Когато сценаристът и режисьор Майкъл Сарноски започва снимките на новия си филм, той показва на екипа актьори един свой любим образ – онзи от анимационния филм на Disney от 1973 г. - „Робин Худ“. Там главният герой е лисица със зелена шапка, в която е забучено перо. Тя краде от богатите, за да дава на бедните. 

Този идеализиран образ на легендарния разбойник, безпогрешния стрелец с лък и истински благородник Робин Худ е завладял света отдавна. В популярния прочит на неговата история той бяга в Шърудската гора заедно със своите другари – Литъл Джон, Скарлет, брат Тък и останалите, където започва да ограбва минаващите богаташи, за да раздава на бедняците. И чака крал Ричард Лъвското Сърце да се върне от кръстоносния поход, за да установи отново справедливост в Англия. В тази история Робин умира от предателска ръка, но остава завинаги в съзнанието на хората като техен защитник. 

Всичко това звучи чудесно, но е много далеч от филма на Сарноски – The Death of Robin Hood. Хю Джакман играе побелелия и уморен от битки Робин, който в края на дните си прави равносметка на живота си и осъзнава колко е фалшива собствената му легенда, пише BBC. 

Продукцията Dreams of Violets, създадена за едва 2000 долара с помощта на алгоритми, показва как новите технологии няма да унищожат киното, а ще трансформират изцяло работните процеси и бюджетите в индустрията

Без светлина, без камера и без действие: Изцяло генериран от AI филм разкрива бъдещето на професиите в Холивуд

„Искаш ли да ти кажа една тайна? Робин не беше герой. Грабеше и убиваше за удоволствие“, казва остарелият Робин.

Оказва се, че този образ може и да е по-близо до ранните версии на легендата. 

Въпреки многото спекулации, историците до голяма степен са съгласни, че зад Робин Худ не стои една-единствена реална личност. Установеното мнение е, че това е събирателен образ, породен от народни приказки и поверия, разказвани в епоха, в която обикновените хора живеят крайно зле. Първите писмени сведения за Робин Худ се появяват през XIV век, но легендите за него започват да се разказват още през XII век. 

В началото Робин не е представян като благороднически син (сър Робърт от Локсли), както се случва по-късно, а като селянин. Неговата любима Мариан се появява чак през XVI век. Той не ограбва богати, за да раздава на нуждаещите се, а се бори срещу корумпираните духовници и аристократите, които потискат обикновените хора.  В книгата си The Traitor of Sherwood Forest писателката и специалистка по средновековна литература Ейми Кауфман описва Робин като „измамник и мошеник“.

През XVI век обаче историите за легендарния разбойник търпят трансформация. Казват, че крал Хенри VIII много обичал тези приказки и даже понякога се обличал като Робин Худ. Тогава героят вече се описва като благородник, т.е. не мрази аристокрацията, а се бори с несправедливостите в обществото. Затова и Робин подкрепя крал Ричард Лъвското Сърце и чака завръщането му от Светите земи, но се бори срещу брат му принц Джон, който е узурпирал трона. 

Идеализираният образ на Робин продължава да се гради и през XIX в., когато се появява в детските книжки. А през XX век тази тенденция се прехвърля в киното. Първият филм е през 1938 г. с Ерол Флин в главната роля. По-късно се появява и версията на Disney, която окончателно утвърждава популярния днес образ. В ролята на Робин са били още Кевин Костнър и Ръсел Кроу. 

Сарноски разказва, че още от дете бил очарован от версията на Disney, но и от средновековните легенди. Във втория вариант героят загива от ръката на игуменката на един манастир, негова братовчедка. Под предлог, че ще му направи кръвопускане, за да го лекува, тя му прерязва вената и Робин умира от кръвозагуба.

От напрегнатия „Дуел“ до амбициозните „Приключения на Тинтин“ – някои от най-силните творби на режисьора остават в сянката на големите му хитове

Отвъд „Денят на истината“ – кои са най-недооценените филми на Стивън Спилбърг?

  „Не можех да си обясня как е възможно това да е един и същи герой. И това се е запечатало в съзнанието ми“, споделя режисьорът. 

Вече като възрастен Сарноски изгражда своя версия на Робин Худ. Той е ранен и попада в манастир, но игуменката не е лошият герой, а тъкмо обратното – наистина помага на разбойника. Всъщност този Робин се бори със собствената си легенда, докато се възстановява от раните си. 

Подобен прочит на историята на легендарния герой има и Кауфман. При нея образът е основан на   средновековните приказки, а авторката описва героя си като човек, който се опитва да разруши установения в онова общество ред като едновременно се бори със силните на деня – аристократи или дори самия крал.  „Всяка една от тези легенди или има трагичен край, или Робин става жертва на собствените си недостатъци“, твърди Кауфман. 

Това е доста нетипично описание за героя, като се има предвид, че от векове и в приказките, и във филмите се акцентира върху положителните му качества. Всъщност този подход може да бъде описан като ревизионистичен. Някой може дори да го нарече скандален опит за промяна на представата за един вече утвърден образ. 

Но едва ли новите версии ще повлияят значително на възприятието за персонажа. Самият Сарноски подчертава, че не иска да убива легендата за Робин Худ. 

„В известен смисъл Робин Худ е като дядо Коледа, той отдавна се е превърнал в нещо по-голямо, отколкото е бил в началото“, отбелязва режисьорът. 

А и такъв положителен образ винаги предизвиква симпатии – борецът за справедливост, благородникът, който краде от богатите, за да даде на бедните.