Илон Мъск твърди, че е намерил решение на един от основните проблеми в AI индустрията, като започва собствено производство на трудни за изработка компоненти за газови турбини.

В събота Мъск потвърди предназначението на секретната фабрика, която SpaceX строи в Бастроп, Тексас. Това стана в отговор на разследване на The Information, което цитира обяви за работа, споменаващи „леярна за лопатки и перки“. Анализаторът Кори Тринети допълва, че между март и юни SpaceX е придобила близо 3350 декара земя до съществуващата фабрика за Starlink в района.

„SpaceX и Tesla изграждат по 100GW соларни мощности годишно възможно най-бързо“, пише Мъск в социалната мрежа X. „Но природният газ все още ще бъде необходим като допълнение през следващите няколко години. Ограничаващият фактор при производството на газови турбини е отливането на лопатките. Като извършваме това производство вътре в SpaceX, можем да ускорим пускането на газови турбини с до 18 месеца, което сериозно променя ситуацията.“

TechCrunch отбелязва в свой материал, че този производствен ход е отговор на едно от най-големите предизвикателства пред AI сектора в момента.

Недостигът на графични процесори остава проблем, но се очертава още по-сериозно предизвикателство: физическата електропреносна мрежа. Международната агенция по енергетика прогнозира, че до 2030 г. потреблението на електроенергия от глобалните центрове за данни ще се удвои.

GE Vernova, водещ производител на газови турбини, вече обяви, че производственият му капацитет е изчерпан до края на десетилетието поради търсенето от AI инфраструктурата.

Този дефицит обяснява защо технологичните гиганти все по-често изграждат частни газови електроцентрали до центровете за данни, вместо да разчитат на националните мрежи. След години на приоритет към вятърна и слънчева енергия, компании като Amazon, Google, Meta, OpenAI и Microsoft сега разчитат на природен газ, за да въведат новите си мощности по-бързо.

Анализ на The Information показва, че лопатките в най-горещата част на газовата турбина работят при температури между 1650°C и 1980°C, което е с над 400°C над точката на топене на използваната метална сплав. Това е възможно благодарение на сложни вътрешни канали за охлаждане, термобариерни покрития и много специфичен начин на отливане. Към момента едва четири компании в света владеят този процес достатъчно добре, за да произвеждат компонентите в индустриален мащаб, и всички те са достигнали лимита на възможностите си.

Процесът се усложнява от изискването всяка лопатка да бъде отлята като един непрекъснат кристал, отглеждан бавно във вакуумна пещ, без микроскопични шевове, които биха позволили на метала да се пропука под напрежение. Този процес е сложен дори при по-малки лопатки за реактивни двигатели, а при енергийните турбини производството без дефекти е сериозно инженерно предизвикателство.

Ако SpaceX реализира този план, компанията ще придобие производствен капацитет, от който останалите строители на AI инфраструктура зависят от малък олигопол. Това ще даде на проектите на Мъск значително предимство, което конкурентите без собствено производство трудно ще постигнат бързо.

Решаването на производствения проблем обаче означава и по-бързо внедряване на повече газови турбини, а това вече предизвиква сериозни екологични и правни спорове.

В Мемфис, където компанията xAI на Мъск управлява газови турбини за захранване на своя център за данни Colossus от 2024 г., местни организации многократно обвиняват компанията, че работи без необходимите разрешителни за контрол на замърсяването, изисквани от федералното законодателство. Опасенията са, че подобни турбини отделят съединения, образуващи смог, както и опасни химикали като формалдехид – замърсители, свързани с астма, респираторни заболявания и някои видове рак.

Мемфис е само най-видимият случай. Подобни спорове възникват навсякъде, където газовите турбини стават стандартно решение за енергийните нужди на центровете за данни. Във Вирджиния независимо проучване, базирано на здравните модели на EPA, оценява въздействието на съоръжение с осем газови турбини. Данните на TechCrunch показват, че емисиите могат да засегнат над 2,5 милиона души в няколко окръга, като най-силно са засегнати маргинализираните общности. Оценката сочи, че това замърсяване може да причини до 6,5 допълнителни случая на преждевременна смърт годишно, което се равнява на между 53 и 99 милиона долара годишни щети, свързани със здравеопазването.