Никой няма да бъде по-далеч от дома си от астронавтите от мисията Artemis II.

Но докато Земята става все по-малка в „огледалото за обратно виждане“, те поддържат постоянна връзка с наземния контрол в Хюстън, Тексас. Спокойните гласове на екипа на НАСА осигуряват на екипажа утешителна връзка с дома.

Тази връзка обаче предстои да бъде прекъсната.

След половин век прекъсване, екипажът на „Орион“ напусна земната орбита, за да постави нови рекорди, борейки се с радиацията, студа и изолацията

Животът на 400 000 километра от дома: Първите дни на Artemis II в космоса

Когато астронавтите преминат зад далечната страна на Луната (около 01:47 ч. българско време във вторник), радиосигналите и лазерните връзки, които позволяват двупосочната комуникация между космическия кораб и Земята, ще бъдат блокирани от самото небесно тяло.

В продължение на около 40 минути четиримата астронавти ще бъдат сами, докато пътуват през тъмнината на космоса. Пилотът на Artemis II Виктор Гловър споделя, че се надява светът да използва това време, за да се обедини.

„Когато сме зад Луната, извън връзка с всички, нека приемем това като възможност“, казва той пред BBC News преди мисията. „Нека се помолим, да се надяваме, да изпратим добри мисли и чувства, че ще възстановим връзката с екипажа.“

НАСА | „Орион“ си прави селфи по време на външна инспекция.

Преди повече от пет десетилетия астронавтите от програмата Apollo също се сблъскват с периоди на пълна изолация поради загуба на радиосигнал при преминаване зад Луната. Може би никой не разбира по-добре това преживяване от Майкъл Колинс от Apollo 11.

През 1969 г., докато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин влизат в историята с първите стъпки на лунната повърхност, Колинс остава сам в командния модул, който обикаля около Луната. Когато корабът му преминава зад далечната страна на небесното тяло, връзката с двамата астронавти на повърхността, както и с наземния контрол, изчезва за 48 минути.

Екипажът тества системите на кораба, докато наземният контрол оценява дали полетът може да продължи

По пътя към Луната: Мисията Artemis II започва с поредица от малки изпитания

В мемоарите си от 1974 г. Carrying the Fire той описва преживяването като усещане за „истинска самота“ и „изолация от всякакъв познат живот“, но подчертава, че не е изпитвал страх или чувство за самотност. В по-късни интервюта той говори за спокойствието и тишината, които радиомълчанието носи – като своеобразна почивка от постоянните указания от контрола на мисията.

На Земята този период на тишина ще бъде напрегнат момент за екипите, отговарящи за поддържането на контакт с космическия кораб.

В станцията Goonhilly Earth Station в Корнуол, в югозападна Англия, огромна антена събира сигнали от капсулата „Орион“, прецизно определя позицията ѝ по време на пътуването и изпраща тази информация към централата на НАСА.

Мат Косби, главен технологичен директор на Goonhilly, коментира пред BBC: „Това е първият път, в който проследяваме космически кораб с хора на борда. Ще станем малко нервни, когато той премине зад Луната, а след това ще бъдем изключително развълнувани, когато отново го видим, защото ще знаем, че всички са в безопасност.“

Надеждата обаче е, че подобни прекъсвания в комуникацията скоро ще останат в миналото. По думите на Косби това ще бъде от съществено значение, тъй като НАСА – заедно с други космически агенции по света – започва изграждането на лунна база и засилва изследването на космоса.

„За устойчиво присъствие на Луната е необходима пълна комуникация – 24 часа в денонощието, дори и от далечната страна, защото и тя ще трябва да бъде изследвана“, подчертава той.

НАСА ще направи опит да изпрати четирима астронавти в орбита около земния спътник през април – мисия, която вече не е изправена пред съветска, а пред китайска конкуренция

От Apollo 8 до Artemis II: Шест десетилетия след първия полет до Луната, космическата надпревара вече не е същата

Програми като Moonlight на Европейската космическа агенция планират да изградят мрежа от сателити около Луната, която в бъдеще да осигури непрекъснато и надеждно комуникационно покритие.

За астронавтите от Artemis II времето без връзка със Земята ще им даде възможност да се съсредоточат изцяло върху Луната. Те ще използват този период за наблюдения – ще правят снимки, ще изучават геологията ѝ и просто ще се наслаждават на нейното величие.

Когато излязат от сянката на Луната и връзката бъде възстановена, светът ще въздъхне с облекчение. А астронавтите, които пишат история, ще могат да споделят невероятните гледки с всички на Земята.