От „леля“ към парти звезда: Жените между 40 и 65 се завръщат към нощните партита
За тези, които са изтощени, в менопауза или и двете, танците цяла нощ могат да се окажат панацея. Тази физическа активност намалява стреса, дава енергия и създава връзка с другите
,fit(1001:538)&format=webp)
Неотдавна проучване на Университета в Лийдс, проведено през 2025 г., става вайръл в социалните мрежи.
Резултатите от него гласят: „Жените между 40–65 години се обръщат към рейв партитата за да извлекат истински ползи за психичното си здраве“.
Много от тези, които го правят, никога не са спирали.
От 136-те жени, анкетирани за проучването, „82% са посещавали рейв партита повече от 20 години“, казва една от авторките му, Алинка Грийсли, професор по музикална психология в Университета в Лийдс и допълва:
Самата аз съм диджей. Ходя на рейв партита от 26 години.
Други като нея обаче са престанали да ходят, за да се върнат едва когато нуждата им става почти отчаяна, отбелязва The Guardian.
Има малко психологическа литература, която разглежда защо меломаните спират хобито си с напредването на възрастта, като жените посочват семейните отговорности, казва Грийсли, „или: Смятам, че жените на моята възраст не бива да излизат и да се занимават с такива дейности.‘
50-годишната Джоана започва отново да ходи по клубове преди шест години и сега посещава такива на всеки няколко месеца заедно със стари приятели. Осъзнава, че нощният живот ѝ е липсвал, докато децата ѝ били съвсем малки. „И обожавам клубната култура“, допълва тя.
Когато приятелката ѝ за първи път предлага да отидат на рейв, вътрешната нагласа на Джоана спрямо възрастта ѝ дава знак.
Бях толкова против, че почти ме отблъскваше идеята жена на 40 години да ходи по клубове – и вероятно да употребява наркотици.
Това неудобство при влизането в пространства, които традиционно се свързват с младежката култура, не е необичайно.
Грийсли казва, че преди с колежката ѝ Алис О’Грейди да проведат проучването, жените, които интервюирали по-рано, „са били обект на коментари на дансинга като: „Чия майка си ти?“. И докато някои казват, че се обличат елегантно, за да изразят себе си, много други се обличат по-непретенциозно, за да не привличат вниманието в океана от 18- до 25-годишни посетители.
Други коментари включват въпроси като: „Мога ли да ти направя снимка?“ или: „Уау, надявам се да ходя по клубове и когато съм на твоята възраст.“ Но според Грийсли, „негативните нагласи не са определяща част от посещението на клуба“.
Точно обратното.
Самата музика и танци са основните атракции за жените, следвани от общуването с приятели.
„В преобладаващата си част те споделят, че наистина изпитват силно чувство за принадлежност. Налице е силна тенденция възрастта да е без значение; сприятеляват се с различни поколения – предимно прекарват времето със собствените си приятели, но получават нещо от това, че са там, сред други хора.“ Няколко жени дори споделят, че ходят с децата си „и се чувстват като у дома си““, допълва Грийсли.
Рейчъл Гидингс, психотерапевт, която работи с артисти и използва психологията, за да усъвършенства техните изпълнения, казва, че макар „жените често да се чувстват изгубени на определена възраст, когато влезеш в едно приобщаващо танцово пространство, времето се разтваря и всички се третират като равни.
Няма значение дали си изпълнителен директор, чистач, жена или мъж, дали си на 25 или на 55 години – това пространство ти дава чувство за принадлежност.
Джоана казва, че в началото наистина се е чувствала „като майка“ и мислила: „О, вече няма как да танцувам.“
Но след като отива веднъж, това усещане изчезва.
Има много млади момичета, но виждаш и други хора на 30, 40, 50 години и всъщност накрая започваш да не ги забелязваш.
По време на едно от първите си излизания тя вижда двойка на опашката, която изглежда на около 60 години. „По-късно ги видях да танцуват, което ме накара да се почувствам много по-добре.“ Във всеки случай, признава тя, ходенето по клубове не е опит да се върне към по-младата си версия.
Виждам как стоят нещата днес и ми харесва. Това е нещо, в което можеш да се потопиш и да излезеш, когато пожелаеш.
Голямата нощ за нея е в огромен клуб, пълен предимно с млади хора, но всички погледи на непознати били приветливи и изпълнени с общо удивление. Честно казано, почти всички изглеждали надрусани или пияни, или и двете, но както посочва Гидингс, без да съди никого, може да достигнеш това състояние на възхита и без наркотици. „Тези психологически състояния са напълно достъпни и без употребата на вещества“, казва тя.
Когато публикува постове по тази тема в социалните медии, споделя: „Има хиляди коментари, в които хората казват: „Никога не съм употребявал наркотици, но изпитвам тези усещания“, или: „Употребявал съм наркотици, но вече не го правя“.
Част от нейната мисия е да преосмисли възприятието на обществото за рейв културата като нещо неподходящо или незаконно.
„Когато излизаш на дансинга, го правиш, защото това те свързва с другите.“ Хората често казват, че ходенето по клубове е бягство от реалността, „но по-правилното тълкуване е: това е съвместна саморегулация.
Казваме: „Бягам от нормалния живот“, но всъщност търсим общност, идентичност, чувство за принадлежност.
Тази мания за благосъстояние привлича и поколението Z, които се интересуват от здравето в безпрецедентна степен.
На някои нива ходенето по клубове днес е по-подредено, отколкото през 90-те.
Джоана казва, че когато за първи път отново започна излиза: „Бях просто изумена, че се изисква лична карта със снимка. И никой не пуши вътре, така че косата и дрехите ти не се вмирисват на цигарен дим“.
Танците цяла нощ безспорно се броят за упражнение и носят допълнителни ползи за психическото здраве, които могат да бъдат особено полезни, когато си на средна възраст, изтощена или в перименопауза.
Грийсли казва, че те включват „чувството, че си жив, че си изпълнен с енергия, както в момента, така и след това. А много жени споделят, че възможността да излизат и да се наслаждават на вечерите, както и да танцуват с часове, има положително въздействие върху намаляването на тревожността, депресията и състоянията на потиснато настроение.“
Танците с други хора имат особено лечебен ефект.
„Когато хората се движат заедно, това засилва социалните връзки и сближаването, и това синхронизиране с другите е особено характерно за музиката, основана на ритъм. Има проучвания, които показват, че физическо синхронизиране на движенията води до усещане за удоволствие и социална свързаност“, допълват експертите.
„Групата се превръща в един организъм“, казва Гидингс, „така че започваме да се синхронизираме с нервните системи един на друг, и когато чакаш ритъма, сърдечната ти честота започва да се повишава, а след това – бум! – настъпва това соматично освобождаване на енергия и можем да се освободим от стреса, който сме донесли със себе си и от който вече не се нуждаем.“
„За мен да излизам и да стоя до 3 или 4 ч сутринта, когато кажа това на някои хора, те се ужасяват, но аз го намирам за наистина ободряващо. Разбира се, не през цялото време, или ако на следващия ден трябва да се грижиш за децата“, допълва Джоана.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)