Почина Чжу Жунцзи, реформаторът зад икономическия възход на Китай

Чжу Жунцзи, който почина на 97-годишна възраст, беше един от най-значимите китайски лидери след комунистическата революция от 1949 г. Заедно с президента Дзян Дзъмин той изигра ключова роля за присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001 г. и подготви почвата за превръщането на страната в икономическа суперсила.

Чжу беше премиер на Китай от 1998 до 2003 г., което го поставяше начело на икономическата политика. От 1992 до 2002 г. той беше и член на Постоянния комитет на Политбюро, най-висшия властови орган в Китайската комунистическа партия.

Той притежаваше харизма, рядко срещана по върховете на китайската власт, където сухият език и неясните формулировки обикновено са норма, пише Financial Times.

Мнозина китайци, които помнят годините, когато „Шеф Чжу“ беше сред най-влиятелните фигури в страната, можеха да цитират най-запомнящите се негови фрази.

На първата си пресконференция като премиер през 1998 г. той представи програмата си за нова ера на реформи с думи, които скоро бяха научени наизуст от много чиновници, а дори и от някои таксиметрови шофьори във вътрешността на страната.

„Каквото и да ме очаква, минно поле или бездна, няма да се поколебая и ще продължа напред, отдавайки се изцяло на своя народ и своята страна до последния ден от живота си“, заяви той.

Прям, нетърпелив и често язвителен, Чжу водеше ожесточена борба с корупцията, пише FT.

Особено го вбесяваше т.нар. „тофу строителство“ - термин за сгради, чието качество е толкова компрометирано от присвояването на средства от чиновници, че са изложени на риск от срутване.

Той не се извиняваше и за публичните си изблици на гняв.

„Да, удрям по масата и гледам хората свирепо. Ако не мога дори да ги изгледам строго, все едно съм зеленчук“, казва Чжу на пресконференция. „Искам корумпираните чиновници да се страхуват.“

Макар личният му стил често да привличаше вниманието, постигнатото от него във властта остави далеч по-важно наследство за Китай и света. Работата му по икономическите реформи започва през 1993 г., когато е назначен за вицепремиер и управител на централната банка.

„Всички основни механизми на така наречената пазарна икономика бяха изградени именно тогава, в средата на 90-те години“, казва Тао Ван, главен икономист на UBS Investment Bank за Китай, бивш икономист в Международния валутен фонд и автор на книгата „Да разберем китайската икономика“.

Присъединяването на Китай към СТО през 2001 г., което дава на страната по-благоприятен достъп до световната търговска система, води до стремителен ръст на международната ѝ търговия.

През 2001 г. общият стокообмен на Китай със света е 510 млрд. долара. До края на 2025 г. той достига 6,5 трилиона долара.

Си Дзинпин – държавният рисков инвеститор

Пътят към членството в СТО обаче е всичко друго, но не и лесен. Преди него Китай преминава през няколко години на болезнени реформи в огромния, често неефективен, но политически влиятелен сектор на държавните предприятия.

Чжу притиска местните власти да закриват или приватизират губещите държавни компании, като едновременно с това ръководи обединяването на по-големи предприятия, за да засили конкурентоспособността им.

Политиката става известна като „задържай големите, освобождавай малките“. Тя прави китайската икономика значително по-конкурентоспособна и в крайна сметка ѝ помага да се разгърне, но цената е висока.

Броят на работещите в държавни предприятия спада от 77 млн. души през 1995 г. до 42 млн. в края на мандата на Чжу през 2003 г., показва анализ на икономиста Андрю Батсън.

Чжу плаща и сериозна политическа цена за начина, по който протичат преговорите за членство в СТО.

През 1999 г., когато разговорите са в труден момент, той посещава Вашингтон и предлага значителни отстъпки с надеждата да върне преговорите в ход.

Тогавашният американски президент Бил Клинтън обаче отхвърля предложението и публично разкрива конкретните му условия. Това предизвиква остра реакция в Пекин, където редица представители на властта обвиняват Чжу, че е направил прекалено много отстъпки.

Според китайски източници той е принуден да направи маоистка „самокритика“ пред колегите си, за да покаже, че признава грешката си.

Чжу е роден на 23 октомври 1928 г. в Чанша, провинция Хунан. Завършва престижния университет „Цинхуа“, където учи електроинженерство, и веднага след дипломирането си получава желана позиция в Държавната комисия по планиране.

Почина Алън Грийнспан – „Маестрото“ на Федералния резерв

Кариерата му обаче е прекъсната през хаотичните години на управлението на Мао Цзедун. По време на Културната революция от 1966 до 1976 г. Чжу на два пъти е изпращан на „превъзпитание“, като работи заедно със селяни в провинцията.

По-късно успява да възстанови кариерата си и в края на 80-те години вече е кмет на Шанхай, динамичния крайбрежен мегаполис, който се превръща в един от двигателите на икономическата модернизация на Китай.

Когато през пролетта на 1989 г. страната е обхваната от продемократични протести, Шанхай се отличава със сравнително сдържания подход на местните власти.

За разлика от Пекин, където Народноосвободителната армия открива огън срещу протестиращи около площад „Тянанмън“, властите в Шанхай успяват да прекратят демонстрациите по мирен начин.

Това носи признание в партийния апарат както на Чжу, така и на неговия началник Дзян Дзъмин и помага за последващото им издигане до върховете на властта в Пекин.

Сред другите инициативи на Чжу в Шанхай е планът за развитието на район, който по онова време представлява предимно равна и почти празна земя по брега на река Хуанпу. Днес там се намира Пудун, финансовият и бизнес център на града.

Отношенията му с Дзян обаче невинаги са безпроблемни и между двамата има сериозни разногласия.

Един от най-големите спорове във висшето ръководство на партията е свързан с отношението към забраненото днес движение Фалун Гонг.

През април 1999 г. около 10 000 негови последователи организират протест пред комплекса „Чжуннанхай“, където се намира китайското партийно ръководство, близо до площад „Тянанмън“ и Забранения град.

Според някои сведения Чжу първоначално се опитва да заеме по-мирна позиция. Дзян обаче отхвърля този подход, след което властите започват репресии срещу движението.

Към края на премиерския си мандат Чжу все повече се тревожи от растящото неравенство и положението на стотици милиони бедни китайци в градовете и селските райони, които остават назад, докато Дзян преследва още по-висок икономически растеж.

В политическо отношение, въпреки космополитния си образ, Чжу е „пламенен националист“, който „категорично отхвърля“ идеята, че либералната демокрация е приложима към Китай, пишат американските историци Орвил Шел и Джон Делъри в книгата си „Богатство и власт“.

Те отбелязват, че Чжу е роден преди т.нар. „освобождение“ през 1949 г. и че светогледът му се формира под тежестта на вековната китайска история на национално унижение и усещане за несправедливост.