През последните седмици украински дронове навлязоха във въздушното пространство на балтийски държави, пораждайки объркване и засилвайки напрежението с Русия в момент, когато ангажиментът на САЩ към колективната сигурност на НАТО е под въпрос.

Нарушенията на въздушното пространство се случват на фона на опитите на Украйна да нанесе по-тежки удари срещу Русия четири години след началото на пълномащабната инвазия на Москва. Киев използва дронове с експлозиви, за да атакува руски балтийски пристанища, през които преминават близо 40% от националния износ на петрол и газ.

В повечето случаи Киев и балтийските държави потвърждават, че отклонилите се дронове са украински, но обвиняват Русия, че е причинила промяната в траекторията им чрез електронни системи за заглушаване и подвеждане на сигналите.

Подобни устройства се използват широко както от Русия, така и от Украйна за нарушаване на навигацията на вражески дронове и ракети.

Русия твърди, че балтийските държави сътрудничат на Украйна, като ѝ позволяват да използва въздушното им пространство за атаки срещу руски цели. Балтийските държави и Украйна отричат това.

Балтийските държави в НАТО – Литва, Латвия и Естония – са сред най-твърдите поддръжници на Киев и обвиняват Русия, че използва ескалираща реторика, за да ги сплаши с надеждата те да окажат натиск върху Украйна да прекрати атаките си.

„Отчаяно се опитват да използват всяка възможност, за да разделят западния свят и да окажат по-голям натиск върху Украйна да не извършва тези атаки“, казва естонският външен министър Маргус Цахкна в телефонно интервю за Reuters.

„Нивото на заплаха расте“

Повечето дронове не са причинили щети, тъй като са паднали в открити полета или са напуснали отново въздушното пространство на Балтика, но усещането за тревога нараства.

Военен самолет на НАТО свали предполагаем украински дрон в Естония на 19 май. От Алианса посочват пред Reuters, че това е първият случай, в който мисията на НАТО в Балтика е „изстреляла ракета в защита на организацията“, откакто трите държави се присъединиха през 2004 г.

На 20 май литовски депутати бяха принудени да се укрият в подземно убежище, след като дрон се насочи към Вилнюс. На следващия ден в Северна Литва беше обявена въздушна тревога.

„Нивото на заплаха расте. Дронове навлизат във въздушното пространство. Те са украински, но някои са заредени с експлозиви и могат да ударят цивилни обекти. Трябва да защитим хората“, заяви литовският министър на отбраната Робертас Каунас пред Reuters.

Съветничката по външна политика на литовския президент Аста Скайсгирите коментира, че Балтика преминава през особено напрегнат етап заради напредъка на Украйна във войната с дронове, който прави далекобойните атаки по-мощни.

Според нея е възможно Русия умишлено да пренасочва дронове към съседни държави.

Няколко дрона са навлезли незабелязано във въздушното пространство на Балтика, което подчертава пропуските във въздушната отбрана по границата на НАТО с Русия и Беларус.

Премиерът на Латвия Евика Силиня беше принудена да подаде оставка, след като освободи министъра на отбраната, след като го обвини в липса на адекватна противовъздушна защита.

Тече сериозно разследване

Въпреки недвусмислената подкрепа за Украйна, естонски представители са заявили пред Киев, че нарушенията на въздушното пространство не помагат и очакват Украйна да контролира по-добре своите дронове.

Украински военен източник съобщи, че тече сериозно разследване, което да установи как Русия отклонява украинските дронове към въздушното пространство на балтийските държави.

Високопоставен източник от шведските въоръжени сили твърди, че Украйна умишлено насочва дроновете си близо до балтийската граница с Русия и я използва като своеобразен щит, тъй като знае, че Москва не би искала да стреля към територия на НАТО и да рискува пряк сблъсък.

Украинското външно министерство отрече това. Според Киев именно Русия заглушава сигналите на дроновете, за да ги насочи към Балтика, а Украйна избира маршрути, които минимизират риска за съюзниците ѝ.

„Разполагаме с разузнавателна информация, че Русия умишлено прави това. Това не са просто абстрактни твърдения от наша страна“, подчерта говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий.

„Чиста измислица“

Миналата седмица руският посланик в ООН обяви пред Съвета за сигурност, че Москва разполага с информация, според която Украйна планира да изстрелва военни дронове от територията на Латвия и други балтийски държави, и предупреди, че Русия ще отвърне.

Макар латвийският представител да определи тези твърдения като „чиста измислица“, руската външна разузнавателна служба SVR заяви, че Рига е приела подобна схема, въпреки опасенията, че може да стане „жертва на ответен удар от Москва“.

Цахкна и Каунас посочват, че възприемат подобни изявления като знак за слабост от страна на Русия, която изпитва затруднения да се справи с украинските дронове и не успява да постигне значителен напредък на бойното поле.

Ръководителят на базирания във Вилнюс Център за геополитика и изследвания на сигурността Линас Кояла предупреди, че съществува риск от случайна грешка вследствие на „провокативните“ действия на Русия.

„Напрежението е високо и съществува риск от непреднамерена ескалация“, отбилязва той.

Макар европейските политици да възприемат Русия като сериозна заплаха, САЩ – най-голямата военна сила в НАТО с десетки хиляди войници в Европа – изпращат смесени сигнали относно ангажимента си към отбраната на континента.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп намекна, че Вашингтон дори би могъл да напусне Алианса. По-рано този месец САЩ обявиха, че отлагат разполагането на войски в Полша, но дни по-късно съобщиха, че изпращат допълнителни 5000 военнослужещи.

Балтийски служител по сигурността казва, че според неговата агенция руската реторика е насочена основно към вътрешната аудитория с цел да фокусира вниманието върху „войнолюбивите европейци“.

„Те искат да скрият факта, че всъщност изпитват трудности да се справят с украинските атаки с дронове“, обяснява служителят. „От наша гледна точка ситуацията със сигурността в региона не се е променила.“