„В рамките на 10 години ще имате възможност да направите видеоигрите напълно реалистични, като игрално кино!“ Това прогнозира през 2020 г. Щраус Зелник, главен изпълнителен директор на Take-Two Interactive – гейминг гигантът зад франчайзи като Grand Theft Auto и NBA 2K. И все пак изглежда, че игровото изкуство е достигнало този етап за по-малко от половината време, пише BBC. 

Само през миналата година постапокалиптичното приключение Death Stranding 2 впечатли с графика толкова детайлна, че можеше да се види всяко стръкче трева, а слънчевата светлина да се отразява реалистично от скалите. Още през 2023 г. пък сюрреалистичният свръхестествен трилър Alan Wake 2 изобрази планинско градче по начин, който Eurogamer определи като „разбиващ границите“ – сякаш си попаднал на снимачната площадка на Twin Peaks.

Но възниква въпросът – не рискуваме ли да създадем изкуство, толкова близо до реалността, че да спре да предлага бягство от напрежението на истинския свят?  Може ли все по-дълбоката имерсия да се превърне в симулатор на нещастие?

Какво да очакваме от GTA 6

Календарът за 2026 г. е пълен с блокбъстъри, които ще размиват още повече и без това тънката граница между реалния свят и виртуалния му двойник. През ноември най-накрая трябва да излезе дългоочакваното Grand Theft Auto 6, след поредица от отлагания. Британските разработчици Rockstar (част от групата на Take-Two Interactive) определят премиерата на играта като „най-голямата в историята“. С бюджет над 1 млрд. долара, GTA 6 ще позволи на играчите да се движат из измисления американски щат Леонида, който е изключително точна 4K репродукция на Флорида.

В новата част на поредицата играчите поемат контрола над Лусия и Джейсън – двойка престъпници в стил Бони и Клайд. Както и досега, основният фокус остава върху кражбите, престрелките и бясните гонки из един напълно потапящ свят.

Съдейки по първите кадри, графиката на GTA 6 ще изтласка до краен предел мощността на конзолите от настоящото поколение. Rockstar са наели специален екип от 20 инженери с единствената задача да пресъздадат водната физика с безпрецедентна точност. 

„Може да се каже, че всеки нов GTA прави крачка напред към по-голям реализъм спрямо предишния“, посочва бившият дизайнер на Rockstar Бен Хинчклиф в скорошно интервю. „Реализмът на GTA 6 ще порази хората.“

Освен GTA 6 предстои и Unrecord – шутър от първо лице с „фотореалистична“ визия, в който играчът влиза в ролята на полицай, разследващ престъпления сред сиви, бруталистични бетонни сгради. Любопитно е, че през 2023 г. водещият разработчик на играта беше принуден да уверява в социалните мрежи, че популярните видеа са от игра, а не изтекли кадри от бодикамера на истински полицай.

Междувременно Forza Horizon 6 ще заложи на трасиране на лъчи в реално време за постигането на съвършено реалистично осветление и сенки. С тази технология нощното шофиране из неонов Токио ще бъде почти неразличимо от реалността.

Но докато графиките стават огледален образ на света извън прозорците ни, в платформи като Reddit и X набира популярност един нов аргумент: игрите стават прекалено реалистични. Според критиците този стремеж към съвършенство лишава заглавията от тяхната привлекателност като форма на фантазия.

Паралелно тече и ожесточен обществен дебат дали насилието в игрите е свързано с повишена агресия у играчите и дори с реални актове на насилие. Няма убедителни доказателства, но с нарастващия реализъм на насилствените игри дискусията вероятно ще се изостря. За Таня Кшивинска, професор по гейминг в Университета „Брунел“, въпросът е сложен.

Колко „реални“ игрите

„Макар игрите да могат да създават визуална илюзия за реалност, те използват множество сигнали, които ги обозначават като игри“, обяснява тя. Кшивинска подчертава, че въпреки визуалната си автентичност GTA 6 съзнателно ще остане нереалистична – с карикатурно нелепа физика на шофирането и с преекспониран сюжет, вероятно сатиризиращ американския консумеризъм и културата на оръжията. „Само защото една игра изглежда реалистична, не означава, че тя се преживява като реалност“, допълва тя.

„Геймплеят е цялостно преживяване, което включва графика, свободата на играча, анимация, звук, игрови и пространствен дизайн – именно спойката между тях в убедителна и добре интегрирана форма привлича интереса. Не само графиката.“

 В същото време Трейси Фулъртън, професор и директор на Game Innovation Lab към Университета на Южна Калифорния, признава, че е лесно да се разбере защо някои геймъри се чувстват претоварени от скорошните графични скокове на големите продукции.

„Понякога искам да играя с персонажи, които изглеждат точно като реалните спортни звезди. Няма ли магия в това?“, казва тя. „Но блокбъстър игрите създадоха и цикъл на все по-високи очаквания към графичните технологии – нещо съвсем различно и със съвсем различна цена. Понякога този растеж на визуалното качество е магичен, а понякога – излишен и дори прекален.“

Рашийд Абудайдех, палестински разработчик на предстоящата инди игра Dreams on a Pillow, се опасява, че игри като GTA 6 ще доближат насилието в игрите опасно близо до реални актове на тероризъм, война и убийства. „Вече живеем в много тъмен и хаотичен свят и в този контекст е още по-тревожно да се създават игри, фокусирани основно върху реалистични актове на убиване.“

Според него игрите трябва „в крайна сметка да са за забавление, за ангажиране на играча и поддържане на flow state“ – медитативно състояние, което може да се постигне и с много проста технология. „Истинската разлика идва от креативността в гейм дизайна, не от визуалната прецизност. Реализмът може да усили имерсията, но не е цел сам по себе си.“

През последните години има признаци, че играчите се интересуват по-малко от фотореалистична графика и повече от уникална lo-fi естетиката – стил, който залага на умишленото несъвършенство и ретро излъчването. Големи студиа (включително Electronic Arts) преживяха масови съкращения и често се затрудняват да довършат блокбъстърите си: GTA 6, например, излиза 14 години след GTA 5. За сметка на това независимите студиа процъфтяват, създавайки иновативни игри, които не разчитат на реалистична визия и по-скоро напомнят 8- и 16-битовата ера на 2D игрите.

Най-продаваната конзола на 2020-те години досега е Nintendo Switch. Нейните игри имат приказна живост и графични възможности, по-близки до PlayStation 3, отколкото до PlayStation 5 – ясен знак, че реалистичната графика не е всичко за играчите.

Заглавията, които плуват срещу течението

Една от най-успешните независими игри за 2025 г. – хорърът Eclipsium – съзнателно бяга от модерната графика. Вместо това тя залага на ретро излъчване, напомнящо на стара видеокасета, и предава странна, сюрреалистична атмосфера чрез умишлени визуални дефекти. „Винаги съм вярвал, че целта на изкуството е да предава усещане, а не просто да създава точно копие на реалността“, споделя нейният създател Емил Форсен пред BBC.

„В момента има ренесанс на инди игрите“, добавя той. „Определено мисля, че хиперреализмът вече не е толкова привлекателен, колкото беше, а хората, които купуват игри само заради графиката, са сравнително малко.“ 

Франсис Куломб, разработчикът на Look Outside – независимо заглавие от 2025 г. – смята, че производството на хиперреалистични блокбъстъри е по-малко устойчиво, с огромен натиск върху екипите да постигат амбициозни цели в нереалистични срокове.

„Реализмът често е скъп и рисков път. Поставя те в голямо езеро с големите риби“, коментира той. За собствената си игра Куломб допълва: „Харесва ми, когато хорърът има нотка абсурд, когато е почти смешен, пъстър, дори шантав. Това помага да се създаде кошмарната атмосфера на Look Outside. Би било много по-трудно с по-реалистичен арт стил.“

Друг акцент от 2025 г. е Tiny Bookshop – пъстро, рисувано на ръка преживяване, в което управляваш книжарница в слънчево крайморско градче, пълно с ексцентрични персонажи в духа на Роалд Дал. Разработена от Neoludic Games, играта е част от т.нар. „cosy gaming“ – растящ пазар, предлагащ по-мекa и утвърждаваща живота алтернатива на стрелбата по врагове.

Според Запфе-Вилдеман реалистичната графика отдавна не е основният двигател на продажбите. „Това, което наистина привлича хората, е преживяването и обещанието за бягство във фантастичен свят“, твърди той. Той обяснява интереса на днешните играчи с немското понятие Fernweh – специфичен копнеж по далечни, непознати места. За него това е модерен психологически отзвук от пандемията: „желанието да избягаш някъде другаде, където времето сякаш е спряло“.

От друга страна, Куломб предупреждава, че хиперреализмът може дори да бъде пречка. Неговият аргумент е, че когато една игра изглежда твърде реална на повърхността, разработчиците често прибягват до изкуствено опростяване на нивата. Те правят това съзнателно, за да не се почувстват играчите дезориентирани или претоварени от прекомерната детайлност на средата.

„Много игри не успяват да постигнат този баланс“, подчертава той. „Когато 3D игрите бяха по-прости, дизайнът на нивата често изглеждаше по-естествен.“ Според него това е и двигател на сегашния бум на ретро игрите, при който стари конзоли като PlayStation 1 и Nintendo 64 продължават да се продават добре, а поколението Z търси носталгични, аналогови преживявания.

GTA 6 вероятно ще предложи впечатляващо геймплей изживяване наред с графиката, предвид историята на поредицата. Но какъв ще бъде ефектът от почти фотографската ѝ визия върху играчите? Възможно е да видим и мрачни сцени онлайн – стриймъри, които публикуват TikTok видеа как безгрижно вършат жестоки действия, както се случи с GTA 5.

Но е възможно и друго: по-реалистичната визия да придаде по-голяма емоционална тежест на постъпките в света на GTA 6 и да накара играчите да се замислят за избора си. Всъщност Куломб прогнозира, че GTA 6 ще бъде по-малко реалистична, отколкото подсказват трейлърите. „Ако Rockstar все още искат игрите им да се възприемат като игрална площадка за хаос, прекаленият реализъм може да направи някои играчи по-предпазливи. Затова очаквам по-селективен такъв.“

Независимо дали предпочитате хиперреалистична визия, или стил, който изглежда като надраскан на хартия по време на трескав сън, Фулъртън се надява, че разнообразието в гейминга ще бъде все по-високо ценено. Тя отбелязва с облекчение, че за хората, които се чувстват претоварени от фотореализма, вече съществуват множество алтернативи. „Понякога играчите търсят уют, друг път – предизвикателна независима игра или интензивно екшън приключение. Всяко заглавие заслужава да бъде оценявано според неговата собствена естетика и цели.“