Екипажът на мисията Artemis II на НАСА – първата пилотирана експедиция към Луната от десетилетия – навлиза в последната фаза на своето пътуване. След като обиколиха обратната страна на Луната, астронавтите вече се насочват към дома. В първата си пресконференция от космоса в сряда четиримата споделиха както възторга от преживяното, така и риска от предстоящото навлизане в атмосферата под формата на „огнено кълбо“, цитира Reuters.

Капсулата „Орион“, която излетя от Флорида миналата седмица, се очаква да се приводни край бреговете на Южна Калифорния в петък вечерта. По време на своята близо десетдневна мисия астронавтите достигнаха рекордно разстояние от Земята – около 252 000 мили. Това е с почти 4 000 мили повече от досегашния рекорд на Apollo 13, което ги превръща в хората, пътували най-далеч в космоса.

По време на прелитането край Луната, пилотът Виктор Гловър оприличи гледката на „научна фантастика“.

„Можете да видите по-голямата част от Луната“, сподели той, докато екипажът наблюдаваше как метеорити се разбиват в повърхността ѝ. „Усещането да виждаш толкова голяма част от нея е изключително странно.“

Докато капсулата „Орион“ надмина очакванията в открития космос, истинското предизвикателство се пренася от инженерните зали към политическата воля и темпото на подготовка

Доказа ли Artemis II, че можем да кацнем на Луната отново?

Контрастът между суровия, извънземен пейзаж и познатия образ на Земята се оказа едно от най-въздействащите преживявания, пише CNN. Когато връзката със Земята бе възстановена и „синята планета“ отново се появи пред очите им, астронавтката Кристина Кох заяви, че дори в най-далечните си пътувания хората носят със себе си своята човечност:

„Ще изследваме. Ще строим кораби. Ще се връщаме. Ще изграждаме научни бази. Ще вдъхновяваме, но в крайна сметка винаги ще избираме Земята. Винаги ще избираме един друг.“

Това усещане не е ново. То е познато като „ефекта на общия поглед“ (overview effect) – термин, въведен през 1987 г. от автора Франк Уайт, който описва как гледката към Земята от космоса променя перспективата на астронавтите. Кох си припомня подобно преживяване от Международната космическа станция:

„Осъзнаваш, че всеки човек, когото познаваш, съществува благодарение на тази тънка ивица атмосфера… Всичко извън нея е напълно негостоприемно. Не виждаш граници, не виждаш религии, не виждаш политически разделения. Виждаш само Земята – и че си приличаме много повече, отколкото се различаваме.“

Сходни думи споделя и канадският астронавт Джереми Хансен, за когото това е първи космически полет:

„Когато бяхме от обратната страна на Луната и гледахме към Земята, наистина имах чувството, че не съм в капсула. Сякаш бях пренесен на самата лунна повърхност. Това променя съзнанието ти. Това е изключително човешко преживяване.“

Бившият астронавт и сенатор Марк Кели също разпознава емоцията в думите на екипажа: „Тя е права. Винаги ще избираме Земята и трябва да го правим. Земята е остров в нашата Слънчева система и няма къде другаде да отидем.“

Самият Франк Уайт подчертава, че гледката към планетата показва колко условни са границите, които хората чертаят:  „Астронавтите ми казваха: Знаех, че няма граници, но е едно да го знаеш, друго е да го преживееш.“

Той поставя и по-дълбок въпрос: „Изследваме космоса, за да сме полезни на себе си като хора. Но изпълняваме ли по-голяма цел? Какво правим, за да оправдаем съществуването си?“

Подобна реакция описва и актьорът Уилям Шатнър след суборбиталния си полет през 2021 г.:  „Видях чернотата на космоса… Помислих си как унищожаваме всичко. Почувствах огромна тъга за Земята.“

В момента екипажът на Artemis II се подготвя за най-рисковата част от мисията – навлизането в атмосферата. Капсулата ще достигне скорост от над 38 000 км/ч, а топлинният щит на „Орион“ ще бъде подложен на екстремно натоварване.

Когато астронавтите преминат зад далечната страна на Луната, комуникацията с тях ще прекъсне

Четиридесетте минути, в които екипажът на Artemis II ще загуби връзка със Земята

„Мисля за навлизането в атмосферата още от 3 април 2023 г., когато ни назначиха за тази мисия“, признава Гловър. „Имаме още толкова истории… а тепърва трябва да осмислим всичко, през което преминахме. А и ни предстои да се возим в огнено кълбо през атмосферата.“

Освен техническите и научни цели, мисията има и силно човешко измерение. Командирът Рийд Уайзман разказва, че всеки от екипажа е имал кратки разговори със семейството си: „Да чуваш как колегите ти се смеят и плачат, докато говорят с близките си от разстояние… семейството е изключително важно за всички нас.“

В един от най-емоционалните моменти Хансен предлага нов кратер на Луната да бъде кръстен на покойната съпруга на Уайзман – Карол, починала от рак през 2020 г. „Това беше много емоционален момент за мен“, отбелязва Уайзман. 

Мисията Artemis II е част от мащабна програма, която цели връщането на хора на Луната и изграждането на дългосрочно присъствие там с перспектива за бъдещи мисии до Марс. Кох описва програмата като щафета: „Имаме дори палки, които купихме като символ. Ще ги предадем на следващия екипаж и всичко, което правим, е с мисъл за тях.“

Предстоящата мисия Artemis III ще включва тестове за скачване в ниска околоземна орбита, докато по-нататъшните планове предвиждат първото кацане на Луната от ерата Apollo насам и изграждане на постоянна база.

Междувременно десетки учени анализират данните от мисията в реално време, разглеждайки Луната като „летопис“ на зараждането на Слънчевата система. Шестчасовото прелитане край повърхността предостави рядка възможност за директни наблюдения.