Най-завладяващите злодеи въплъщават смущаваща двойственост: те привличат почти толкова, колкото и отблъскват. Още с появата си в „Червения дракон“ – психологически роман на ужасите от 1981 г. – Ханибал Лектър пленява читателите. Оттогава психиатърът, превърнал се в канибал, присъства в още три романа, пет филма и един телевизионен сериал. В новата си книга Брайън Рафтъри се опитва да обясни мрачната притегателна сила на антигероя: какво точно прави Лектър толкова завладяващ за публиката?

Книгата на Рафтъри предлага различни отговори, макар не всички да звучат убедително, пише The Economist. Ужасът на Лектър произтича „не от начина, по който той се отдава на тъмните си импулси, а от това как те кара да се изправиш пред собствените си“. (Малцина са гледали „Мълчанието на агнетата“ и са осъзнали, че са неосъзнати канибали.) „Лектър е напълно откровен относно това, което е“, казва Брайън Кокс – първият актьор, изиграл героя на екрана. (Това важи за много хора.) „Всички изпитваме убийствени импулси“, предполага сър Антъни Хопкинс – най-известният Лектър. Според него персонажът кара зрителите „да признаят, че носят тези части в себе си“. (Същото може да се каже за почти всеки хорър злодей.)

По-интересна е идеята, че Лектър се превръща в културен феномен през 80-те и 90-те години – период, когато общественият интерес към серийните убийци расте, но преди подкастите и интернет да осигурят на феновете на true crime съдържание за цял живот. Лектър също така е елегантен, обаятелен и остроумен. Вероятно би бил приятна компания на вечеря – поне докато не реши, че бедрото ви изглежда по-апетитно от пилето в чинията му.

За тормоза в детските години, бездната на алкохола и решението, с което губи дъщеря си – един от най-великите актьори на всички времена е безкомпромисно честен в новата си автобиография

Сър Антъни Хопкинс: Знаех, че ролята на Ханибал Лектър ще промени живота ми

Два други фактора обясняват дълголетието на героя. Първият е сър Антъни Хопкинс, който през 1991 г. печели „Оскар“ за ролята си в „Мълчанието на агнетата“. Във филма Лектър е затворник, към когото ФБР се обръща за помощ в залавянето на друг сериен убиец. Хопкинс играе неподвижно, хладнокръвно и почти без да мига; речта му е прецизна, а акцентът –изискан. Резултатът е едновременно смразяващ и хипнотизиращ.

Другият фактор е оскъдността. В „Червения дракон“ и „Мълчанието на агнетата“ Лектър е поддържащ персонаж. (Награденото с „Оскар“ изпълнение на Хопкинс е с времетраене от едва 16 минути.) Това го прави загадъчен, както и липсата на предистория. Самият той настоява: „Нищо не ми се е случило. Аз се случих. Не можеш да ме сведеш до набор от влияния.“ Така Лектър разцъфва във въображението на зрителите и читателите.

Но в Холивуд властва максимата, че колкото повече, толкова по-добре. Последвалите книги, филми и сериали превърнаха Лектър в главен герой и разнищиха зловещото му минало до последната подробност. Тази прекалена яснота обаче го лиши от неговата мистерия. Той се превърна в кисел гурме сноб с най-баналното възможно оправдание – тежко детство. Пълна скука.