Италианските производители на зехтин твърдят, че напливът от евтин внос от Тунис предизвиква срив на цените и засилва напрежението между земеделците и мощната бутилираща индустрия в страната.

Земеделската организация Coldiretti посочва, че вносът от Тунис е нараснал с около 40% на годишна база през първите десет месеца на 2025 г., което е принудило много италиански производители да продават на загуба, тъй като не могат да се конкурират по цена.

„Ще бъде много трудно цените да се възстановят“, коментира Давид Граниери, вицепрезидент на Coldiretti.

По думите му притокът на по-евтини чуждестранни доставки е започнал точно когато италианските фермери са стартирали прибирането на реколтата и е бил „организиран, защото зехтиновата индустрия иска да свали цената в Италия“.

От асоциацията на италианската индустрия за растителни масла подчертават, че вносът е неизбежен заради структурния производствен дефицит на страната. Спадът на цените отразява възстановяване на производството в Средиземноморието след два сезона, засегнати от суша, а не пазарни манипулации, казва Ана Кане, ръководител на зехтиновата група в Assitol, пред Financial Times.

Испанската компания Deoleo заяви, че секторът постепенно се възстановява от един от най-трудните моменти в историята си

Най-големият производител на зехтин дава оптимистична прогноза след историческата криза

Предупрежденията на Coldiretti идват в момент, когато Тунис се стреми да удвои квотата си за безмитен износ на зехтин за ЕС до 100 000 тона годишно. Подобно предложение обаче изисква одобрение от държавите членки, много от които са под нарастващ натиск от местните фермери заради хранителния внос.

Италианските производители на зехтин се сблъскват от години с болести по растенията, непредсказуемо време, недостиг на работна ръка и застаряващи маслинови насаждения, които трудно се подменят заради строгите правила за опазване на ландшафта.

Страната отдавна разчита на внос, за да покрие годишното търсене от около 600 000 тона — в миналото основно от Испания, но все повече от Тунис, откъдето зехтинът влиза в Италия на цена около 3,50 евро за килограм. Производителите твърдят, че това принуждава много италианци да продават под себестойност.

Coldiretti изчислява, че през 2025 г. в Италия са влезли над 500 000 тона зехтин, далеч над вътрешното производство от около 300 000 тона.

Два сезона на неблагоприятни климатични условия ограничиха производството в Европа и изтласкаха цените до многогодишни върхове, достигнати през 2024 г. Този ценови ръст насърчава тунизийските фермери да засаждат повече маслинови дръвчета и да разширяват производството.

Доклад на Европейската сметна палата от миналия месец, според който 75% от вноса на зехтин в ЕС идва от Тунис, открива сериозни пропуски в контрола.

Джузепе Лаваца обвинява хедж фондовете, че са виновни за „80%“ от покачването на цените, което е довело до „невероятна“ нестабилност

Шефът на Lavazza: Финансовите спекуланти са виновни за цените на кафето

Проверки за остатъчни пестициди и други замърсители при вносния зехтин в редица държави членки, включително Италия и Испания, са „или несъществуващи, или много ограничени“.

Вносът не е единственото притеснение за италианските производители.

С рязкото поскъпване на истинския зехтин много италианци са били подведени да купуват по-евтин „фалшив зехтин“, който често представлява семенни масла, оцветени с хлорофил, твърди Coldiretti.

В други случаи автентичен зехтин е етикетиран като „екстра върджин“, без да покрива изискваните стандарти.

Граниери разкритикува митническите правила на ЕС, които позволяват продукти, преработени в Италия, да се продават като италиански, дори когато суровините са вносни. Италианската компания за бутилиране Monini също призова за по-прецизно етикетиране на произхода.