Четиримата астронавти от мисията Artemis II вече пътуват към Луната след успешното изпълнение на маневрата translunar injection (TLI) – последното голямо включване на двигателя по време на полета. Това петминутно ускорение насочи кораба „Орион“ по т.нар. „свободна възвратна траектория“, която ще върне екипажа на Земята след около десет дни, пише CNN.

Според представители на НАСА маневрата е преминала безупречно и бележи исторически момент – за първи път от 1972 г., след мисията Apollo 17, хора напускат земната орбита и се отправят към окололунното пространство.

„Човечеството отново показа на какво е способно, а вашите надежди за бъдещето ни носят по този път около Луната“, заяви канадският астронавт Джереми Хансен в първите думи на екипажа след поемането на курса. Още преди маневрата Кристина Кох подчерта символиката на мисията: „С този курс към Луната ние не напускаме Земята. Ние избираме нея.“

Екипажът тества системите на кораба, докато наземният контрол оценява дали полетът може да продължи

По пътя към Луната: Мисията Artemis II започва с поредица от малки изпитания

Историческа мисия с рекорден обхват

Artemis II бележи първото завръщане на човечеството в окололунното пространство от половин век насам. Мисията е напът да постави нов рекорд, отвеждайки екипажа по-далеч от Земята, отколкото са достигали астронавтите от легендарната програма Apollo.

Командирът Рийд Уайзман призна, че едва след старта екипажът започнал да осъзнава мащаба на задачата: „Да изпратиш четирима души на 250 хиляди мили разстояние е херкулесово усилие и ние едва сега осъзнаваме тежестта на това.“

Самият момент на ключовата маневра е бил напрегнат за екипажа, въпреки спокойната атмосфера в контролната зала: „Погледнахме се и си казахме – това не е нещо нормално. Минали са десетилетия, откакто сме били там.“

„Лукс“ в космическия кораб

Външно капсулата „Орион“ изглежда тясна, но вътрешното пространство е сравнимо с това на кемпер. Част от седалките са прибрани, за да осигурят повече място, което е жизненоважно, тъй като всеки член на екипажа трябва да тренира по 30 минути дневно, за да поддържа мускулите и костите си в условия на безтегловност. За целта се използва компактно устройство с маховик, позволяващо упражнения като гребане, клекове и тяга.

Астронавтите разполагат с основни средства за хигиена – шампоан без изплакване, мокри кърпички, четки за зъби и принадлежности за бръснене – както и с космическа тоалетна с осигурено лично пространство. Сънят се осъществява в спални чували, закрепени към стените на капсулата.

Първите нощи в орбита са били необичайни. Екипажът е имал само кратки периоди за сън, а условията са довели до нестандартни позиции – Кристина Кох например спи с главата надолу, закрепена в средата на модула, докато останалите са намерили собствени импровизирани места.

Изстрелването е планирано за 01:24 ч. българско време на 2 април

Часове до старта на Artemis II: Обратното броене предстои, опасенията за безопасността остават

Температурата в капсулата се оказва по-ниска от очакваното, като екипажът дори отбелязва, че би взел различни спални чували, ако можеше. В момента се работи по затоплянето на средата.

Менюто на борда предлага и малки моменти на нормалност – от специалния нагревател за храна до десерти като кекс, пудинг и шоколад, които внасят доза уют в мисията. Още по време на първото си общо хранене астронавтите започнаха да се адаптират към новата среда, макар че предизвикателствата със съня и аклиматизацията в космоса тепърва предстоят.

Въпреки натоварения график и ограниченото пространство, екипажът постепенно изгражда ежедневен ритъм – комбинация от работа, поддръжка на физическата форма и кратки моменти за почивка.

Първи впечатления 

За канадския астронавт Джереми Хансен това е първи полет в космоса и преживяването е силно емоционално:  „Наистина ми харесва тук горе. Чувствам се като дете.“

Изстрелването също е било по-плавно от очакваното. Кристина Кох описва изкачването като „стабилно и гладко“, въпреки че нищо не може да подготви човек за гледката към Земята от орбита.

„Няма нищо, което да те подготви за това да видиш родната си планета – осветена, жива, с отблясъците на залеза и светлината на Луната“, казва тя. Очакването за подобни гледки към самата Луна допълнително засилва вълнението на екипажа.

НАСА ще направи опит да изпрати четирима астронавти в орбита около земния спътник през април – мисия, която вече не е изправена пред съветска, а пред китайска конкуренция

От Apollo 8 до Artemis II: Шест десетилетия след първия полет до Луната, космическата надпревара вече не е същата

Послание към Земята

Екипажът използва първата си публична изява от космоса, за да отправи послание за единство.

„Оттук горе изглеждате невероятно. Изглеждате красиви“, посочва Виктор Глоувър. „И изглеждате като едно цяло. Всички сме хора, независимо откъде сме и как изглеждаме.“

Той подчертава, че мисии като тази показват как човечеството може да постига големи неща, когато обединява различията си, вместо да ги преодолява.

Рисковете – радиация и космическа среда

Мисията преминава през области с повишена радиация, включително поясите на Ван Алън, където енергийни частици са „уловени“ от магнитното поле на Земята. Въпреки че корабът осигурява защита, при слънчеви изригвания екипажът трябва да се укрива в специално защитено пространство.

Радиационното натоварване е сериозен фактор – в рамките на тази 10-дневна мисия астронавтите ще достигнат около 5% от допустимата си доживотна доза. За сравнение, същото натоварване би се натрупало за месец на Международната космическа станция.

Според специалисти това е важно ограничение, тъй като натрупването на радиация увеличава риска от сърдечни заболявания, когнитивни проблеми и спад в работоспособността в дългосрочен план.

Допълнителен фактор е, че екипажът ще прекара повече време в тези радиационни зони от астронавтите от програмата Apollo, тъй като мисията включва удължена орбита около Земята преди поемането към Луната.