Руският президент Владимир Путин е „най-големият двигател“ на миграцията към Европа заради ролята си в разпалването на конфликти през последното десетилетие.

Това казва пред Financial Times еврокомисарят по миграцията Магнус Брунер, докато ЕС се подготвя за възможно увеличение на хората, бягащи от войната в Близкия изток.

„Винаги Путин е замесен в тези големи миграционни вълни. Винаги Владимир Путин“, коментира Брунер.

Той посочва подкрепата на руския президент за сирийския му съюзник Башар ал-Асад по време на гражданската война, започнала през 2011 г. Този конфликт доведе до миграционната криза в Европа през 2015–2016 г., когато над 2 милиона души подадоха молби за убежище. Освен военната подкрепа, Путин също така позволи на Асад да избяга в Русия в края на 2024 г., след като режимът му беше свален.

Канцлерът настоява за репатриране, крайнодесните заплашват със сила, ако не е доброволно. Но каква е реалността в Германия

Ще се отърве ли Мерц от наследството на Меркел – сирийските бежанци

Втората голяма миграционна вълна е свързана с украинците, бягащи към ЕС след пълномащабното руско нашествие в Украйна през 2022 г.

„Отново Владимир Путин беше замесен“, подчертава Брунер. Оттогава около 4,3 милиона украинци са получили временна закрила в Европейския съюз.

По отношение на настоящата война с Иран, Брунер казва, че макар Русия да не е започнала конфликта, „Владимир Путин подкрепя режима там“.

„Така че на практика той е най-големият двигател на миграцията към Европа“, допълва той.

Европейската солидарност често се разпада в кризисни ситуации, а Брюксел се бори да обедини националните правителства около обща политика по сигурността

Югът срещу Изтока: Как миграцията засилва различията за отбраната на Европа

За разлика от 2015 г., когато бившият германски канцлер Ангела Меркел прие бежанци от Сирия, днес европейските държави се стремят да предотвратят нова масова вълна от бежанци вследствие на конфликта, предизвикан от ударите на САЩ и Израел срещу Иран.

Брунер отбелязва пред FT, че засега няма значителни потоци от Иран, но предупреждава, че ситуацията може да се промени.

Партията не счита хората с „миграционна история от държави, повлияни от мюсюлманското вероизповедание, за равностойни членове на етнически определения германски народ“, се казва в доклад на Федералната служба за защита

Германия обяви AfD за дясноекстремистка организация

Няколко държави от ЕС, водени от Италия и Дания, настояват за по-строги мерки, включително затваряне на граници, за да се предотврати нова миграционна криза, подобна на тази от Сирия.

В съвместно писмо премиерите Мете Фредериксен и Джорджа Мелони предупреждават: „Не можем да си позволим повторение на бежанските потоци от 2015–2016 г.“

Те призовават Европейската комисия да разработи механизми за „аварийна спирачка“, която да се активира при внезапни масови миграционни потоци.

Според дипломат от ЕС, цитиран от FT, това може да включва и временно затваряне на границите при заплаха за сигурността – мярка, която вече е прилагана, например когато Русия и Беларус насочиха мигранти към границата с Полша.

Брунер подчертава, че приема подобни искания „много сериозно“:

„Трябва внимателно да ги разгледаме. Това, което държавите членки искат от нас, ние го правим.“

commission.europa.eu | Магнус Брунер

Правозащитни организации като Amnesty International критикуваха остро подобни мерки, включително решението на Полша да спре приемането на молби за убежище на границата с Беларус, определяйки го като противоречащо на международното право.

Респондентите все по-често отговарят, че тяхното правителство е направило твърде много за осигуряване на жилища и помощ за бежанците от войната

Подкрепата за украински бежанци сред европейските граждани отслабва, сочи ново проучване

Брунер казва, че ЕС днес е „много по-добре подготвен отпреди 10 години“, като посочва новите процедури за убежище на границите и въвеждането на биометрични проверки.

„Вече можем да виждаме кой влиза в Европейския съюз, кога и откъде“, коментира той.

От около 40 милиона граждани на държави извън ЕС, регистрирани за влизане от октомври насам, около 19 000 са били отказани, включително 500, определени като риск за сигурността.

„Осъзнаваме миграционния аспект, но и аспекта на сигурността - включително риска от терористични атаки. Трябва да сме подготвени и за това“, заключва Брунер.