За създаването на първите в света генетично редактирани бебета Хъ Дзянкуей бе заклеймен като „китайския д-р Франкенщайн“. Той излежа три години в затвор, след като бе осъден за подвеждане на медицинските власти.

Но в момент, в който Китай засилва амбициите си да се превърне в биотехнологична свръхсила, опозореният изследовател, днес на 41 години, не е нито заглушен, нито изтласкан в забвение.

Напротив – той живее открито и говори публично от дома си в подкрепян от държавата научноизследователски център северно от Пекин, хвали се с работата си и настоява, че страната му е готова отново да го приеме.

Той няма право да пътува в чужбина, тъй като паспортът му е иззет, но се е превърнал в малка, макар и гласовита фигура в китайската биотехнологична среда.

„За държава, която е изключително умела в цензурата и контрола, те го оставят странно необвързан“, казва пред The New York Times Бенджамин Хърлбат, доцент в катедрата по науки за живота в Университета на Аризона, който познава д-р Хъ от години.

„В период на нарастващо напрежение между Китай и Запада, в момент когато Китай действително постига значителен технологичен напредък“, добавя той, д-р Хъ „не се възприема като пасив, а очевидно като потенциален актив“.

В интервю за NYT в огромния си апартамент, осигурен – заедно с бодигард – от финансов спонсор, китайският учен казва, че има нарастващо търсене на изследователи като него, готови да разширяват границите.

Той твърди, че наскоро му е било предложено място в държавно финансирана медицинска академия в Шънджън – южния китайски град до Хонконг, където е работил до ареста си през 2019 г.

Експериментът на д-р Хъ от 2018 г. за редактиране на ембриони, довел до раждането на близначки, а по-късно и на трето дете от друга двойка, предизвика възмущение по целия свят.

Причината бе, че почти нищо не се знае за безопасността и дългосрочните здравни последици от промяната на гени в ембриони. Мнозина видяха в това отваряне на „кутията на Пандора“ по пътя към т.нар. „дизайнерски бебета“ или евгеника.

За разлика от милиардери от Силициевата долина, които търсят начини да „отглеждат“ по-умни деца, д-р Хъ настоява, че работата му е била насочена единствено към предотвратяване на болести.

Той казва, че експериментът му е целял създаване на бебета, устойчиви на ХИВ инфекция.

„Ако някой използва това за повишаване на коефициента на интелигентност, вкарайте го в затвора“, заявява той.

Д-р Хъ твърди, че е възобновил изследванията си по генно редактиране в лаборатория в Пекин, като се фокусира върху методи за елиминиране на болестта на Алцхаймер, от която страда майка му, и на мускулната дистрофия на Дюшен – наследствено невромускулно заболяване. Той подчертава, че експериментира единствено с мишки, а не с хора.

Той не изразява съжаление за миналата си работа, като твърди, че просто е бил изпреварил времето си.

„Хората още не бяха готови да приемат това, което правех.“

Според него обаче това вече се променя. Като аргумент той посочва социологическо проучване на университета „Сун Ятсен“ в Гуанджоу, което показва масова обществена подкрепа в Китай за генното редактиране с цел превенция на болести – макар и не за повишаване на интелигентността – както и новите китайски регулации, обхващащи изследванията върху „нови биомедицински технологии“.

Той смята, че стремежът на Китай да се превърне в световен лидер в науката и технологиите означава, че е въпрос на време да бъде признат като пионер в генното редактиране, поне в рамките на страната.

Според Хърлбат работата на д-р Хъ върху човешки ембриони, използваща технологията CRISPR-Cas9, не е била технически особено сложна. Решението му обаче да имплантира тези ембриони в жени, за да създаде бебета, го е превърнало в „център на тежестта за много по-големи морални и геополитически въпроси“.

Макар да е крайно предпазлив относно настоящите си институционални връзки, д-р Хъ е изключително словоохотлив, когато говори за това как китайската биотехнология изпреварва изследванията в Съединените щати, които според него са прекалено обвързани с етични комисии, педантични регулатори и страх от непознатото.

„Китайското генно редактиране ще завладее света, както китайските електромобили вече го направиха“, прогнозира той.

По думите му пороят от обвинения от страна на американски учени, че работата му в Шънджън е погазила медицинската етика, само показва защо САЩ ще изостанат от Китай в биомедицината.

Ореолът на загадъчност около д-р Хъ се простира и върху личния му живот. В началото на 2024 г. той се жени за Кати Тай – канадска предприемачка в биотехнологиите, родена в Китай. Двойката обаче се разделя, след като през май тя получава отказ за влизане в страната.

Тай, която ръководи стартъп с името Manhattan Genomics и твърди, че разработва „безопасни и етични терапии за генна корекция“, споделя убеждението на д-р Хъ за потенциала на Китай да оформя бъдещето на технологията.

Тя признава, че САЩ все още имат предимство, но добавя, че „Китай исторически се отличава с много бързо изпълнение във високорискови технологии, особено в медицината, като се възползва от по-слаба регулация“.

Тя отказва да коментира причините за забраната да влезе в Китай, както и загадъчно послание, което публикува в X относно интензивния контрол над сектора:

„Китай смята, че съм агент на ЦРУ, а САЩ – че съм агент на ККП“.

Си Дзинпин си е поставил за цел страната да постигне глобално лидерство в науката и технологиите до 2049 г. – стогодишнината от завземането на властта от Комунистическата партия. Правителството инвестира сериозно в развитието на т.нар. „технологии за генетична манипулация“.

В реч пред Китайската академия на науките през 2019 г. Си заявява, че „не бива да допускаме бюрокрацията да връзва ръцете и краката на учените и безкрайните доклади и одобрения да изсмукват енергията им“.

Новите регулации, издадени през септември от Държавния съвет – китайския кабинет – забраняват модифицирането на ДНК в човешки репродуктивни клетки като сперматозоиди, яйцеклетки или ембриони – точно този тип изследвания, които д-р Хъ е провеждал преди ареста си в Шънджън.

Същевременно обаче правилата оставят пространство за подобна работа, като посочват, че здравното ведомство към Държавния съвет ще упражнява надзор върху всички изследвания, които „манипулират човешки репродуктивни клетки, зиготи или ембриони и ги имплантират в човешкото тяло, за да се развиват“.

Д-р Хъ казва, че новите правила са „двусмислени“ относно това дали в бъдеще може да бъде позволено създаването на генетично редактирано бебе, но според него те все пак са „знак, че Китай се отваря в тази област“.

Още един възможен знак за това е фактът, че китайските учени, които през 2019 г. подписаха открито писмо, осъждащо работата на д-р Хъ, днес мълчат.

Хърлбат смята, че научните амбиции на Китай обясняват защо д-р Хъ „не е третиран като бивш затворник“ и защо му е позволено свободно да изразява ентусиазираните си възгледи.

Самият Хъ казва, че е „много горд“, че е създал „здрави, красиви бебета“ в Шънджън – близначките, които нарича Лулу и Нана, както и трето момиче на име Ейми – за две двойки, като и в трите случая бащата е бил ХИВ-позитивен.

Къде се намират момичетата днес е тайна, а здравословното им състояние не е било независимо потвърдено.

„Няма да ги сложа в клетка, за да може хората да им вземат кръв и да ги дисектират“, казва д-р Хъ.

„Те са хора – не ги третирайте като мишки.“

Че поне част от влиятелните среди в китайския елит гледат благосклонно на работата му, става ясно още през ноември 2018 г., когато новината за първите в света генетично редактирани бебета излиза наяве.

„Жънмин жибао“ – държавният вестник – публикува материал, описващ раждането на близначки от ембрион, чиито гени са били променени от д-р Хъ с помощта на CRISPR.

Изданието определя раждането им като „исторически пробив за Китай в прилагането на технологии за генно редактиране за превенция на болести“.

Статията е изтрита малко по-късно, публикувана в навечерието на международна конференция за генното редактиране в Хонконг, където участниците реагират с гняв на новината за действията на д-р Хъ.

Именно възмущението около конференцията в Хонконг води до прозвището „китайският д-р Франкенщайн“. Според него това име е несправедливо, защото, за разлика от измисления учен и създаденото от него чудовище, „никога не е убивал никого“ и е „направил родителите много щастливи“.

Първоначално ядосан от прозвището, той постепенно започва да го приема и дори за известно време го използва в биографията си в X.

„Харесва ми името, защото показва, че имам суперсила“, казва той.