Италия се готви да инвестира 9 милиарда евро в бойна авиация
Залогът е скъп, но е опит за технологично еманципиране от големите програми в миналото, в които често играе подчинена роля
,fit(1001:538)&format=webp)
През следващите седмици италианският парламент трябва да вземе ключово решение – дали да отдели значителни средства за Global Combat Air Programme или Gcap – Глобалната програма за бойна авиация.
Италия, заедно с Обединеното кралство и Япония, се надява да се присъедини към избрана група страни, способни да проектират и управляват системи за бойни самолети от ново поколение.
Залогът е скъп, но е опит за технологично еманципиране от големите програми от миналото, в които често играе подчинена роля, отбелязва в анализ Euronews.
Gcap е един от крайъгълните камъни на италианското военно планиране в средносрочен и дългосрочен план и сега предполага възможна промяна в курса на предишните програми, от Eurofighter до F-35, в които достъпът до технологии и контролът върху способностите оставаха до голяма степен в ръцете на най-силните партньори.
Какво представлява Global Combat Air Programme
Gcap обединява две предишни програми: британската Tempest и японската FX. Целта е до 2035 г. да се разработи въздушна бойна система шесто поколение, предназначена да замести платформи като Eurofighter Typhoon и Mitsubishi F-2.
Това е интегрирана въздушна система, проектирана да работи в сложни военни условия, със силен акцент върху оперативната съвместимост със съюзническите сили.
Според Документа за многогодишно планиране на отбраната, приносът на Италия към Gcap се оценява на около 9 милиарда евро до 2035 г. Сумата се отнася за фазата на разработване и не включва бъдещи разходи за серийното производство или експлоатационния цикъл на системите.
Само за 2025 г. отпуснатите средства надхвърлят 600 млн. евро, което прави Gcap една от най-скъпите програми във военната авиация, заедно с F-35 и модернизацията на Eurofighter. Както често се случва с големите програми в отбраната, първоначалните оценки могат да бъдат ревизирани с течение на времето, отбранителните власти вече говорят за възможна „интеграция“, добавя Euronews.
От Eurofighters до Gcap
Gcap ще допълва Eurofighter и F-35 за определен период, преди постепенно да ги замести.
Италия разполага със 118 Eurofighters и планира да придобие 115 F-35, като общо се предвиждат над 180 самолета около 2040 г.
Програмата ще спомогне и за преодоляване на изоставането в а Ucas (Uncrewed Combat Air Systems) чрез разработване на усъвършенствани спомагателни системи за основната платформа.
„Трябва да се оборудваме с оглед на следващите 10, 20, 30 години, за да поддържаме възпиращ ефект срещу Русия и, по-общо, да сдържаме агресивността на Русия и Китай в различни регионални квадранти“, отбелязва Алесандро Мароне, ръководител на програмата „Отбрана, сигурност и космос“ в Istituto Affari Internazionali, независим мозъчен тръст.
Опитът от програмата F-35
За разлика от програмата F-35, която предизвика силни политически различия в Италия, Global Combat Air Programme се радва на по-широк консенсус.
В случая с F-35 моделът на сътрудничество беше силно изкривен в полза на САЩ, които поеха по-голямата част от разходите за научноизследователска и развойна дейност и запазиха централна роля в технологичните и оперативни решения на програмата.
„Ограниченият трансфер на технологии и наличието на „черни кутии“ в F-35 разочароват италианските участници“, според доклад на Istituto Affari Internazionali. В контраст, ангажиментът на Gcap за равен достъп до технологии е в съответствие с настояването на Италия за оперативна суверенност.
На практика черните кутии са затворени, контролирани от САЩ части, които не позволяват на партньорските страни да се намесват директно в усъвършенстваната поддръжка или модернизациите, като ограничават технологичния суверенитет и индустриалния контрол на партньорите.
Gcap се основава на различен подход: отсъствието на Вашингтон гарантира на Рим по-голяма оперативна и технологична автономия, докато равното участие на Италия с дял от 33,3 %, равен на този на Обединеното кралство и Япония, осигурява значително по-висока индустриална възвръщаемост в сравнение с миналото.
Как се справят другите
САЩ разработват две отделни програми за самолети от ново поколение, докато Франция, Германия и Испания стартираха Future Combat Air System (Fcas) – тристранна програма, включваща пилотирани самолети, въоръжени дронове и интегрирана „бойна облачна система“.
Въпреки политическата и индустриалната ангажираност, проектът се сблъска с трудности: френско-германското сътрудничество е сложно и дори с присъединяването на Испания, закъсненията и несигурността по отношение на графика остават.
Първата фаза, финансирана с около 3,85 млрд. евро до 2026 г., има за цел да разработи и тества ключови технологии, докато следващата предвижда разработване на демонстрационен модел с около 4,5 млрд. евро, като влизането в експлоатация се очаква около 2040 г.
Критични аспекти
Според Istituto Affari Internazionali, Gcap е безпрецедентна инвестиция за Италия, но и тестова площадка с висока степен на риск. Сложността, която интегрира изтребител от шесто поколение, дронове, модерни комуникационни мрежи и отворени дигитални архитектури, изисква постоянна координация на индустрията и институциите. Оперативната съвместимост с Eurofighters и F-35 и непрекъснатите модернизации представляват деликатни участици, които могат да се превърнат в проблемни фактори, а не в мултипликатори на способности.
Първият критичен аспект се отнася до управлението на класифицирана информация. Много малки и средни предприятия и изследователски центрове не работят на тези нива на сигурност, което създава реален риск част от индустриалната верига да остане в периферията на програмата, което ще намали нейното въздействие върху системата на страната.
Централно място заема и строгостта на веригата на доставки. Gcap изисква интеграцията на големи индустриални групи, малки и средни предприятия и високотехнологични стартъпи, като същевременно поддържа много високи стандарти за качество, безопасност и непрекъснатост на дейността.
В тази рамка човешкият капитал се превръща в решаващ фактор: наличието на квалифицирани и постоянно наети инженери и техници в областта на STEM пряко определя надеждността на технологичната автономност на Италия.
Накрая, важен фактор е неизвестността на ресурсите. Програмата е с напрегнат график и изисква редовни и последователни инвестиции. Забавяния, фрагментирано финансиране или регулаторна несигурност засягат индустриалната възвръщаемост на ключови технологии.
Правилата за обмен на компоненти и износа, също играят стратегическа роля: липсата на ясна и обща рамка рискува да забави международното сътрудничество, отслабвайки един от най-амбициозните проекти в отбраната на Италия.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)