Как Сърбия може допълнително да усложни присъединяването на Украйна към ЕС

През последните седмици Украйна постигна бавен напредък по пътя си към членство в Европейския съюз, като отвори два от шестте преговорни клъстера, но все още има съпротива срещу ускоряването на процеса. Сега обаче пред страната се появява ново препятствие – Сърбия.

Напредъкът на Украйна и Молдова при отварянето на нови клъстери стана възможен едва след убедителната изборна загуба на унгарския премиер Виктор Орбан през април.

Новият министър-председател Петер Мадяр започна работа по разрешаването на двустранните спорове с Киев относно положението на унгарското малцинство в Закарпатието, но същевременно даде съгласие да бъдат отворени клъстерите, свързани с върховенството на закона и външната политика.

В същото време Будапеща се противопоставя на натиска за едновременното отваряне на всичките шест клъстера, като предпочита поетапен подход. Целта е процесът да бъде по-лесно възприет от унгарската общественост след години на антиукраинска пропаганда по време на управлението на Орбан.

Украйна и Молдова постигнаха ключов напредък към членството в ЕС

Напредъкът на Киев към членство обаче е подложен на нарастващ натиск от държави членки на ЕС, които настояват за ускоряване на разширяването към Западните Балкани, и по-специално за придвижване на кандидатурата на Сърбия.

„Има тънка граница между това да се казва, че всички страни кандидатки трябва да бъдат третирани еднакво, и това да започне да се обвързва напредъкът в един географски регион с този в друг“, коментира дипломат от ЕС пред Euronews.

По-рано този месец Европейската комисия отново предложи да бъде отворен клъстер 3 в преговорите със Сърбия, чийто процес на присъединяване е в застой от декември 2021 г. И за пореден път осем държави членки се противопоставиха на тази стъпка.

Според противниците на предложението Сърбия все още не покрива европейските стандарти по отношение на върховенството на закона, а освен това до голяма степен отказва да се присъедини към санкциите срещу Русия и продължава да поддържа двусмислени отношения с Москва.

От друга страна, Европейската комисия, под натиска на Франция, Испания и т.нар. „Приятели на Западните Балкани“, смята, че Белград вече е постигнал значителен напредък по редица реформи, който оправдава придвижването на кандидатурата му.

В групата „Приятели на Западните Балкани“ влизат Италия, Гърция, Словакия, Австрия, Чехия, Хърватия и Словения.

Напредъкът към членство на други държави от Западните Балкани, като Черна гора и Албания, които се смятат за следващите най-вероятни кандидати за присъединяване към ЕС, поставя сръбското правителство под натиск да обясни на собствените си граждани защо кандидатурата на страната изглежда в застой.

Украйна и Молдова са на път да започнат преговори за членство в ЕС през юни

В същото време Сърбия е широко смятана за най-влиятелната държава в региона, тъй като има най-голямото население и най-голямата икономика. 

Междувременно повечето държави от групата „Приятели на Западните Балкани“ – с изключение на Хърватия – смятат, че геополитическите съображения водят до прилагането на двоен стандарт спрямо Сърбия, от една страна, и Украйна – от друга.

„Има опасения, че „Приятелите на Западните Балкани“ могат да обвържат процеса на присъединяване на Украйна и Молдова с отварянето на клъстер 3 за Сърбия“, казва друг дипломат. „Напредъкът по едното направление създава натиск да се действа и по другото.“

В същото време държавите членки като цяло са единодушни, че политическите съображения не бива да възпрепятстват процеса на разширяване и че техническата работа трябва да продължи. Те са наясно, че колкото повече различни досиета се обвързват помежду си, толкова по-сложен става процесът.

В миналото правителството на Орбан изглеждаше склонно да свързва напредъка на Сърбия и Украйна, но тогава въпросът за украинското членство беше твърде силно идеологизиран, за да бъде възможен подобен компромис. Сега, след промяната в позицията на Будапеща, тази връзка може отново да се появи.

„Комисията твърди, че трябва да се спазва географски баланс, но Сърбия не ни помага със своите вътрешни реформи“, посочва трети дипломат пред Euronews, като допълва, че все още има надежда клъстер 3 да бъде отворен през есента.

Засега подобно обвързване не се е случило. Но с нарастващия натиск до края на годината Украйна и Молдова да отворят всички преговорни клъстери, призивите за еднакво третиране на страните кандидатки и за запазване на географския баланс вероятно ще стават все по-силни.