Най-мащабната реформа на германската пенсионна система от повече от две десетилетия може да насочи стотици милиарди евро пенсионни спестявания към големите световни компании за управление на активи.

Ръководители в сектора очакват сравнително малка група фонд мениджъри да привлече голяма част от тези средства, след като от януари Германия отвори пътя към нов тип инвестиционни пенсионни сметки. Те ще заменят продуктите Riester при новите договори и донякъде наподобяват американските планове 401(k), при които пенсионните спестявания се инвестират на капиталовите пазари, предава Financial Times.

Съществуващите договори Riester ще продължат да действат, но от 2027 г. нови вече няма да се сключват по стария модел.

Една от големите промени е при таксите. За стандартната версия на новата субсидирана от държавата сметка Altersvorsorgedepot те ще бъдат ограничени до 1%, докато общите годишни разходи при някои продукти Riester достигат 4%.

Това дава сериозно предимство на евтините инвестиционни продукти като ETF-ите, които следват борсови индекси.

„В крайна сметка най-големите потоци ще отидат към големите доставчици на ETF-и - BlackRock, Vanguard, DWS и Amundi“, казва пред FT Тамаз Георгадзе, главен изпълнителен директор на платформата за спестявания Raisin.

Четири американски технологични гиганта планират вложения за над 725 млрд. долара тази година, докато бизнес инвестициите в Германия практически са в застой

40% срещу 12%: AI отваря инвестиционна пропаст между САЩ и Европа

Конкуренцията обаче ще бъде сериозна. За тези пари ще се борят германски компании като DWS, Union Investment и Deka, спестовните и кооперативните банки, дигитални брокери като Trade Republic и Scalable Capital, както и чуждестранни играчи като JPMorgan Chase и Revolut.

За много от тях пенсионната сметка е и начин да привлекат клиента за години напред.

„Пенсионната сметка ще се превърне в новата разплащателна сметка“, казва Бьорн Дайер, ръководител на пенсионните решения в DWS. „Тя ще бъде ядрото на отношенията с клиента.“

Целта на Берлин е хората да получат по-висока доходност от пенсионните си спестявания и да се ограничи недостигът в бъдещите им доходи след пенсиониране. За целта по-голяма част от парите ще могат да бъдат инвестирани на капиталовите пазари.

От 1 септември започва изборът на мултифонд и в България

Промяна в подобна посока започва и в България, макар устройството на двете системи да е различно.

От 1 септември хората, които вече се осигуряват в универсален пенсионен фонд, ще могат да изберат как да бъдат инвестирани спестяванията им за втора пенсия. До 30 ноември те могат да изберат динамичен, балансиран или консервативен подфонд. Самата мултифондова система започва да работи от 1 януари 2027 г.

Разликата между трите варианта е основно в поемания инвестиционен риск. При динамичните подфондове до 90% от активите могат да бъдат инвестирани в инструменти с променлив доход, включително акции. При балансираните таванът е 55%, а при консервативните - 25%.

Ако човек не направи избор, той ще бъде разпределен според възрастта си. Осигурените до 50 години ще попаднат в динамичен подфонд, по-възрастните - в балансиран, а хората, на които остават до три години до пенсия - в консервативен.

И в Германия, и в България целта е пенсионните спестявания да имат по-голям достъп до капиталовите пазари и възможност за по-висока доходност. Оттам нататък моделите се различават съществено.

Маню Моравенов, Спасимир Маджаров, Мирослав Маринов и Евгени Ангелов очертаха на сцената на The Sound of Money 2026 как AI, волатилността, мултифондовият модел и пасивният кеш променят инвестиционната среда в България и света

„Светът ще остане волатилен“: Как инвеститорите, пенсионните фондове и стартъпите виждат новата финансова реалност

Германската реформа е насочена към доброволното частно пенсионно спестяване, което държавата субсидира. Новият Altersvorsorgedepot позволява инвестиции без гаранция на капитала, включително чрез ETF-и, а човекът има значително по-голяма свобода при избора къде да вложи парите си.

В България мултифондовият модел засяга и задължителния втори пенсионен стълб. Осигуреният избира колко рисков да бъде подфондът му, но не подбира сам конкретните акции, облигации или фондове в портфейла.

Запазва се и защитата на внесените осигуровки. Ако при пенсиониране средствата в партидата са под общия брутен размер на направените вноски, разликата трябва да бъде покрита от специален резерв на пенсионното дружество.

Защо Германия променя Riester

Morgan Stanley изчислява, че германската реформа може да насочва около 40 млрд. евро годишно към капиталовите пазари, а според Vanguard новите сметки могат да привлекат 150 млрд. евро само за пет години. Това е приблизително колкото продуктите Riester са натрупали за повече от две десетилетия.

Банки, брокери и компании за управление на активи вече се надпреварват да подготвят предложенията си преди старта на новия режим през януари.

„Не говорим за един продукт, а за постепенното изграждане на капиталово финансирана система за пенсионно осигуряване“, казва Андре Мункелт, ръководител на подразделението на Morgan Stanley за континентална Европа.

„Това е естествено надграждане, а не реформа в класическия смисъл“, казва пред Profit.bg Мирослав Маринов, изпълнителен директор на „Доверие“, най-голямото пенсионноосигурително дружество в страната

Мултифондовете и дългото отлагане на една необходима промяна във втория стълб

Riester се превърна в един от най-непопулярните спестовни продукти в Германия заради ниската доходност, високите разходи и сложните правила за получаване на държавна подкрепа.

Един от основните проблеми беше гаранцията, че спестителите ще получат обратно поне пълния размер на внесените средства. За да изпълнят това изискване, компаниите насочваха голяма част от парите към по-нискорискови, но и по-нискодоходни активи като държавните облигации. Това ограничаваше потенциалната доходност и затрудняваше изпреварването на инфлацията.

„Гаранциите звучат привлекателно, но в дългосрочен план струват на инвеститорите значителна част от потенциалната доходност“, казва Якоб Танцмайстер, управляващ директор в JPMorgan Asset Management.

Променя се и начинът, по който се получават парите след пенсиониране. Досега повечето субсидирани спестявания трябваше да бъдат изплащани като пожизнена пенсия. Новите правила позволяват вместо това човек да избере постепенно изтегляне на средствата си по план, който трябва да продължава поне до 85-годишна възраст.

„С края на задължителното пожизнено изплащане беше пожертвана една от свещените крави“, казва Алберто дел Позо, ръководител на пенсионните продукти и партньорствата в Union Investment.

Точно тази по-голяма свобода тревожи застрахователите. Според тях тя увеличава риска някои хора да изчерпят спестяванията си твърде рано или да понесат сериозни загуби при спад на пазарите.

В момента около две трети от сметките Riester са при застрахователи. Allianz е пазарен лидер с 1,5 млн. клиенти, следвана от компании като R+V и Ergo, която е част от Munich Re.

Германската асоциация на застрахователите (GDV) определя пожизненото изплащане като „най-добрата защита в старостта за повечето хора“. Организацията посочва, че почти половината от жените и около една трета от мъжете, които се пенсионират, ще доживеят до 90-годишна възраст.

Остава и чисто техническият въпрос дали всички компании ще успеят да подготвят новите продукти до януари. Те трябва да изградят системи за администриране на държавните субсидии, обмен на данни с властите и сертифициране на продуктите.

„Много институции подценяват колко сложно всъщност е прилагането на реформата“, казва Мартин Касинг, главен изпълнителен директор на Upvest. „Някои доставчици просто няма да бъдат готови навреме.“