Сегашната ваксина срещу херпес зостер изглежда значително намалява риска от инфаркт и инсулт и според учените потенциално може да предотвратява хиляди смъртни случаи годишно.

Проучването, базирано на медицинските досиета на 70 000 души в САЩ, установява, че при получилите ваксината Shingrix вероятността от диагностициране на сърдечносъдово заболяване през следващите три години и половина е с 12% по-ниска. Ако резултатът бъде потвърден, ползата би била съпоставима с ежедневния прием на лекарства за понижаване на кръвното налягане, посочват авторите.

„Ако това бъде доказано и в клинични изпитвания, ваксинирането на възрастните хора срещу херпес зостер би могло да предотврати стотици хиляди случаи на коронарна болест на сърцето, инсулт и сърдечна недостатъчност по света. Така то може да се превърне в една от най-ефективните мерки за защита както на мозъка, така и на сърцето в напреднала възраст. Ефектът може да бъде огромен“, казва ръководителят на изследването д-р Максим Таке, клиничен преподавател в Оксфордския университет, цитиран от The Guardian. 

Нови данни от различни държави сочат, че тя намалява риска от когнитивен упадък с близо 20%

Може ли ваксината срещу херпес зостер да забави стареенето?

Херпес зостер е болезнено и потенциално сериозно заболяване, причинено от повторното активиране на вируса на варицелата, който остава в латентно състояние в организма след прекарана инфекция. То може да предизвика обрив и нервна болка, която понякога продължава месеци или години след изчезването на кожните симптоми. Това усложнение е известно като постхерпетична невралгия.

Първата ваксина срещу херпес зостер – Zostavax – става достъпна през 2006 г. и съдържа отслабена форма на вируса на варицелата. По-късно тя е заменена от по-ефективната Shingrix, която използва по-нова технология и се предлага на всички хора над 65-годишна възраст.

Няколко предишни изследвания дават основания да се смята, че ваксинираните са по-малко застрашени от сърдечносъдови заболявания. Те обаче сравняват хора, получили ваксината, с неваксинирани, което създава възможност други различия между двете групи да повлияят върху резултатите.

Новото проучване се опитва да избегне този проблем, като анализира честотата на сърдечносъдовите заболявания сред хора, ваксинирани преди и след бързото преминаване от Zostavax към Shingrix в САЩ през 2017 г.

В продължение на седем години изследователите проследяват здравните данни на 70 000 души на възраст 60 и повече години, получили първоначална и последваща доза. През първите три години и половина Shingrix се свързва с 12% по-нисък риск от сърдечносъдови инциденти, включително инфаркт, сърдечна недостатъчност и инсулт. Към края на периода разликата намалява до 4%, сочат резултатите, публикувани в Nature Medicine.

Успехът на персонализираната терапия във финалната фаза на клиничните изпитвания въодушеви лекари, пациенти и Уолстрийт, но анализаторите предупреждават, че все още липсват пълните данни и доказателства за ефективност при други видове рак

Moderna е на крачка от пробив с персонализирана mRNA ваксина срещу меланом. Но оправдана ли е еуфорията на Уолстрийт?

Макар в абсолютни стойности промяната в риска да е малка, потенциалният ефект върху общественото здраве може да бъде значителен, тъй като сърдечните заболявания и инсултите са сред водещите причини за смърт. Според Таке, ако резултатите бъдат потвърдени в рандомизирано контролирано изпитване, въздействието на Shingrix върху сърдечносъдовия риск би било сравнимо с това на лекарствата срещу високо кръвно налягане.

В момента се провеждат няколко клинични изпитвания, които могат да предоставят по-категорични доказателства. Учените проучват и механизмите, чрез които ваксината би могла да защитава сърдечносъдовата система.

Една от възможностите е самият херпес зостер да повишава вероятността от заболявания на сърцето и кръвоносните съдове, а по-ефективното предотвратяване на инфекцията чрез Shingrix съответно да ограничава тази опасност. Друга хипотеза е, че ваксината оказва по-широко въздействие върху имунната система и потиска определени възпалителни протеини.

Д-р Хюго Педър, изследовател по статистическо моделиране в Бристолския университет, който не участва в проучването, отбелязва, че рандомизирано изпитване би било най-надеждният начин да се установи дали рекомбинантните ваксини действително носят наблюдаваните сърдечносъдови ползи в сравнение с живите ваксини. Дотогава настоящото изследване предоставя едни от най-убедителните наблюдателни данни в подкрепа на подобна връзка.