Гражданската война на шимпанзетата. Един човешки сценарий в света на приматите
Това е рядко срещано събитие, което дава възможност на учените да наблюдават съвсем различна страна на тези същества. И не, все още няма обяснение защо започват да се избиват
,fit(1001:538)&format=webp)
Арън Сандел ясно си спомня 24 юни 2015 г., когато заедно с Джон Митани, съдиректор на проекта „Нгого“ (Ngogo Chimpanzee Project), наблюдава група шимпанзета в националния парк „Кибале“, Уганда. Внезапното им мълчание сигнализира за напрежение, а някои започват да докосват близките си, търсейки подкрепа.
В далечината се чува друга група шимпанзета, което е обичайно. През последните близо 20 години в парка се е формирала стабилна общност от около 200 индивида. В този ден обаче поведението им е различно. До наблюдаваната от Сандел група се приближава втора, но вместо да се смесят, започват крясъци и част от животните бягат, преследвани от останалите.
Сандел с изненада осъзнава, че предстои сблъсък, и се обръща към опитния изследовател Митани.
„Помня, че го попитах какво се случва, а той ми каза, че не знае. И това ме порази, защото Митани е световнопризнат експерт по тези същества, изучава ги повече от 20 години. Но в този момент ние наблюдавахме нещо съвсем ново“, разказва Сандел пред CNN.
В този ден голямата общност се разделя на две групи, наречени от Сандел „централна“ и „западна“ – според частите на парка, които обитават. Оттогава те са враждебни: нападат се и се убиват, като жертви стават както възрастни, така и малки. Този рядък феномен е описан в научно изследване и досега е наблюдаван само веднъж в историята.
Резултатите от проучването са публикувани наскоро в списание Science. Авторите отбелязват, че са имали уникалната възможност да наблюдават как променящите се социални връзки водят до конфликти между примати – явление, което се счита за по-характерно за хората, отколкото за дивата природа.
Обикновено шимпанзетата споделят една територия. Мъжките често патрулират по границите в групи, следейки за съперници. При среща с „натрапник“ те често го атакуват, а понякога и убиват.
Проектът „Нгого“ е основан през 1995 г. от Джон Митани, който днес преподава антропология в Мичиганския университет. Още тогава учените обсъждат възможността голямата група шимпанзета да се раздели, но смятат това за малко вероятно поради благоприятните условия в района. Десет години по-късно обаче разделението настъпва. Днес западната и централната група се наблюдават взаимно, патрулират по границите и често влизат в кървави конфликти.
Западната група проявява по-голяма агресия. Между 2018 и 2024 г. нейните членове патрулират около четири пъти месечно и всяка година убиват по един възрастен и две малки от централната група. „Западните“ също така демонстрират по-добра сплотеност, което им дава тактическо предимство.
Първата смъртоносна атака е през 2018 г., когато млад мъжки от централната група на име Ерол е нападнат от петима „западни“. Сандел го наблюдава още от 2012 г. Втората атака е през 2019 г., когато няколко „централни“ шимпанзета са нападнати по време на хранене. Трима нападатели от западната група обграждат самотния Бейси, а опитът на една женска да му помогне се оказва неуспешен. Бейси е тежко ранен и умира след няколко дни.
Преди „гражданската война“ всички животни се движат свободно из територията на парка. След конфликта се оформя граница, разделяща територията на две относително равни части. Западните често се опитват да разширят своя ареал за сметка на централните. До момента има поне 17 потвърдени жертви и 14 изчезнали животни.
Това събитие дава на учените уникална възможност да изучават малко познати страни на приматите като емпатията и приятелството. „Обикновено не можем да наблюдаваме такива прояви. Но заради настъпилите драматични промени имаме пряк поглед върху емоциите им“, казва Сандел.
За първи път подобен разкол е наблюдаван от покойната изследователка Джейн Гудол. През 70-те години на миналия век тя пише, че шимпанзета, които години наред живеят заедно в национален парк в Танзания, изведнъж започват да се избиват помежду си.
Въпреки че учените наблюдават конфликта в Уганда от самото му начало, причините остават неясни. Те предполагат, че промяната в йерархията, както и трагични събития като смъртта на няколко ключови екземпляра през 2014 г. и заразна болест през 2017 г., са повлияли пагубно на отношенията в групата.
„Внимателното наблюдение на тези събития дава безценна научна информация. Общността в Уганда беше най-голямата и случващото се е много показателно за това колко важни са отношенията между индивидите“, казва психоложката и преподавателка в Университета в Йорк Кейти Слокомб.
Все още няма окончателно обяснение за поведението на приматите. При тях липсват културни, етнически или религиозни причини за вражда, каквито са характерни за хората. Според Сандел възможните сценарии за бъдещето са два: „централните“ да се сплотят и да защитят територията си или по-силната група да елиминира напълно по-слабата, както е наблюдавано навремето от Гудол. „Това ни показва на какво са способни тези същества“, заключава Сандел.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)