С наближаването на 8 декември информационният поток неминуемо се изпълва с данни за цените на кувертите за студентския празник в най-популярните туристически дестинации и нощни клубове. Това, разбира се, ще бъде последвано от кадри в новинарските емисии и социалните мрежи на празнуващи младежи – придружени с остри подигравки за музикалния им вкус и избора на забавление. Получава се така, сякаш цялата останала част от обществото (отгледало милите празнуващи) в същото време се е скрила в сградата на Софийската опера и балет, за да си отдъхне с „Лешникотрошачката“.

Има и друга реалност обаче.

Както всяка година, много български и чуждестранни студенти се отказват от скъпите партита и почивки в Банско или Пампорово. Вместо да пръснат парите си за едно денонощие, те решават да ги спестят за нещо, което смятат за по-важно – пътешествие с определена цел, обучение, предприемачески проект, първи стъпки към финансова независимост чрез инвестиции на фондовите пазари. Така те оформят друга тенденция, свързана с приоритетите на поколението Z. Да, за една част от неговите представители отказът от дискотеката или СПА центъра на 8 декември не е поза, а реална инвестиция в бъдещето.

„Няма какво да празнувам, тъй като все още не съм взела нито един изпит“, шегува се Аделина Миронска, студентки първа година в Пловдивския университет.

Тя и нейната приятелка и състудентка Йоана Стоянова не са празнували по традиционния начин и завършването на 12-ти клас. Със спестените пари от рокля, грим и ресторант са решили да обиколят столиците на бившата Австро-Унгарска империя. И тъй като не смятат да празнуват своя първи студентски празник, те планират следващата си лятна екскурзия до Германия.

Аделина е категорична, че празниците могат да почакат, но опознаването на нови места – не.

„Германия винаги ме е привличала със своята история и култура. Искам да посетя Берлин, да разгледам останките от Берлинската стена и музея „Топография на терора“. Историята на разделението и обединението на този град е нещо, което никога няма да научиш истински от учебниците, без да го видиш“, споделя тя.

Плановете ѝ обаче не спират дотук. „Не мога да пропусна замъка Нойшванщайн. Изглежда като изваден от приказките, а това е и мястото, което е вдъхновило емблематичния замък на Дисни. Освен това бих искала да посетя Мюнхен и прочутия парк „Английската градина“.

За нея и съмишлениците ѝ решението да не празнува студентския празник е напълно естествено. „Все още сме в началото на учебната година, а и, честно казано, не виждам смисъл да давам пари за подобни събирания, които няма да ми донесат нищо в дългосрочен план. Предпочитам да вложа тези средства в преживявания, които ще си спомням цял живот.“

С нейната приятелка Йоана вече чертаят маршрута за следващото лято, когато ще посетят още няколко европейски дестинации. „Пътешествията са нашата инвестиция в нещо дългосрочно, което ще ни остави спомени,“ заключава Аделина.

Не само първокурсниците не се вълнуват от 8-ми декември.

Ибрахим Билбашар е студент втори курс в Техническия университет в Сливен. Това всъщност е втората му бакалавърска степен. Той споделя, че е празнувал студентския празник само веднъж. „Беше, докато учех в Турция, но осъзнах, че това не е моето нещо. По-добре е да вложа парите и времето си в проект, който ще се отплати с времето“, споделя той.

Вместо да се включи в обичайния щурм по барове с колегите си, Ибрахим планира да използва всеки свободен ден, за да развива бизнеса си с детайлинг на автомобили, който наскоро е стартирал в Сливен. „Винаги съм имал страст към автомобилите и за мен беше мечта да отворя свое собствено студио. Да видя как една неподдържана кола се преобразява в нещо блестящо и ново – това е истинското удовлетворение за мен,“ обяснява той.

Споделя, че първоначалната инвестиция в оборудване и материали е била сериозно предизвикателство, но сега бизнесът му започва да набира скорост.

„Всеки спестен лев в момента е важен. Планирам да използвам тези пари, за да развия уменията си. Клиентите търсят качество, а аз искам да мога да им го предложа.“

Ибрахим вярва, че младежите трябва да имат ясни приоритети и да мислят в перспектива. „Не казвам, че човек не трябва да се забавлява, но когато имаш мечти и цели, празниците могат да почакат. Един ден и аз ще празнувам – но когато съм постигнал това, за което съм работил.“

С поглед към бъдещето той вече планира следващите стъпки за разрастване на бизнеса си. „Имам амбиция да отворя още един обект, може би в София. Но всичко с времето си – засега просто работя усилено и се опитвам да направя всяка кола, която минава през ръцете ми, да изглежда перфектна.“

Да инвестираш в мечтите си е нещо изключително важно, а все повече хора от младото поколение избират това пред еднократните забавления.

Даниел Кисьов, студент четвърти курс „Маркетинг“ в Пловдивския университет, избира да пропусне студентския празник, за да сбъдне своя детска мечта – да присъства на Евровизия 2025.

„Още от дете мечтая да бъда част от публиката. Вместо да харча пари, за да празнувам през декември, предпочитам да ги вложа в преживяване, което ще помня цял живот“, споделя той.

Даниел вече планира пътуването си, като се надява домакин на събитието да бъде Италия или Швеция. В същото време той вижда в Евровизия нещо повече от шоу. „Това е един открит урок по маркетинг, в който ще е добре да инвестирам – как една сцена може да обедини култури и да създаде емоции, които достигат до милиони хора.“

Всеки сам избира в какво да инвестира парите си. Пламена Трайкова, студентка втори курс, специалност „Начална педагогика“ в Техническия университет в Сливен, вярва, че студентският празник може да бъде не само повод за забавление, но и възможност да направиш нещо значимо за останалите.

Тази година тя избира да празнува скромно – с вечеря в приятелска обстановка със своите колеги от специалността, а спестената сума планира да дари за благотворителност. „Вярвам, че празникът не е задължително да бъде шумен, за да е запомнящ се. Важно е да се чувстваш добре и да знаеш, че си направил нещо хубаво“, споделя Пламена.

Тя планира да дари събраните пари за кауза, която е близка до нея и мечтаната ѝ професия – подпомагане на деца от социално слаби семейства.

„Вярвам, че празникът не е задължително да бъде шумен, за да е запомнящ се. Важно е да се чувстваш добре и да знаеш, че си направил нещо хубаво“, казва Пламена.

„Като бъдещ педагог знам колко важно е децата да имат равен старт в живота. Ако моят малък жест може да помогне дори на едно дете, това ще бъде най-хубавият подарък, който мога да направя – и на себе си, и на тях.“

За Пламена това решение е естествено продължение на принципите ѝ. „Всеки сам избира в какво да инвестира – аз избирам да вложа в бъдещето, дори ако то не е моето собствено. Надявам се повече хора да осъзнаят, че малките стъпки правят голяма разлика.“

Като почитател на Айн Ранд, Димитър Илчев, който преди две години е завършил журналистика в Утрехтския университет, а сега е финансов редактор в Profit.bg, не е съвсем съгласен с прекалено алтруистичните инвестиции:

„Доволен съм, че образованието ми в Нидерландия ме научи да мисля за собственото си бъдеще – и да инвестирам. Може би се дължи на факта, че докато много хора празнуваха, на мен ми се налагаше да работя, за да се издържам самостоятелно. В един момент започнах да осъзнавам, че не е нужно да влагам всяко изкарано евро в студентско оцеляване. И стъпка по стъпка, отвъд спекулата, започнах да изграждам инвестиционен портфейл с различни класове активи“, разказва Димитър и добавя: „Това ми помогна не само да започна да гледам на парите дългосрочно, но и да намеря стойност в журналистическата си кариера. Или по-просто казано – да си видиш инвестиционната сметка сутринта след 8 декември е далеч по-приятно от това да гледаш как се разтваря нещо като Алка-Зелцер в чаша с вода.“