Всичко е подготвено за старта на първата пилотирана мисия до Луната от половин век насам – насрочена за 1 април, както обявиха от НАСА в началото на март. За свидетелите на първите стъпки в завладяването на земния спътник паралелът между историческата Apollo 8 от 1968 г. и предстоящата Artemis II е неизбежен. Шест десетилетия по-късно светът отново е в очакване на лунно съперничество, но при коренно променена геополитика. Днес руското участие в надпреварата практически отсъства (за разлика от китайското), а характерният за епохата на Apollo пионерски дух е отстъпил място на различен тип стратегическо планиране.

Концепцията за тази лунна експедиция се ражда през лятото на 1968 г. по инициатива на Джордж Лоу, ръководител на програмата Apollo . Първоначалният план предвижда изпитателен полет на командния модул в земна орбита през октомври, последван от втори – с участието на лунния модул. Когато става ясно, че лунният модул няма да бъде готов преди пролетта, графикът се оказва застрашен, а с него и амбициозната цел на Джон Ф. Кенеди за кацане на Луната до края на десетилетието, пише El País.

Междувременно американското разузнаване засича съветската суперракета Н-1 на космодрума Байконур. Макар тя все още да не е готова за полет, рискът е голям: СССР би могъл да изстреля капсула „Союз“ около Луната с по-леките ракети „Протон“. Това не би било кацане, но пропагандният ефект от първото обикаляне на Луната би бил съкрушителен за САЩ.

Лоу предлага смел ход на ръководството на НАСА: ако първият пилотиран тест на Apollo премине успешно, следващата мисия да се отправи директно към Луната – без лунен модул. Само обиколка и завръщане.

Макар и белязана от трудности, първата пилотирана мисия Apollo 7 завършва успешно. Екипажът страда от остри настинки, което, съчетано с напрежението в комуникацията с наземния контрол, води до първия „бунт“ на борда на космически кораб. Това обаче е тема на друга история.

През ноември 1968 г. НАСА официално потвърждава радикалната промяна в графика: Apollo 8, с екипаж Франк Борман, Джим Ловел и Уилям Андерс, ще потегли към Луната още през декември. Планът е те да прекарат Коледа там, където човешки крак не е стъпвал. Спешността е продиктувана от действията на СССР, които вече са изпратили две безпилотни мисии по същата траектория. На борда им са костенурки, мухи и растения – първите земни организми, достигнали лунната орбита.

От днешна гледна точка мисията изглежда изключително рискована. Без лунен модул, който да послужи като „спасителна лодка“, командният модул зависи изцяло от основния си двигател както за навлизане в орбита, така и за завръщане към Земята. Резервен вариант просто не съществува, а всяка техническа повреда би била фатална.

Мисията Artemis II е изправена пред сходно предизвикателство, тъй като също не разполага с лунен модул. Разработването му е поверено на SpaceX, но апаратът все още не е готов за експлоатация. Преди да бъде сертифициран за полети с екипаж, модулът трябва да демонстрира успешно безпилотно кацане и излитане от Луната – етап, който се очаква най-рано през 2028 г.

От НАСА обаче не са склонни да поемат крайните рискове от 1968 г. Поради тази причина Artemis II няма да навлиза в лунна орбита, а ще следва траектория тип „свободно завръщане“ под формата на осмица. Този план предвижда прелитане над далечната страна на Луната и автоматично насочване към Земята, което гарантира приземяването дори при евентуален отказ на двигателните системи.

Основният приоритет на астронавтите ще бъде обстойната проверка на всички системи – от камерите и навигационния компютър до новата тоалетна в кабината. Предвидени са и тренировъчни маневри за сближаване и скачване с последната степен на ракетата, които са ключова част от подготовката за бъдещото кацане с Artemis III.

В НАСА все още помнят сериозните затруднения с кораба Starliner на Boeing през 2024 г. Тогава, при първия опит за скачване, пет от двигателите отказаха поради течове и корозия – инцидент, който прави прецизните тестове на Artemis II критично важни.

Самите астронавти ще бъдат обект на мащабни научни изследвания. В продължение на шест месеца те ще предоставят биологични проби за анализ на имунната система в космическа среда, а по време на самия полет ще се следят показатели като качество на съня, нива на стрес и промени в настроението.

Особено внимание се отделя на психическото им състояние. Все пак малцина са хората, имали привилегията да пътуват в дълбокия космос и да наблюдават със собствените си очи – макар и за кратко – далечната, невидима от Земята страна на Луната.