В четвъртък оптимизмът за край на войната в Близкия изток се засили. Пристигането на ключов пакистански посредник в Техеран и сигналите от администрацията на Доналд Тръмп подхраниха очакванията за споразумение, което би отворило стратегическия Ормузки проток.

Израелският кабинет се събра в сряда за обсъждане на потенциално примирие в Ливан, съобщи високопоставен държавен представител. Дискусиите се провеждат повече от шест седмици след началото на военните действия срещу подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“. В контекста на дипломатическите усилия президентът Тръмп обяви провеждането на разговори между лидерите на двете страни в четвъртък, докато публикации във Financial Times, цитиращи ливански източници, сочат към възможно скорошно обявяване на споразумение.

„Опитваме се да създадем малко пространство за отдих между Израел и Ливан“, написа в социалните мрежи Тръмп, като подчерта историческото значение на предстоящата среща: „Мина много време, откакто двамата лидери са разговаряли – около 34 години. Това ще се случи утре.“

Американският президент не предостави допълнителни детайли относно формата на разговорите или конкретния състав на участниците в тях.

На този фон временното примирие остава крехко – с продължаващи атаки срещу „Хизбула“ и блокиран трафик в Ормузкия проток

В очакване на мирни преговори: Делегации на САЩ и Иран се събират в Пакистан, Израел даде зелена светлина на Ливан

Прекратяването на огъня в Ливан се очертава като основно предизвикателство в досегашните мирни преговори. Процесът е допълнително усложнен от необходимостта да се намери решение по отношение на ядрените амбиции на Техеран, което остава ключов елемент от по-широката рамка за регионална сигурност.

„Чувстваме се уверени относно перспективите за споразумение“, заяви говорителят на Белия дом Каролайн Левит на пресконференция в сряда, като определи разговорите, в които посредник е Пакистан, като „продуктивни и продължаващи“. Тя отрече информацията, че САЩ официално са поискали удължаване на двуседмичното примирие, договорено между страните на 8 април.

Все още не е потвърдено провеждането на нови срещи лице в лице, но според Левит те вероятно отново ще се състоят в Пакистан.

Пакистанската армия потвърди, че генерал Мунир е пристигнал в Техеран. Високопоставен ирански източник посочва пред Reuters, че Мунир, който е бил посредник и в предишния кръг преговори, ще се опита „да сближи позициите“ на двете страни.

Иранският външен министър Абас Аракчи написа в X, че приветства Мунир и подчерта, че Техеран е ангажиран с „насърчаването на мира и стабилността в региона“.

Преговорите през изминалия уикенд приключиха без споразумение за преустановяване на военните действия, инициирани от САЩ и Израел в края на февруари. Конфликтът предизвика ирански ответни удари срещу държави от Персийския залив и възобнови сблъсъците между Израел и „Хизбула“. В резултат загинаха хиляди души  предимно в Иран и Ливан, а рязкото повишение в цените на енергоносителите предизвика сериозни сътресения сред глобалните инвеститори и политическите среди.

През последните дни фондовите пазари отбелязаха значителен ръст, подхранван от надеждите за дипломатическо решение. Индексите на Уолстрийт достигнаха исторически максимуми в сряда, а цените на суровия петрол навлязоха във фаза на стабилизация.

Въпреки положителните очаквания, анализаторът на Fujitomi Securities Тошитака Тадзава отбелязва, че пазарните участници остават предпазливи. Според него скептицизмът е оправдан поради факта, че в миналото преговорите между Вашингтон и Техеран често са завършвали без успех, дори след постигането на значителен предварителен прогрес.

Разногласията около обхвата на споразумението и блокадата на Ормузкия проток засилват риска от нова ескалация

Израел нанесе нови удари по Ливан, които допълнително застрашават примирието между Иран и САЩ

Финансов натиск върху Иран

Американският министър на финансите Скот Бесент прогнозира, че доставките на ирански петрол за Китай ще бъдат преустановени вследствие на американската блокада върху плавателни съдове, акостиращи в ирански пристанища. Той подчерта, че САЩ са в готовност да наложат вторични санкции на държави, които продължават да купуват ирански суров петрол. В тази връзка Министерството на финансите е отправило официално предупреждение към две неназовани китайски банки, че обработката на ирански средства ще доведе до санкции. Към момента Китай е основният пазар за Иран, приемайки над 80% от неговия петролен износ.

В сряда Тръмп обяви, че е провел разговор с китайския лидер Си Дзинпин относно недопускането на оръжейни доставки за Иран, като е получил уверение за спазването на това условие. Тръмп допълни, че Пекин оценява усилията на САЩ за възстановяване на трафика през Ормузкия проток.

„Правя го и за тях – и за света“, написа той в социалните мрежи. „Президентът Си ще ме прегърне силно, когато пристигна там след няколко седмици.“

Военният конфликт на практика доведе до затварянето на Ормузкия проток от страна на Иран – критична точка за световните енергийни доставки. Ограничението, засягащо всички плавателни съдове с изключение на иранските, доведе до рязък спад в износа от Персийския залив и принуди глобалните вносители на енергия спешно да търсят алтернативни източници.

В ново интервю той за пореден път омаловажава сътресенията на световните пазари и заявява, че цените на петрола, които скочиха поради прекъсвания в доставките заради войната, скоро ще се понижат

Тръмп: Войната с Иран е на път да приключи, а фондовият пазар „ще преживее бум“

Прехванати танкери

През първите 48 часа от наложената американска блокада върху иранските пристанища нито един плавателен съд не е преминал през зоните, контролирани от американските сили, съобщават от командването на САЩ. Девет кораба са се подчинили на издадените разпореждания и са се върнали към иранското крайбрежие. В противоречие с тези данни, иранската агенция Fars предаде, че санкциониран супертанкер е успял да достигне пристанище „Имам Хомейни“, преминавайки през протока, без да предоставя допълнителни подробности.

Същевременно съвместното военно командване на Иран отправи предупреждение, че ще прекъсне търговските потоци в Персийския залив, Оманско море и Червено море, ако блокадата не бъде вдигната. Според източници, запознати с позицията на Техеран, Ислямската република би могла да обмисли осигуряването на свободно преминаване през оманската част на Ормузкия проток като част от преговорите със САЩ, при условие че бъде постигнато трайно споразумение за деескалация.

От своя страна президентът Тръмп предупреди за възможна ескалация, в случай че конфликтът бъде подновен. В интервю за Fox Business Network той подчерта капацитета за военен отговор: „Можем да унищожим всички техни мостове за един час. Можем да унищожим всички техни електроцентрали за един час. Не искаме да го правим… ще видим какво ще стане.“

„Блокадата на иранските пристанища е напълно приложена, като американските сили поддържат морско превъзходство в Близкия изток“, заяви командващият CENTCOM Брад Купър

САЩ заявиха, че блокадата на Ормузкия проток е „напълно въведена“, същевременно дават сигнал за дипломатически изход за Иран.

Ядреният въпрос като предизвикателство пред преговорите

Ядрените амбиции на Иран остават централна точка на несъгласие в преговорния процес от изминалия уикенд. Според източници, запознати с предложените параметри, САЩ са предложили 20-годишно замразяване на иранската ядрена програма – стъпка, която се тълкува като условна отстъпка спрямо досегашното настояване за перманентна забрана. Техеран обаче предлага преустановяване на дейностите за период между три и пет години.

Основните позиции на страните включват искането на Вашингтон за изнасяне на целия обогатен ядрен материал извън територията на Иран, докато Техеран поставя като задължително условие пълното премахване на международните санкции.

Въпреки разминаванията, представител, участвал в дискусиите, съобщи за известен прогрес в неофициалните разговори. Според него страните постепенно сближават позициите си, което може да доведе до финализиране на споразумение, готово за представяне в следващия кръг от преговори.