Звучи като сюжет от филм на Disney: три диви кучета, всичките братя, поемат на епично пътешествие в търсене на свой дом, след като семейството им ги принуждава да напуснат. По пътя избягват автомобили и ловци, прекосяват райони с примки за дивеч и се опитват да оцелеят в пейзаж, доминиран от хората, докато накрая откриват ново убежище в африканската савана.

Точно това се случва в Замбия миналата година, когато три застрашени африкански диви кучета изминават над 4100 км за осем месеца - най-дългото документирано единично пътуване на бозайник от Африка.

То е част от процеса на т.нар. разселване - периода, в който младите животни достигат зрялост, напускат родната глутница и търсят нова територия, партньор и място, където да създадат собствено семейство.

По права линия началната и крайната точка са на 546 км една от друга - от националния парк Кафуе в западната част на Замбия до долината Луангва на изток. И това разстояние е рекорд, предава The Guardian.

Общият маршрут на братята почти се равнява на дължината на Чили и е по-дълъг от прочутата миграция на антилопи гну и зебри през Серенгети в Източна Африка.

Homo sapiens не е единственият вид, който се грижи за други животни, а желанието за такъв другар може да има дълбоки корени в еволюционното ни минало

Макаци се сприятеляват с кучета, капуцини осиновяват мармозетки

Предишният рекорд също принадлежи на африкански диви кучета. През 2012 г. животните изминават 3892 км между Лолиондо в северната част на танзанийския район Нгоронгоро и националния парк Цаво Уест в Южна Кения.

„Тези необикновени пътувания показват, че естествените връзки между най-важните убежища за дивата природа в Африка все още съществуват. Но също така разкриват колко трудни и опасни са станали подобни преходи“, казва пред The Guardian д-р Мат Бекер, главен изпълнителен директор на Zambian Carnivore Programme, чиито учени наблюдават животните и публикуват резултатите в научното списание Ecology.

Според него усилията за опазване не бива да се ограничават до оградени защитени територии.

„Тези резултати показват колко важно е да инвестираме в свързани местообитания. Кучетата ни показват, че тази свързаност все още работи. Сега трябва да направим повече, за да я защитим и укрепим“, посочва Бекер.

Старите географските названия на острова се превръщат в ценен източник на информация за възстановяването на изчезнали видове и местообитания

Имената, пазещи изгубената природа на Ирландия

Изследователите проследяват общо 19 различни групи диви кучета, за да разберат как протича разселването им.

Сред наблюдаваните животни има и група сестри на тримата братя, които се оказват далеч по-малко успешни в търсенето на нова територия. Две от тях загиват, най-вероятно след като попадат в примки.

Преди това обаче се случва необичайна среща.

Изследователи от Мексико използват иновативни технологии и музейни колекции, за да превърнат перата на птиците в безценен биологичен архив, който да съхранява важни екологични данни

Как перата на колибритата разкриват 80-годишната история на индустриалното замърсяване?

Два месеца след началото на пътуването братята и сестрите случайно се засичат дълбоко в минния регион Копърбелт в Замбия. Прекарват един ден заедно, след което отново поемат в различни посоки.

Родствени диви кучета обикновено не създават нови семейни глутници помежду си. Затова младите животни често трябва да изминават огромни разстояния, докато открият потенциални партньори.

Днес в Африка са останали едва около 6600 възрастни диви кучета, разпределени в 39 отделни популации. Международният съюз за защита на природата ги класифицира като застрашен вид.

Сред основните заплахи за оцеляването им са загубата на местообитания, намаляването на естествената им плячка, примките, поставяни от ловци на дивеч, и конфликтите с хората.

Според учените обаче пътешествието на тримата братя показва, че африканските диви кучета все още могат да преминават през силно променени от човешката дейност райони въпреки огромните рискове.

Подобно на африканските саванни слонове, чиито древни миграционни маршрути все по-често се прекъсват от човешкото развитие, дивите кучета също зависят от възможността да изминават големи разстояния в търсене на нови територии.

Нови изследвания показват, че влажните зони, създадени от гризачите, могат да ограничат разпространението на пламъците и да подпомогнат възстановяването на екосистемите

Там, където има бобри, огънят губи силата си

„Тези дългосрочни наблюдения дават важни доказателства, че връзките между големите природни райони все още съществуват“, казва д-р Ниамбе Ниамбе, директор на секретариата на трансграничната природозащитна зона Каванго-Замбези.

Тя обхваща пет държави, включително Замбия, а властите в региона се опитват да запазят коридори, по които дивите животни да могат да се придвижват свободно.

„Ако опазим и продължим да подобряваме тези връзки между националните паркове, териториите на местните общности, държавите и целите региони, много видове като дивите кучета ще могат сами да направят останалото“, казва Ниамбе.