Какво се случва, когато 12 000 служители станат милионери за една нощ

Първото, което един новоизлюпен милионер трябва да направи с внезапно придобитото състояние, е… нищо. Това е почти единодушният съвет на финансови консултанти, мениджъри на богатство и данъчни експерти, които работят със служители в технологичния сектор след IPO (първично публично предлагане). Трудната част е клиентите да бъдат убедени да го послушат.

След като SpaceX вече излезе на борсата, а OpenAI и Anthropic се очаква да я последват, около 12 000 души могат да станат мултимилионери. Близо 800 от тях ще притежават състояние за над 100 млн. долара, сочи анализ на The Hill.

Само след три години в Anthropic един служител вече е натрупал акции за 40 млн. долара, върху които е придобил право, а други 30 млн. долара все още очакват окончателно придобиване, разказва пред Business Insider финансовият консултант Марк Чекини.

Служител на OpenAI вече обмисля покупката на дом за 6 млн. долара.

Голяма част от това богатство обаче ще остане недостъпна месеци след приключването на IPO. Служителите ще дължат данък върху придобитите акции още в момента, в който получат право върху тях, независимо дали могат да продадат дори една.

За мнозина данъчната сметка ще пристигне първа, а парите, с които да я платят, последни.

САЩ имат армия от милионери, за които почти никой не говори

Паузата, която препоръчват всички консултанти

Почти всеки експерт започва с един и същ съвет: парите да бъдат вложени временно в американски държавни облигации, високодоходни спестовни сметки или фондове на паричния пазар, без да се вземат необратими решения.

Darrow Wealth Management препоръчва големите покупки, подаръците и значителните дарения да бъдат отложени поне с няколко месеца, а при възможност и с година.

Компанията го формулира съвсем директно: „Всеки долар може да бъде похарчен само веднъж.“

Причините са както финансови, така и психологически.

В ръководство на Financial Vulnerability Taskforce се описва т.нар. синдром на внезапното забогатяване, понятие, въведено от психолога д-р Стивън Голдбарт. Това е реална поведенческа реакция, която може да влоши преценката именно в първите и най-важни месеци след рязка промяна във финансовото състояние.

Хората изпитват силен стрес, загуба на усещане за собствена идентичност и т.нар. финансов синдром на самозванеца. Те смятат, че не заслужават богатството си, и избягват решенията от страх да не допуснат грешка.

Периодът на изчакване има и чисто практическо основание. След IPO обикновено действа забрана за продажба на акции в продължение на 90 до 180 дни. Така новите милионери прекарват първите месеци, наблюдавайки състояние, до което нямат достъп, пише Quartz.

Ако Anthropic излезе на борсата през октомври, служителите ѝ може да не получат право да продават акции до следващата пролет, обяснява пред Business Insider финансовият консултант Брайън Хаслинг.

Изкуственият интелект създава нови милиардери с рекордно темпо. Поне „на хартия“. Какво следва?

Сметката пристига преди първия похарчен долар

Преди изобщо да започнат да харчат, много служители откриват, че дължат значително повече данъци, отколкото са очаквали.

В много стартъпи хората получават акции постепенно, но не могат да ги продадат, преди компанията да излезе на борсата. Когато това се случи, американската данъчна служба може да третира цялата натрупана стойност като доход, получен в рамките на една година, дори ако нито една акция не е продадена.

Така акции, натрупвани в продължение на три години, могат за една нощ да се превърнат в данъчно задължение за една година.

Неквалифицираните опции върху акции се облагат като обикновен доход при упражняването им. Размерът се изчислява като разликата между пазарната стойност на акциите и предварително определената цена, на която служителят има право да ги купи, обяснява платформата Carta.

Служителите с преференциални опции върху акции се сблъскват с различен проблем. Когато купят акциите на по-ниската цена, предложена от компанията, данъчните могат да приемат разликата между нея и текущата пазарна стойност за своеобразен доход на хартия, облаган по отделен данъчен режим.

Сметката пристига дори когато служителят не е продал акциите.

Според експерти хората допускат две чести грешки около IPO. Те приемат стойността на акциите си за налични пари, без да отчитат бъдещите данъци, и нямат предварително определена цел какво състояние искат да запазят.

Работодателите в САЩ обикновено удържат 22% данък върху дохода от акции с ограничени права, въпреки че реалната пределна данъчна ставка за служителя може да достигне 37%. Разликата води до неприятна изненада при годишното данъчно облагане.

Имоти, диверсификация и желанието всичко да се случи веднага

Имотът почти винаги е първото голямо изкушение за внезапно забогателите.

Желанието за покупка на дом е особено силно в Сан Франциско, където средните цени са нараснали с 14,4% за година, а жилищата се продават средно за две седмици.

Финансовите консултанти обаче обикновено се опитват да спрат клиентите си.

„Виждал съм хора да купуват огромни къщи на отдалечени места, след което да осъзнаят, че почти няма да ги използват. Имотите се превръщат в сериозно постоянно финансово бреме, а продажбата им отнема години“, разказва пред Fortune Робърт Каргър, който консултира хора със състояние от стотици милиони и милиардери.

Неговият съвет е покупката да бъде отложена с шест месеца до година.

Следващата стъпка обикновено е продажбата на част от акциите в компанията, но процесът продължава по-дълго, отколкото повечето служители очакват.

Fidelity посочва няколко стандартни подхода: поетапни продажби, фондове за размяна на акции, хеджиране чрез опции и реализиране на загуби за данъчни цели. Общото между тях е, че диверсификацията отнема години.

Служителите, чието богатство е концентрирано почти изцяло в акциите на една компания, остават изложени на същия риск, който ги е направил богати. Намаляването на тази зависимост без огромна данъчна сметка изисква същото търпение, което финансовите консултанти се опитват да изградят през първите 90 дни.

Скорошна промяна във федералното данъчно законодателство предлага известно облекчение. Служителите, които държат акции в отговарящи на условията стартъпи поне пет години, вече могат да освободят от данък върху капиталовата печалба до 15 млн. долара от печалбата. За акции, издадени преди юли 2025 г., прагът беше 10 млн. долара.

По-малка, но значителна част от новопридобития капитал се връща обратно в стартъп екосистемата.

Доклад на Carta за ликвидността през третото тримесечие на 2021 г. отчита ръст на вторичните сделки, след като инженери и оперативни ръководители с новопридобито богатство започват да инвестират като предприемачи или партньори във фондове за рисков капитал. Това обикновено се случва между 12 и 36 месеца след получаването на достъп до парите.

Дарителството следва сходен график. Все повече редови служители прехвърлят акции във фондове, от които впоследствие се правят дарения, обяснява пред Business Insider консултантът Джейми Харгрийвс.

Така те избягват данъка върху капиталовата печалба от поскъпналите акции и едновременно получават право на данъчно облекчение.

Световното богатство расте, но все повече зависи от бума на американските акции

Богатството, което изчезва по-бързо от очакваното

Изследванията на хора, получили внезапно големи суми, показват, че дори доброто планиране има своите ограничения.

Проучване на Кори Томпсън и Ръсел Джеймс III, използващо данни от американското изследване Health and Retirement Study, установява, че всеки наследен долар увеличава състоянието на получателя с едва 61 цента около година по-късно.

Приблизително 42% от наследниците са похарчили цялата получена сума до следващия етап на проучването.

Служителите в технологичния сектор обикновено са по-млади, имат по-високи доходи и по-добра финансова грамотност от средния наследник. Поведенческите импулси обаче са същите.

Прибързана покупка на дом, прекалена увереност след професионален успех и концентрация на парите в познати активи се наблюдават при почти всяка форма на внезапно забогатяване.

Разликата е, че при технологичните служители сумите са много по-големи, а данъчните задължения около тях значително по-сложни.

Финансовите консултанти, които работят с такива клиенти, описват ролята си съвсем директно. Те се опитват да забавят решенията, първо да разрешат проблемите с най-големи данъчни последици и да приемат, че клиентът е уязвим, докато не се докаже обратното.