„Прям“ и „поляризиращ“ са сред по-меките определения, с които през годините е описван Майкъл О’Лиъри. Напоследък шефът на Ryanair донякъде се отдръпна от светлината на прожекторите. Но както Илон Мъск наскоро разбра, той все още е готов за сблъсък.

След като най-богатият човек в света го нарече „идиот“ заради отказа да инсталира сателитния Wi-Fi Starlink на самолетите на нискотарифния превозвач, О’Лиъри върна обидата, пусна промоция „голям идиот“ и благодари на Мъск, който в отговор заплаши да купи Ryanair, за „страхотна седмица безплатен PR“.

Мъск, който не е гражданин на ЕС, всъщност не може да купи ирландската авиокомпания. Но ако можеше, това би била отлична инвестиция.

През последните 30 години О’Лиъри превърна Ryanair от малка, едва печеливша авиокомпания в един от най-успешните превозвачи в света, пише The Economist.

Тя е безспорно най-голямата в Европа, с флот от над 640 самолета. В последния си тримесечен отчет от 26 януари компанията посочи, че очаква да е превозила 208 млн. пътници за финансовата си година, приключваща през април – приблизително двойно повече от EasyJet и три пъти повече от Wizz Air, основните ѝ нискотарифни конкуренти.

Нетният ѝ марж е около 15% при средно едва 4% за световната авиационна индустрия. От началото на 2023 г. акциите ѝ са поскъпнали със 130%, значително изпреварвайки сектора като цяло.

Подобно на Мъск, който не е изобретил електромобила, но революционизира начина, по който се произвежда, О’Лиъри заимства нискотарифния модел от американската Southwest Airlines, но го усъвършенства до крайност, за да държи цените възможно най-ниски.

Не става дума само за това, че Ryanair понякога третира пътниците като чувал с картофи.

Компанията използва по-евтини и по-непопулярни летища, оперира с един-единствен тип самолет – Boeing 737 – за да намали разходите за поддръжка и обучение на пилоти, и държи самолетите си максимално пълни и с възможно най-много полети.

Именно този „лазерен фокус върху разходите“ е в основата на успеха ѝ, отбелязва Кийт Макмълън от консултантската компания Aviation Strategy.

За разлика от Мъск, който се разсейва от автомобилостроенето с роботаксита и хуманоидни роботи, О’Лиъри стриктно се придържа към тази формула.

Мъск се опита да принизи О’Лиъри, като го нарече „счетоводител“. Именно счетоводното минало на ирландеца обаче е помогнало на Ryanair да процъфти в индустрия, пълна с повече от достатъчно „мечтатели“, казва Андрю Чарлтън от Aviation Advocacy.

Самият О’Лиъри заявява, че не е „аеросексуален“, запленен от предполагаемия блясък на индустрията, и добавя, че дори не обича самолетите. Действително Ryanair е дълбоко консервативна компания. Тя продава един продукт – място в самолет.

Макар вече да обслужва части от Близкия изток и Северна Африка, половината от местата ѝ все още излитат от три държави – Великобритания, Италия и Испания.

Пътниците не само нямат Wi-Fi, но трябва да се лишат и от зареждане на телефони или от облегалки, които се накланят. И въпреки това компанията остава гъвкава, независимо от мащаба си.

Самолетите бързо се пренасочват към маршрути с най-висока възвръщаемост, което подхранва конкуренцията между летищата, които обслужва или които искат да я привлекат.

Капацитетът на няколко регионални летища в Испания ще бъде съкратен тази година заради спор за нарастващите такси.

Авиокомпанията никога не пропуска да се възползва от отслабена конкуренция. Фалитът през 2021 г. на Alitalia, националния превозвач на Италия, позволи на Ryanair да завземе 40% от вътрешния пазар. Компанията навлезе ловко и в Швеция и Дания, за да се възползва от следпандемичната слабост на скандинавския конкурент SAS.

„Ако конкурентът кърви, забий ножа още по-дълбоко“, гласи философията на Ryanair, според Алекс Ървинг от Bernstein.

Мащабът дава на Ryanair силна позиция спрямо доставчиците. Здравият баланс – компанията разполага с около 1 млрд. евро в кеш и се надява да е без дълг до май – ѝ помага да устои на трусове. Запазването на повечето пилоти и персонал по време на пандемията, когато други съкращаваха служители, ѝ помогна бързо да се възползва от възстановяването на въздушния трафик. Финансовата ѝ мощ ѝ даде възможност да купува самолети на изгодни цени, включително в моменти, когато Boeing отчаяно се нуждаеше от поръчки.

Днес О’Лиъри е по-малко склонен да търси публичност, като например да се облича като леприкон или да твърди, че иска да въведе правостоящи места и такса за ползване на тоалетната в самолета - както е правил в миналото.

Но конфронтационният му стил служи добре на акционерите на Ryanair, посочва Economist.

Той води словесни войни с пилотите си за заплащането и условията на труд, съдебни битки с онлайн туристически агенции, за да запази продажбата на билети на собствения сайт на компанията, и редовно напада европейските политици – включително наскоро, когато обвини техните „луди и незаконни“ предложения да направят ръчния багаж безплатен (инициатива, в която участва и евродепутатът Андрей Новаков).

Забележителният възход на Ryanair не показва признаци на забавяне. Огромна поръчка за до 300 по-големи и по-икономични версии на Boeing 737 Max, които трябва да започнат да пристигат през 2027 г., ще свали допълнително разходите и ще тласне авиокомпанията към целта ѝ да превозва по 300 млн. пътници годишно до 2034 г.

О’Лиъри наскоро заяви, че може да остане начело до средата на 2030-те години. Дотогава е малко вероятно Мъск – или който и да било друг – да го измести.