Уиткоф и Къшнър – нетипичното дуо зад мирните усилия на Тръмп
Двамата разполагат с пълната подкрепа на президента и разглеждат дипломацията през призмата на бизнеса
,fit(1001:538)&format=webp)
Уиткоф и Къшнър.
Звучи като името на елитна адвокатска кантора, полицейски сериал от 70-те години или дори дуо от визионерски архитекти, които се надяват да превърнат бойни полета във футуристични градски пространства.
Но Стив Уиткоф и Джаред Къшнър управляват своеобразната частна миротворческа инициатива на президента Доналд Тръмп, от която зависят глобалната стабилност, безброй човешки животи и най-добрата надежда на техния шеф за неуловимата Нобелова награда за мир, отбелязва политическият анализатор на CNN Стивън Колинсън.
Във вторник двамата се оказаха в епицентъра на изключително интензивен дипломатически ден в Женева, включващ срещи с представители на Русия, Украйна и Иран. Очаква се по-късно тази седмица те да се завърнат във Вашингтон за заседание на „Съвета за мир“ – мащабната частна дипломатическа мрежа на Тръмп, която е богато финансирана.
Двамата влиятелни американски посредници имат задачата да прекратят една жестока война и да предотвратят друга, която може да избухне. Успех в който и да е от тези случаи би бил огромно постижение, но и двете цели изглеждат изключително трудни.
Усилията за мирно споразумение с Иран отбелязаха малък напредък във вторник. Въпреки наличието на диалог между двете страни, САЩ засилват военното си присъствие в Близкия изток, като Тръмп дори нареди изпращането на втори самолетоносач в региона.
След срещата Техеран обяви, че е постигнато разбиране по „основните принципи“. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс обаче уточни пред Fox News, че макар преговорите да вървят добре в определени аспекти, Иран все още отказва да приеме някои от „червените линии“ на Тръмп.
Първият ден от преговорите между Украйна и Русия открои сериозна пречка: въпроса дали Москва действително търси край на военните действия, или просто използва дипломацията като параван, за да спечели време за нови успехи на фронта.
Въпреки това диалогът продължава. На фона на глобалния скептицизъм към възможността за споразумение и към ролята на Уиткоф и Къшнър, самият факт, че страните са на масата за преговори, е успех и ясен сигнал за амбицията на Тръмп да наложи мир.
Три глобални конфликта с нарастващи последици
Последните дипломатически усилия на Уиткоф и Къшнър идват в опасен момент за света и политически нестабилен период за президентството на Тръмп.
Най-големият им успех досега – примирието в Газа – остава крехко на фона на подновени бойни действия. Разоръжаването на „Хамас“ все още изглежда нереалистично. Подновяването на пълномащабна война би задълбочило страданието на палестинските цивилни и отново би застрашило сигурността на Израел.
Междувременно войната в Украйна навлиза в още една сурова зима, белязана от тежки загуби и руски удари срещу цивилни. Колкото по-дълго се проточва конфликтът, толкова по-голям е рискът от пряк сблъсък между НАТО и Русия. Може би никой не е способен да сложи край на тези действия, но Тръмп вероятно има по-голям шанс от всеки друг, пише Колинсън.
В същото време президентът постепенно се приближава към потенциален военен конфликт с Иран – сблъсък, който може да бъде принуден да приеме, за да защити авторитета и политическата си репутация. Проучванията обаче показват, че американците не искат нова война.
Всяка от тези преговорни линии е изправена пред една и съща пречка – отказа на страните да направят компромиси по въпроси, които възприемат като жизненоважни за своето оцеляване и национална чест.
За руския президент Владимир Путин това означава да продължи войната поне докато не овладее остатъка от източния украински регион Донбас, за който вече са загинали десетки хиляди руски войници. Украинското правителство не може да се откаже от този регион – въпреки че администрацията на Тръмп изглежда го предпочита – заради собствените си огромни жертви и стратегическото значение на региона за защитата на столицата Киев.
Иран също има свои „червени линии“. Макар да е готов да обсъжда отстъпки по ядрената си програма, отслабена след американските удари миналата година, Техеран не е склонен да изостави своята балистична ракетна програма и регионалните си мрежи от съюзници, които смята за жизненоважни за оцеляването на режима.
Макар Тръмп често да изглежда склонен към компромиси в името на бързата политическа победа, репутацията му е заложена на карта. Една нова сделка, предвиждаща вдигане на санкциите, би изглеждала като капитулация, ако тя се доближава до параметрите на споразумението на Обама, което самият Тръмп побърза да унищожи.
„Ако страните искат ограничено и реалистично споразумение, те ще го постигнат“, казва Али Ваез от International Crisis Group пред CNN. „Ако обаче се стремят към прекомерни цели, ще има война.“
Нетрадиционни, но влиятелни посредници
Уиткоф и Къшнър може да са нетрадиционни дипломати, но притежават най-важното условие за успех – пряката подкрепа на президента.
Уиткоф, богат предприемач в сферата на недвижимите имоти, е дългогодишен приятел на Тръмп. Къшнър няма официална държавна позиция, но е съпруг на дъщерята на президента Иванка Тръмп и част от неговото семейство. Никой от двамата не изглежда да има политически амбиции извън укрепването на наследството на Тръмп.
И двамата олицетворяват уникалния външнополитически подход на Тръмп – подход, който разглежда глобалните конфликти през призмата на бизнес сделки, а не традиционната дипломация.
„Ние сме тук, за да постигнем нещо добро. Това са изключително трудни задачи“, коментира Къшнър пред CBS.
Въпреки съмненията относно техния опит, Уиткоф и Къшнър вече постигнаха един значим успех – примирието в Газа.
Тяхната тиха дипломация и регионални контакти помогнаха за постигането на споразумение, което включва освобождаване на израелски заложници в замяна на палестински затворници и хуманитарна помощ.
Но следващата фаза – разоръжаването на „Хамас“ и стабилизирането на региона – изглежда далеч по-трудна.
„Идеята, че „Хамас“ ще се разоръжи доброволно, е изключително малко вероятна“, посочва бившият американски преговарящ Арън Дейвид Милър.
Амбиции, натиск и исторически риск
Подходът на Уиткоф и Къшнър има сериозни ограничения. Конфликтите в Близкия изток и Украйна не са просто териториални спорове – те са свързани с история, идентичност и оцеляване.
В същото време нетърпението на Тръмп увеличава натиска върху тях. Исторически успешните мирни споразумения – като тези от Кемп Дейвид или Дейтън – са резултат от години внимателна дипломация.
Макар използването на неофициални посредници да има исторически прецеденти, остава неясно дали Уиткоф и Къшнър могат да постигнат пробив.
В крайна сметка те имат доверието на президента, но тепърва трябва да докажат, че могат да се справят с геополитически играчи като Владимир Путин, Бенямин Нетаняху и иранското ръководство.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)