства, включително въпроса дали и кога Украйна да бъде приета за член на ЕС.

Заплашени от Русия и притискани от Америка, европейците трябва да вървят по изключително тясна пътека – особено на фона на засилващата се конкуренция от Китай.

Инвеститорите, завършва Никсън, трябва да се подготвят за възможността една мирна сделка за Украйна, далеч от това да донесе нов просперитет, да доведе до още по-голяма политическа нестабилност.