Австралийка, загубила едната си ръка след нападение на акула край плаж в Сидни, разказва как нанесла удар с лявата ръка на четириметрова голяма бяла акула, когато отворената ѝ паст се оказала само на сантиметри от лицето ѝ.

34-годишната Лия Стюарт, учителка и майка на едногодишно дете, е нападната от акула по време на сутрешно плуване край плажа Куги в източните предградия на Сидни на 13 юни.

Повече от две седмици тя остава в критично състояние заради животозастрашаващите си наранявания, които налагат ампутация на ръката ѝ.

В първото си интервю след нападението Стюарт си спомня момента, в който вижда голямата бяла акула.

„Никога през живота си не съм крещяла толкова силно, като обезумяла... Мислех си: „Няма начин спасителите да не ни чуят. Всеки момент ще дойде някой с джет и ще я прогони“, разказва тя в предаването 60 Minutes Australia.

„Но мина минута, тя все още беше там и никой не беше дошъл да ме спаси.“

По думите на Стюарт акулата се приближила на „около 30 сантиметра от лицето ми“. Тя все още помни „малките ѝ черни очи“.

„Лицето ѝ беше ужасяващо. Никога няма да го забравя“, казва тя.

„Започна да отваря пастта си и си казах: „Ще ме захапе за лицето... Трябва да се опитам да я ударя. Трябва да я отблъсна, иначе ще ми откъсне главата.“

Стюарт е десничарка, но в онази част от секундата решава да нанесе удар с лявата ръка, след като си задава един въпрос: „Кой крайник съм готова да загубя?“

Следващите мигове сякаш се разиграват „на забавен каданс“, спомня си тя. Усещането било „като да се биеш с динозавър“.

„В главата си си казвах: „Проклета да си, няма да ме отнемеш от дъщеря ми.“ Извъртях се и просто започнах да я удрям отново и отново“, разказва Стюарт. „Беше огромна. Все едно удрях тухлена стена.“

Преди да пристигне помощ, акулата успява да нанесе тежки ухапвания по лявата ѝ ръка и бедрото. Докато лежи на плажа и периодично губи съзнание, Стюарт си повтаря: „Не мога да умра сега“, мислейки за едногодишната си дъщеря Огъст.

„Усещах как животът ме напуска“, разказва тя. „Сякаш всичко напускаше тялото ми и аз отивах някъде. И точно когато щях да стигна до края на тунела, пред очите ми се появи Огъст.“

„Помислих си: „Тя няма да има майка. Ще порасне без майка.“

„Не можех да приема това. Не исках тя да остане без майка.“

Малкото, открито в индонезийски залив, може да помогне на учените да установят къде започва животът на най-голямата риба в света

Новородена китова акула може да разкрие една от големите загадки на океана

Стюарт прекарва няколко седмици в интензивно отделение, където лекарите се борят с тежките травми, променили живота ѝ завинаги – нещо, с което, по собствените ѝ думи, тя „все още се опитва да се примири“.

„Понякога се ядосвам ужасно. Огъст протяга ръчички към мен и иска да я вдигна. А аз толкова отчаяно искам да го направя, просто искам да я взема на ръце, но не мога“, казва тя.

„Имам увреждане, но не искам то да ме спира. Ще намеря начин да преодолея това и да бъда най-добрата версия на себе си... Получих втори шанс.“

Стюарт казва, че след преживяното е излязла от другата страна със знание и сила, които преди е нямала. И добавя:

Аз не съм просто момичето, което беше разкъсано от акула на плажа... Аз съм жената, която удари акулата в лицето.