„Хюстън, имаме проблем“ е фраза, която инженерите на NASA се надяват да не чуят по време на мисията Artemis II. Тук „проблем“ не означава дребен инцидент, а потенциално фатална ситуация на стотици хиляди километри от Земята.

На 1 април четиричленен екипаж излетя от космическия център „Кенеди“ във Флорида за първото облитане на Луната от времето на Apollo 17 през 1972 г. Мисията е важна част от стратегията на NASA за завръщане на хора на Луната, въпреки значителните рискове. Всеки инцидент може да забави или прекрати програмата.

Затова агенцията изгражда многопластова система за сигурност. Един от основните ѝ елементи е новият костюм, който поддържа живота на астронавтите до шест дни – време, достатъчно за аварийно връщане от Луната.

Историята на Apollo 13 остава най-яркият пример за това колко бързо може да се объркат нещата.

През 1970 г. експлозия на кислороден резервоар принуждава екипажа да изостави основния кораб и да използва лунния модул като импровизирана спасителна лодка. Днес обаче мисията Artemis II няма такъв резервен вариант.

Космическият кораб Orion spacecraft лети без лунен модул. Ако корпусът бъде компрометиран и загуби налягане, астронавтите нямат алтернатива за убежище. NASA интегрира спасителната система директно в костюма, разказва Fast Company.

След половин век прекъсване, екипажът на „Орион“ напусна земната орбита, за да постави нови рекорди, борейки се с радиацията, студа и изолацията

Животът на 400 000 километра от дома: Първите дни на Artemis II в космоса

Новият Orion Crew Survival System (OCSS) осигурява до 144 часа автономно оцеляване – точно колкото е необходимо за аварийно обръщане около Луната и връщане към Земята.

OCSS е повече от защитно облекло; по същество костюмът представлява индивидуален космически апарат. Той поддържа жизнените функции на астронавта чрез връзка със системата за контрол на средата и поддържане на живота на Orion. Корабът подава кислород, извежда въглеродния диоксид и регулира температурата. Под костюма циркулира охладена вода, която предотвратява прегряване, докато системата поддържа оптимална влажност и газова смес, чрез която астронавтите дишат.

Вътре в херметизираната система астронавтите могат да приемат храна, вода и медикаменти чрез специален порт в шлема – без да се нарушава налягането.

Всеки костюм е индивидуално изработен и комбиниран със специална седалка, която абсорбира ударите при изстрелване и приземяване. Материалите позволяват движение при налягане, а ръкавиците са съвместими със сензорните екрани на кораба.

НАСА ще направи опит да изпрати четирима астронавти в орбита около земния спътник през април – мисия, която вече не е изправена пред съветска, а пред китайска конкуренция

От Apollo 8 до Artemis II: Шест десетилетия след първия полет до Луната, космическата надпревара вече не е същата

Дизайнът на костюма отчита и най-малките рискове. В условия на безтегловност дори свободен кабел може да задейства критичен превключвател. Всички системи са интегрирани в структурата на костюма, без външни елементи, които могат да се закачат.

Контролите за температура и тръбите за охлаждане са вградени в бедрената част, а електрониката и системите за отпадъци са разположени в защитени канали.

Въпреки всички иновации остава един критичен лимит: костюмите зависят от системата за поддържане на живота на кораба. Ако тя откаже напълно, нито един дизайн не може да спаси екипажа.

За да минимизира този риск, Orion използва няколко резервиращи системи. Lockheed Martin, производителят на капсулата, внедрява дублиращи помпи, резервни клапани и четири паралелни бордови компютъра. Ако всички те откажат, пети, напълно независим компютър поема контрола.

В краен случай астронавтите разполагат с т.нар. „bailout bottle“ – малък резерв от кислород, достатъчен за последен опит за реакция или евакуация.

Екипажът тества системите на кораба, докато наземният контрол оценява дали полетът може да продължи

По пътя към Луната: Мисията Artemis II започва с поредица от малки изпитания

При аварийно приводняване костюмът се превръща в пълноценна система за оцеляване в морето. Яркооранжевият цвят е избран, за да бъде лесно забелязан от спасителни екипи.

Вградената система включва автоматично надуваема спасителна жилетка, сигнални устройства, нож, светлини и локатор за позициониране.

Artemis II не е просто мисия, а тест за новата фаза на пилотираните космически полети. Всяка система е проектирана с излишък, резервираност и контрол на риска.

Дори най-сложната инженерна архитектура има граници.

Ако ключовите системи откажат по време на полета около Луната, изходът е предопределен. Затова мисията остава високорискова – от изстрелването с ракета, заредена с милиони килограми гориво, до финалното приводняване в Тихия океан.

Това превръща четиримата астронавти не просто в екипаж, а в хора, които поемат реален, изчислен и неизбежен риск в името на следващата стъпка в космическата надпревара.