Австралийският долар, норвежката крона и новозеландският долар изпреварват останалите основни валути от началото на годината, тъй като валутните пазари сигнализират за промяна в посоката на глобалните лихвени проценти – от понижения към повишения.

Австралийският долар е поскъпнал с над 6% спрямо щатския долар тази година, достигайки приблизително тригодишен връх, след като Резервната банка на Австралия този месец постави началото на нов цикъл на повишаване на лихвите в отговор на ускорената инфлация – ход, който мнозина анализатори очакваха.

Трейдърите залагат на още едно или две увеличения с по 0,25 процентни пункта до края на годината, пише Financial Times.

Новозеландският долар е нараснал с 4%, тъй като пазарите очакват първото повишение на лихвите в страната през следващите месеци.

Норвежката крона е поскъпнала с 6%, след като неочакван ръст на инфлацията миналия месец накара трейдърите да калкулират малка вероятност за увеличение на лихвата през първата половина на годината.

Трите валути са най-добре представящите се в т.нар. група Г-10 и сочат към съществена промяна в лихвения цикъл, тъй като големите икономики се готвят да сложат край на годините на намаления и отново да насочат усилията си към овладяване на инфлацията, посочват инвеститори, цитирани от FT.

Тези държави са „канарчета в мината“ за по-широк завой към по-строга парична политика, казва Мансур Мохи-удин, главен икономист в Bank of Singapore.

По-високите относителни лихви възнаграждават инвеститорите, които държат съответните валути, което стимулира поскъпването им сред първите реагиращи пазари.

Често групирани като „суровинни валути“ заради структурата на икономиките им, водещите валути в Г-10 са подпомогнати и от повишението на цените на петрола, медта и други суровини през последните месеци, отбелязват стратези.

Според анализатори Австралия е сред страните в челните редици на лихвените повишения, тъй като централната ѝ банка се стреми да охлади ценовия натиск при липса на забавяне на имотния пазар или на държавните разходи.

Официални данни в сряда показаха, че „изчистената средна“ мярка за инфлацията в Австралия – която изключва волатилни компоненти като пресни плодове и горива и е предпочитана от централната банка като индикатор – е достигнала 3,4% на годишна база към януари спрямо 3,3% към декември и е над прогнозите на анализаторите.

Това увеличава възможността за увеличение на лихвите през май.

При положение че австралийските лихви са по-високи от американските за първи път от 2017 г., австралийският долар може да получи „допълнителен тласък от постепенно покачване на цените на суровините и отслабване на щатския долар“, коментира пред FT Оливър Левингстън, валутен стратег в Merrill Lynch.

Трите суровинни валути печелят и от стремежа на инвеститорите да диверсифицират експозицията си извън долара поради опасения относно нестабилната икономическа политика на администрацията на Доналд Тръмп и нарастващия държавен дълг на САЩ, посочват анализатори.

„Това е комбинация от преоценка на лихвените очаквания и търсене на политическа и институционална стабилност“, коментира Доминик Бънинг, ръководител на стратегията за Г-10 в Nomura.

Очакванията за повишаване на лихвите в други части на света са сред факторите, отслабили долара през последните месеци, тъй като предимството му от по-високите лихви постепенно се изпарява.

Федералният резерв – който е подложен на силен натиск от Тръмп да намали разходите по заемите – според повечето трейдъри все още не е близо до края на цикъла на понижения, като тази година се очакват две или три намаления с по 0,25 процентни пункта.

Някои обаче смятат, че краят на цикъла може да настъпи по-рано, като инвестиционните банки JPMorgan и BNP Paribas очакват Фед да запази лихвите без промяна през цялата година – отчасти заради силния икономически растеж в САЩ.

В протокола от последното заседание на Федералния комитет по операциите на открития пазар някои членове са посочили, че съществува риск инфлацията да остане над целевите 2% за по-дълго време и че следващото движение на лихвите може да бъде нагоре.

САЩ имат „растеж над тенденцията и инфлация, която е овладяна, но все още малко над целта“, казва Сам Линтън-Браун, ръководител на глобалната макростратегия в BNP Paribas. „Това е в съответствие с Фед, който запазва лихвите без промяна.“

Австралийският долар, норвежката крона и новозеландският долар се подкрепят и от инвеститори, които търсят държави със сравнително здрави публични финанси, на фона на опасенията от нарастващи бюджетни дефицити и дълг, които тежат върху валути като японската йена, щатския долар и британската лира.

Подобни тревоги оказват натиск върху йената, въпреки че през 2024 г. страната започна собствен цикъл на затягане – след години на отрицателни лихви.

Трите водещи валути от Г-10 са „фискално стабилни валути със суровинна експозиция, поради което е логично да се представят по-добре и да привличат капиталови потоци, докато ротацията извън САЩ продължава“, казва Марк Неш, мениджър на активи в Jupiter.