В продължение на повече от две десетилетия чифт внушителни гранитни лъва пази входа на ръждивочервена сграда далеч отвъд Северния полярен кръг. Миналия месец обаче те изчезват, а отсъствието им разказва история за все по-напрегнатата геополитика в най-северната част на света.

Изчезналите лъвове някога охраняват изследователска станция, управлявана от Китай в селището Ню-Олесун на архипелага Свалбард, разположен между континентална Норвегия и Северния полюс. През май те са премахнати от норвежката държавна компания, която управлява селището, а през юни е свалена и табелата на сградата с името на станцията – „Жълта река“.

Според някои експерти действията на Норвегия са част от усилията ѝ да затвърди суверенитета си над тази част на Арктика на фона на дълбоките геополитически промени и ускоряващото се изменение на климата, пише CNN.

Дебатът за Арктика в момента е доминиран от темата за Гренландия, след като американският президент Доналд Тръмп нееднократно заяви, че САЩ трябва да придобият острова, за да противодействат на нарастващото влияние на Пекин и Москва. Друг потенциално взривоопасен спор обаче се разгръща на Свалбард, където Китай и Русия вече имат изградено присъствие.

Някои анализатори се опасяват, че светът не обръща достатъчно внимание на случващото се.

Датският министър-председател Мете Фредериксен заяви в четвъртък, че е „добре и напълно естествено“ въпросът за сигурността в Арктика да бъде обсъждан между президента на САЩ Доналд Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте

Дания е отворена за разговори за „Златния купол“, след като Тръмп обяви рамково споразумение за Гренландия

Свалбард е необичаен архипелаг. Постоянните му жители са едва около 3000 души, няма коренно население, а жените на практика не могат да раждат там. На островите се намира най-северният постоянно населен град в света – Лонгйирбиен. Това е и най-бързо затоплящото се място на планетата, където температурите се повишават шест до седем пъти по-бързо от средното за света.

Договор, подписан преди повече от век, предоставя на Норвегия пълен суверенитет над архипелага, но същевременно позволява на граждани на близо 50 държави, сред които Китай и Русия, да живеят и работят там без визи.

През последните десетилетия Свалбард се превръща във водещ световен център за арктически научни изследвания и едно от малкото места, където международното сътрудничество продължава да функционира. „Хора от целия свят, с огромни културни различия, идват тук, за да работят заедно“, казва глациоложката Хеда Андерсен, която работи в изследователската станция в Ню-Олесун.

Тази атмосфера на сътрудничество обаче постепенно отслабва, тъй като уникалният статут на Свалбард се сблъсква с все по-разделения международен ред и със стремежа на държавите да засилят влиянието си в бързо променящата се Арктика.

„Виждаме как по-широкият геополитически контекст започва да се пренася върху територията по начин, който не наблюдавахме през предишните десетилетия“, отбелязва Ото Свендсен, научен сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).

Географското положение е една от основните причини архипелагът да бъде толкова ценен. Около него се намират богати риболовни райони и залежи на стратегически минерали по морското дъно. Разположението му е изключително удобно за приемането и обработката на данни от полярни спътници, използвани за научни изследвания, метеорологични прогнози и отбранителни цели.

Освен това Свалбард се намира в непосредствена близост до руския Колски полуостров – един от най-важните военни райони на Русия, където е съсредоточена голяма част от морския ѝ ядрен арсенал.

Архипелагът е и леснодостъпен. Редовни полети от континентална Норвегия позволяват достигането му само за няколко часа. Десетки държави поддържат присъствие на Свалбард, включително Русия, Китай, Великобритания, Италия, Япония и Полша. Според Серафима Андреева от The Arctic Institute научните станции функционират почти като своеобразна „геополитическа валута“, която осигурява влияние в Арктика.

Във вторник американският президент възобнови стария си конфликт с Копенхаген и заяви, че разногласията около Гренландия са „навредили“ на отношенията му с Алианса

Мете Фредериксен: Дания е готова да защитава всяка педя от територията на НАТО

Десетилетия наред регионът се описва с мотото „Високият север – ниско напрежение“, припомня държавният секретар в норвежкото външно министерство Ейвинд Вад Петерсон. По думите му това вече не отразява реалността.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. сериозно подкопава представата, че Арктика е изолирана от глобалните геополитически конфликти. Вниманието се насочва и към факта, че Русия разполага със собствено селище на територия на държава членка на НАТО.

Баренцбург – миньорско и научно селище на Свалбард – е населено почти изцяло с руснаци, а над него се извисява огромен бюст на Владимир Ленин.

Руски действия на архипелага допълнително засилват напрежението. През 2023 г. в Баренцбург се провежда парад с военен характер с колона от камиони и моторни шейни с руски знамена, както и с ниско прелитащ хеликоптер, заради който норвежките авиационни власти налагат глоба.

Миналата година руският депутат Сергей Миронов предлага Свалбард да бъде преименуван на Поморски острови – по името на руските ловци и търговци, които са посещавали архипелага преди векове.

Според Ото Свендсен Русия използва и реторика, напомняща тази, с която оправдава действията си в Украйна, като твърди, че трябва да защитава рускоезичното население на Свалбард. Москва многократно обвинява Норвегия, че милитаризира архипелага.

Руският посланик в Норвегия Николай Корчунов заявява, че Осло „размива границите“ на разпоредбите в Договора за Свалбард, според които островите не трябва да се използват за „военни цели“. По думите му Русия никога не е поставяла под съмнение норвежкия суверенитет, а само настоява за по-ясно тълкуване на начина, по който той се упражнява.

Норвежкият държавен секретар Ейвинд Вад Петерсон категорично отхвърля обвиненията в милитаризация. Той подчертава, че договорът забранява създаването на база на НАТО на островите и използването им за военни действия, но това е различно от превръщането им в демилитаризирана зона.

„Свалбард е част от Норвегия. Свалбард е част от НАТО. Свалбард е част от норвежките отбранителни планове“, посочва той.

Водите от ледената покривка на Гренландия се задържат в Северния Атлантик и образуват т.нар. „студено петно“, което става все по-студено, докато останалата част от света се затопля

Учени са засекли нещо дълбоко тревожно на дъното на океана

Малцина обаче смятат, че Русия подготвя пряка военна операция. Според Андреас Йостхаген от Института „Фритьоф Нансен“ Москва вече разполага с почти всичко, което иска на Свалбард, а войната в Украйна силно ограничава възможностите ѝ.

Вместо това Русия изглежда използва архипелага, за да демонстрира, че няма да бъде изтласкана нито от Норвегия, нито от НАТО.

Но тревогите не се ограничават само до действията на Русия. Все по-голямо внимание привлича и Китай.

Макар да не е арктическа държава, Пекин има сериозни амбиции в региона. В стратегията си за Арктика от 2018 г. Китай се определя като „държава, близка до Арктика“ и многократно споменава Свалбард. Част от плановете му е и изграждането на т.нар. Полярен път на коприната – инфраструктурен и морски транспортен коридор през Северния ледовит океан.

През 2024 г., когато Китай отбелязва 20-годишнината от откриването на своята научна станция в Ню-Олесун, китайска туристическа компания довежда на Свалбард над 100 туристи. Някои развяват китайски знамена, а един от участниците е облечен в камуфлаж с емблема, наподобяваща знак на китайските въоръжени сили.

Случаят предизвиква тревога в Норвегия, където опасенията относно намеренията на Китай нарастват. Според Йостхаген както службата за вътрешна сигурност, така и военното разузнаване многократно са предупреждавали за китайските цели в региона.

От китайското посолство в Норвегия заявяват, че страната участва в арктическите въпроси в съответствие с международното право и че действията ѝ са насочени към защита на общите интереси на всички държави.

Важен фактор за нарастващото напрежение е и климатичната криза.

През лятото на 2024 г. Свалбард отчита рекордно топене на ледовете, като губи над 60 гигатона лед – около 1% от общия обем. Температурите се повишават с близо 4 градуса по Целзий над нормата, а четири от последните пет години поставят нови рекорди по загуба на лед.

Американският президент изглежда отново насочва вниманието си към Гренландия, изразявайки недоволството си от НАТО, на фона на дипломатическите последици от войната с Иран

„Зле управлявано парче лед“: Тръмп отново атакува Гренландия, докато войната с Иран задълбочава разлома в НАТО

Според Йостхаген именно климатичните промени до голяма степен обясняват засиления интерес към Арктика. Разпространено е схващането, че топящият се лед ще отвори нови икономически и стратегически възможности.

Реалността обаче е далеч по-сложна. От десетилетия се очаква значително увеличаване на корабоплаването през Северния ледовит океан и добив на нефт, природен газ и минерали, но това все още не се е случило. Регионът остава изключително суров и труден за експлоатация.

Според професора по политически науки Торбьорн Педерсен от Университета Норд дори и ледовете в крайна сметка да не отворят Арктика за мащабна икономическа дейност, това няма голямо значение. Страхът държавите да не останат извън бъдещите процеси ги кара да изграждат присъствие и да увеличават политическото си влияние в региона.

Паралелно с това Норвегия постепенно затяга контрола си над архипелага.

През 2022 г. правителството променя изборните правила, така че чужденци да могат да гласуват на местните избори в Лонгйирбиен само ако са живели поне три години в континентална Норвегия. Според Петерсон това е било необходимо уточнение, защото „Свалбард не е международна зона“.

Норвегия ясно заявява и намерението си да добива стратегически минерали от огромни райони на морското дъно около Свалбард и в други части на Арктика. Планът среща съпротивата на Русия, която през 2023 г. напомня, че Норвегия „не упражнява безусловен суверенитет“ над архипелага.

Следва премахването на китайските лъвове и националните символи от сградите на други държави в Ню-Олесун.

„На Свалбард няма китайска научна станция“, подчертава Петерсон. „Има норвежка научна станция с китайски наематели. Това е съществена разлика.“

Засега Норвегия е уверена, че ще успее да запази определено ниво на стабилност в региона.

Но светът се променя бързо. Докато Доналд Тръмп продължава да настоява, че Съединените щати трябва да придобият Гренландия, НАТО е подложен на нарастващ натиск, а все повече държави се стремят да затвърдят позициите си като арктически сили.

„Държавите може да започнат да мислят, че най-важното вече е силата и способността да я налагаш, а не непременно нормите и законите, които изграждахме през последното столетие“, предупреждава Йостхаген.