Само един лидер в Европейския съюз се осмели директно да оспори действията на президента на САЩ Доналд Тръмп във войната срещу Иран, наричайки ги неоправдани, опасни и незаконни: испанският премиер Педро Санчес.

В отговор Тръмп определи испанското правителство като „ужасно“ и „недружелюбно“, след като Испания реши да не допуска американски военни самолети да използват испански авиобази за атаки срещу Иран. В същото време американският президент заплаши да прекрати търговията със страната – четвъртата по големина икономика в ЕС.

Сблъсъкът между Санчес и Тръмп поставя испанския социалист в позиция, подобна на тази на бившия френски президент Жак Ширак, който през 2003 г. се превърна в най-решителния европейски опонент на САЩ, апелирайки към международното право и многостранния подход в опит да организира съпротива срещу американската инвазия в Ирак.

Лесно е да се разбере защо Санчес е толкова готов да излезе на глобалната сцена и да се противопостави на Тръмп, пише POLITICO. Вътре в страната му политическите възможности са ограничени – партията му е разтърсена от корупционни скандали и загуби на регионални избори. Във външната политика обаче той може да действа много по-свободно и да се представи като противовес на т.нар. „трампизъм“ – нещо, което се приема добре от испанската общественост.

Критиката към войната далеч не е първата атака на Санчес срещу американски или израелски военни действия – той беше силно критичен и към войната в Газа, както и към задържането на венецуелския лидер Николас Мадуро. Но остротата на настоящото му осъждане го поставя в явен контраст с други европейски лидери, които заеха далеч по-предпазлива позиция.

Санчес определи атаката срещу Иран като „нарушение на международното право“ и „неоправдана и опасна военна интервенция“.

Подобно на Жак Ширак през 2003 г., Санчес не се ограничава само с критика отстрани, а отправя и по-широк призив държавите да се противопоставят на действията на САЩ и Израел. Според източници на PLITICO Испания е настоявала съюзът да обвини САЩ в нарушение на международното право и е критикувала Брюксел за двойни стандарти при прилагането на Устава на ООН.

Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес заяви, че ролята на ЕС в кризата трябва да бъде „деескалация, връщане към диалог, разтоварване на напрежението, дипломация и преговори“.

Самият Санчес остро критикува САЩ и Израел за атаката срещу Иран, извършена „едностранно и без консултации с международната общност“. Той осъди операцията за това, че е „причинила стотици невинни жертви и е хвърлила цял регион в страх, който ще доведе до още по-голяма глобална нестабилност“.

Незабавни последици

Мадрид подчерта правните си възражения срещу войната, като блокира използването на съвместно управлявани военни бази за атаки срещу Иран.

Министърът на отбраната Маргарита Роблес обясни в понеделник, че американските военни, разположени в испанските бази, трябва да „действат в рамките на международното право“, а базите няма да предоставят подкрепа, „освен ако тя не е необходима от хуманитарна гледна точка“.

Роблес уточни, че базите не са участвали в атаката срещу Иран в събота и няма да бъдат използвани за „операции по поддръжка и логистика“.

Според сайта за проследяване на полети FlightRadar24 повече от дузина американски самолети – включително няколко въздушни танкера Boeing KC-135 – са напуснали базите Морон и Рота през уикенда, като седем от тях са били прехвърлени в авиобаза Рамщайн в Германия. Роблес заяви, че САЩ „вероятно са предприели този ход, защото са знаели, че самолетите не могат да оперират“ от Испания.

Ограниченията върху използването на испанските бази предизвикаха заплахата на Тръмп за търговски мерки.

„Ще прекратим всякаква търговия с Испания“, заяви американският президент във вторник по време на пресконференция в Белия дом с германския канцлер Фридрих Мерц. „Не искаме да имаме нищо общо с Испания.“

Тръмп добави, че САЩ не се нуждаят от разрешение от Мадрид, за да използват базите на испанска територия.

„Можем да използваме техните бази, ако пожелаем. Можем просто да долетим и да ги използваме. Никой няма да ни казва, че не можем“, заяви той.

Американският президент също така подчерта, че решението на Върховния съд на САЩ от миналия месец, което ограничава възможността на администрацията му да налага мащабни мита, няма да го възпре да предприеме действия срещу Мадрид.

„Мога утре – или още днес – да спра всичко, свързано с Испания. Всички бизнес отношения с Испания. Имам право да го направя. Ембарго… мога да направя каквото поискам. И може да го направим.“

Тръмп каза още: „Испания има прекрасни хора, но няма добро лидерство.“

Политически дивиденти

Позицията на Санчес по войната се приема добре в Испания, където Тръмп е силно непопулярен. Според скорошно проучване на държавния Център за социологически изследвания три четвърти от испанците имат „много лошо“ мнение за него, а осем от десет смятат, че той представлява заплаха за световния мир.

Тя се приема добре и в рамките на управляващата коалиция в Испания, която включва и силно анти-MAGA гласове в крайнолявата партия Sumar.

Съюзниците на Санчес обаче настояват, че политиката му не се ръководи от политически сметки и не е насочена конкретно срещу Тръмп, а е отражение на неговите политически принципи.

Министърът на икономиката Карлос Куерпо казва пред POLITICO, че Испания действа според това, което счита за правилно.

Санчес подчерта, че критиката на правителството му към американските удари не означава подкрепа за режима в Техеран, който той определи като „омразен“.

„Трябва да се противопоставим на война, която няма одобрението на Съвета за сигурност на ООН и на Конгреса на САЩ“, заяви той в неделя.

Под натиск у дома

Политологът Пабло Симон от мадридския университет „Карлос III“ отбелязва пред POLITICO, че международният сблъсък на Санчес с Тръмп може да му помогне да възстанови част от политическия си капитал преди националните избори, които трябва да се проведат най-късно до юли следващата година.

„Санчес залага на донякъде донкихотовска стратегия – да се изправи срещу вятърните мелници и да се позиционира като символ на многостранния подход и европейските ценности в момент, когато популярността му е ниска“, казва Симон.

„Остава да видим дали избирателите ще повярват в това.“