Специалните отношения между САЩ и Великобритания започват… с хотдог

В началото на 1939 г. американският президент Франклин Делано Рузвелт наблюдава със засилваща се тревога събитията в Европа. През март нацистката армия нахлува в Чехословакия, с което окончателно погазва Мюнхенското споразумение, сключено едва шест месеца по-рано. Опитът на британския министър-председател Невил Чембърлейн да осигури мир се оказва пълен провал.

57-годишният Рузвелт е убеден, че Великобритания скоро ще бъде принудена да се изправи с оръжие срещу Адолф Хитлер и че американската помощ ще бъде жизненоважна. Той обаче отлично знае, че мнозинството американци са твърди изолационисти и не желаят страната им да бъде въвлечена в нова европейска война.

Решението му е необичайно. Рузвелт кани младия крал Джордж VI и съпругата му кралица Елизабет в любимото си провинциално имение в щата Ню Йорк. Дотогава действащ британски монарх никога не е посещавал Съединените щати.

Президентът си представя неофициално, непринудено събитие, което да покаже на американците, че кралят и кралицата не са недостъпни символи на монархията, а дружелюбни представители на демократична държава, която заслужава подкрепа.

Кулминацията на посещението трябва да бъде пикник на открито в имението на Рузвелт, където ще се сервира хотдог – типично американска лятна храна, която трудно може да бъде наречена кралска.

Именно тази необичайна историческа среща е в основата на новата театрална постановка Springwood, поставена в лондонския театър Hampstead. The Guardian я определя като „навременен разказ за мисията на британски монарх в САЩ“. Но как това посещение променя хода на историята и защо звучи толкова актуално и днес?

Драматургът Ричард Нелсън избира за заглавие официалното име на имението в селището Хайд Парк в долината на река Хъдсън, където Рузвелт е роден през 1882 г. и където по време на кралската визита все още живее възрастната му майка.

Нелсън, който живее недалеч оттам, вече е писал сценарий за онзи юнски уикенд. По него през 2013 г. е заснет филмът Hyde Park on Hudson, в който ролята на президента изпълнява Бил Мъри.

Причината драматургът отново да се върне към историята е съвременната международна обстановка.

„Днес сме в донякъде сходна ситуация с тази през 1939 г. заради войната в Украйна“, казва Нелсън пред BBC. „Тогава, както и сега, в Съединените щати имаше силно изолационистко течение.“

Докато филмът разказва историята през погледа на Дейзи Съкли – далечна братовчедка и близка приятелка на Рузвелт – новата пиеса поставя много по-силен акцент върху политическия и емоционалния залог за двете двойки – президентската и кралската.

Антитеза на нацистката идеология: Как Пипи Дългото чорапче се изправя срещу мрака на войната

Несигурният крал

По онова време 43-годишният крал Джордж VI страда от силна неувереност.

Той се възкачва на трона през декември 1936 г., след като по-големият му брат Едуард VIII абдикира, за да се ожени за два пъти разведената американка Уолис Симпсън. Новият крал се чувства неподготвен за ролята си. Заекването му превръща публичните речи в истинско изпитание, а самият той непрекъснато се сравнява с брат си.

„Особено в Америка херцогът на Уиндзор беше възприеман като истинската звезда на кралското семейство – модерен, популярен човек, докато по-малкият му брат изглеждаше скучен и старомоден“, обяснява пред BBC историчката Даян Кунц от Йейлския университет.

Кралица Елизабет, тогава на 38 години, също има своите тревоги. Дали американците няма да я възприемат негативно, защото именно тя заема мястото, което Уолис Симпсън никога няма да получи? Освен това тя не е смятана за особено елегантна и се притеснява дали изглежда достатъчно представително за ролята си. 

Непринудено начало

Първата дама Елинор Рузвелт напълно подкрепя идеята на съпруга си. По-късно тя пише в мемоарите си:

„Съпругът ми винаги обичаше да кани хората, които харесваше, у дома. Смяташе, че едва тогава ги опознава истински.“

Хронично мързелив и с ненавист към котките: Непознатият образ на Хитлер

Въпреки това официална домакиня на посещението не е тя, а властната майка на президента Сара Рузвелт, тогава на 84 години. Самият президент обаче нарушава едно от домашните правила.

Според биографията на краля от Сара Брадфорд, когато кралската двойка пристига след горещото 145-километрово пътуване от Ню Йорк, президентът ги посреща с поднос коктейли.

„Майка ми смята, че трябва да пиете чай. Тя не одобрява коктейлите“, споделя той с краля.

Wikimedia Commons | Първата дама Елинор Рузвелт с крал Джордж VI и кралица Елизабет

Монархът взема чашата и отвръща с усмивка:

„И моята майка не ги одобрява.“

Така започва един необичайно непринуден и успешен уикенд – точно както Рузвелт е планирал.

След вечерята кралят, президентът и канадският министър-председател Уилям Лайън Макензи Кинг обсъждат международната обстановка и възможностите САЩ да подпомогнат Великобритания, без да нарушават законите за неутралитет.

Цигулка на надеждата: Тайна бележка разкрива историята на инструмент, създаден в ужасите на Дахау

В пиесата Нелсън си представя и втори личен разговор между двамата държавници, посветен на физическите им изпитания – заекването на Джордж VI и парализата на Рузвелт след полиомиелит.

Именно тази близост впечатлява краля. По-късно той пише, че президентът е човек, когото „опознаваш лесно и който никога не те кара да се чувстваш притеснен“.

Монархът внимателно записва идеите на Рузвелт и носи тези бележки със себе си през цялата Втора световна война.

Хотдогът, който влиза в историята

На следващия ден – 11 юни – след неделната служба в църквата „Сейнт Джеймс“ всички се отправят към вилата Top Cottage. Президентът лично кара краля и кралицата с автомобила си, оборудван със специални ръчни управления заради парализата му.

Под сянката на високите дървета всички обядват заедно – включително служители на имението и няколко съседи. Кралят сваля вратовръзката си, изяжда с апетит няколко хотдога, изпива бира, снима любителски филми, а след това плува с президента в басейна.

Кралица Елизабет, за разлика от него, използва нож и вилица, за да изяде своя хотдог, и предпочита да остане на сянка, вместо да плува.

Същата вечер кралската двойка отпътува за Канада, откъдето трябва да се качи на кораб за Великобритания. Елинор Рузвелт по-късно описва изпращането като „невероятно трогателно“.

Да надхитриш нацистите: Как Одри Хепбърн стана таен агент през Втората световна война

Докато влакът се готви да потегли, хората на гарата в Хайд Парк започват да пеят шотландската песен Auld Lang Syne.

Президентът извиква след тях:

„На добър час! Желая ви целия късмет на света!“

Победа на меката сила

Кралската двойка напуска Съединените щати далеч по-уверена.

„След като пристигнаха много притеснени, кралят и кралицата си тръгнаха с усещането, че вече не са натрапници и че са спечелили една враждебна територия“, разказва Кунц. „Посещението значително повиши самочувствието на краля и увереността му, че може да изпълнява ролята си.“

Това се оказва решаващо само няколко месеца по-късно, когато Германия нахлува в Полша и започва Втората световна война.

„Пиесата ми е за стремежа към по-добър свят“, посочва Нелсън. „Рузвелт беше американски президент, който разбираше, че носи отговорност за сигурността и човечността по света. Добре е да си припомняме, че е имало президенти като него.“

$100 милиона под земята: Съкровище, скрито от нацистите, излиза на търг

Самият Рузвелт остава разочарован единствено от факта, че въпреки нарасналите симпатии на американците към британците, Конгресът продължава да се противопоставя на пряката помощ за Великобритания.

Законът за заем-наем е приет едва през март 1941 г., почти две години по-късно, а Съединените щати окончателно влизат във войната едва след японската атака срещу Пърл Харбър през декември същата година.

Въпреки това историците са единодушни, че визитата представлява повратен момент в отношенията между Великобритания и САЩ. Тя се превръща в триумф на меката сила, поставя основите на бъдещите „специални отношения“ между двете държави и създава взаимно уважение, което продължава десетилетия.