Научните доказателства отдавна показват, че ранното излагане на екрани има последствия за неврологичното развитие на децата. С оглед на това училища и родители в цяла Испания се опитват да ограничат времето, което децата прекарват пред компютри, мобилни телефони и таблети. В битката срещу дигитализацията на ежедневието обаче често остава пренебрегнат един важен фронт – самите родители. А данните показват, че той не бива да бъде подценяван.

Изследване, публикувано наскоро в научното списание Frontiers in Psychology, разкрива, че тийнейджърите, чиито родители често се разсейват от телефоните си, са по-склонни да проявяват несигурно поведение, което може да има негативни последици за тяхното бъдещо благополучие.

Много деца имат чувството, че се конкурират с мобилните телефони за вниманието на родителите си, показват и други изследвания. Но дали прекомерната употреба на смартфони от страна на родителите действително се отразява на децата им? Именно това се опитва да установи водещият автор на проучването д-р Дон Грант от Центъра за изследвания и иновации към Newport Healthcare – американска организация с няколко клиники, специализирани в психичното здраве на младите хора. По-конкретно екипът му иска да провери дали това влияе върху начина, по който подрастващите изграждат отношенията си с другите, пише El Pais. 

За целта изследователите анкетирали 600 младежи на възраст между 12 и 17 години. Участниците оценявали как възприемат използването на телефони от своите родители и как според тях то влияе върху вниманието, ангажираността и взаимодействията между тях. Целта била да се установи дали по-високите оценки по този показател са свързани с по-високи нива на несигурност в други психологически оценки. Отговорът е положителен.

„Този проблем изглежда много по-разпространен, отколкото самият аз предполагах“, казва Грант. „Мисля, че милениалите, които сега започват да стават родители, трябва да обърнат внимание на това изследване. Те са първото поколение, израснало изцяло в дигиталната ера, и съответно могат да бъдат много по-уязвими към развиване на зависимост от устройствата си.“ 

„Съществуват изследвания, които свързват родителския phubbing с проблеми, свързани с тревожността“, посочва Уолтър Джоунс, говорител на платформата Adolescence Free of Phones, който не е участвал в проучването. Терминът phubbing описва ситуация, при която човек пренебрегва присъстващия срещу него, защото гледа телефона си. Според Джоунс това поведение кара децата да се чувстват изместени в рамките на семейството и ги прави по-склонни да търсят одобрение в социалните мрежи.

Той и колегите му изнасят лекции в начални и средни училища и често задават на учениците въпроса дали изпитват подобно отношение от страна на родителите си. „Много от тях казват, че да. Често им се налага да повтарят нещо по няколко пъти, защото родителите им са заети с телефоните си и не ги слушат“, разказва Джоунс.

Родителска отговорност

Вредното влияние на екраните върху когнитивното развитие на децата е добре документирано. Испанската педиатрична асоциация препоръчва децата да избягват напълно екраните до шестгодишна възраст – периодът на най-интензивна невронна пластичност. Между седем и дванадесет години използването им не бива да надвишава един час дневно, включително времето, прекарано пред екрани в училище.

Метаанализ, обхващащ данни за 300 000 деца, потвърждава, че тези, които използват повече екрани на петгодишна възраст, са по-склонни да имат повече проблеми до седемгодишна възраст. Подобна тенденция вече е наблюдавана и сред тийнейджърите.

Смартфоните са и основна врата към токсично или дори незаконно съдържание за много подрастващи. Именно затова много семейства се стремят да отложат достъпа на децата до подобни устройства възможно най-дълго. В САЩ съдилища са постановили, че платформи като Instagram и YouTube допринасят за създаването на зависимост сред непълнолетните. Освен това Meta – компанията собственик на Instagram и Facebook – е обвинена, че е подвеждала потребителите относно безопасността на своите платформи и е излагала непълнолетните на риск.

В страни като Франция и Испания вече се обсъждат ограничения върху достъпа на тийнейджърите до социалните мрежи. В Испания например предложената минимална възраст е 16 години.

„Разполагаме с все повече доказателства, че дигиталната свръхсвързаност, до голяма степен движена от смартфоните, е допринесла за влошаването на психичното здраве през последните 15 години по сравнително сходен начин в различни части на света“, коментира Диего Идалго, основател на инициативата Movement Off, която работи за ограничаване на технологичното отчуждение.

Според него личният пример е от решаващо значение. „Децата копират поведението на своите модели за подражание, а първите такива са родителите. Ако израснеш с усещането, че възрастните постоянно са разсеяни и не обръщат внимание на най-близките си хора, е много вероятно сам да възпроизведеш подобен модел на поведение“, обяснява той.

Смартфоните се превърнаха в масово явление едва преди малко повече от десетилетие. През 2013 г. продажбите им за първи път надминаха тези на традиционните мобилни телефони. Няколко години по-късно д-р Грант започнал да забелязва тревожни модели в начина, по който родителите използват устройствата си. По същото време някои от неговите пациенти тийнейджъри започнали да споделят негативни чувства по този повод.

Решаващият момент настъпил, когато негова колежка клиничен психолог му разказала, че дъщеря ѝ я попитала дали обича телефона си повече от нея. „Моята блестяща колежка останала безмълвна и съкрушена“, споделя той.

Как родителите могат да избегнат ролята на лош пример? Отговорът изглежда прост – да използват по-малко телефона си, когато са с децата. На практика обаче това невинаги е лесно, особено когато служебните съобщения продължават да пристигат и след края на работния ден.

Според Идалго едно от основните правила за поддържане на здравословна дигитална среда у дома е телефонът да има определено място и да не се държи в спалнята. „Това означава да не го носите постоянно със себе си, за да не може непрекъснато да ви прекъсва“, отбелязва той.

Друго важно правило е телефоните да не се използват по време на хранене – един от малкото моменти през деня, когато членовете на семейството могат спокойно да бъдат заедно. Това важи както за семейства с деца, така и за тези без деца.

„Мисля, че трябва да има моменти, посветени изцяло на общуването лице в лице, без възможност за прекъсвания. А ако наистина е станало нещо сериозно или има извънредна ситуация, тогава хората могат да се обадят“, заключава Идалго.