Испанският град Сарагоса е избран за Европейска зелена столица за 2028 г.
Градът е отличен за опазването на биоразнообразието, развитието на зелената инфраструктура и устойчивото използване на земята. Наградата включва и 600 000 евро за екологични проекти
,fit(1001:538)&format=webp)
Испанският град Сарагоса е удостоен с титлата „Европейска зелена столица“ за 2028 г. заради дългосрочните си политики за устойчиво развитие и подобряване на качеството на живот.
Победителят беше обявен на 8 октомври по време на церемония в португалския град Гимараеш, който носи титлата през 2026 г., разказва Euronews.
Наградите „Европейска зелена столица“ и „Европейски зелен лист“ са инициатива на Европейската комисия, която отличава градове с измерими резултати в опазването на околната среда, намаляването на замърсяването и адаптацията към климатичните промени.
Тази година в конкурса за отличията за 2028 г. участваха 27 града, от които осем достигнаха до финалния етап. Сарагоса спечели основната награда в конкуренция с Олборг (Дания), Белско-Бяла (Полша), Кошице (Словакия) и Порто (Португалия).
В официалното си съобщение Европейската комисия подчертава, че журито е оценило високо последователните политики на местната администрация и дългосрочния ѝ ангажимент за справяне с климатичните предизвикателства.
Сред основните предимства на испанския град са опазването на биоразнообразието, развитието на зелените площи и устойчивото използване на земята. Сарагоса прилага генерален план за зелена инфраструктура, чиято цел е да свърже различните природни пространства в града в единна мрежа.
Тя включва паркове, речни брегове, влажни зони и озеленени улици, които могат да осигурят по-добри условия за дивите животни, да ограничат риска от наводнения и да подобрят градския микроклимат.
Сарагоса ще получи и 600 000 евро за изпълнението на екологичната си стратегия.
Освен Сарагоса още два града от Иберийския полуостров получиха отличия. Испанският Бенидорм и португалският Ещарежа са избрани за носители на наградата „Европейски зелен лист“ за 2028 г., която се присъжда на населени места с между 20 000 и 100 000 жители.
Всеки от тях ще получи по 200 000 евро за реализиране на екологични проекти и обществени инициативи.
Бенидорм е отличен за ефективното управление на натиска от масовия туризъм, като същевременно продължава да полага усилия за опазване на околната среда. През последните години курортният град разширява зелените си площи въпреки ограниченото пространство и високата плътност на застрояване.
Според данни, цитирани от Euronews, от 2012 г. насам площта на обществените градини в Бенидорм е нараснала от 350 000 до над 1,5 млн. квадратни метра, а броят на дърветата се е увеличил близо четири пъти. Днес 92% от жителите му живеят на разстояние до 300 метра от обществена зелена площ.
Ещарежа е отличен за успешния си преход от индустриално минало към по-устойчив модел на градско развитие. Португалският град е постигнал напредък в подобряването на качеството на въздуха, намаляването на емисиите и насърчаването на придвижването пеша и с обществен транспорт.
Европейският комисар по околната среда, устойчивостта на водните ресурси и конкурентоспособната кръгова икономика Йесика Росвал заявява, че градовете са в основата на екологичния преход на Европа.
Тя подчертава, че именно на местно равнище екологичните политики могат да доведат до видими промени чрез повече зелени пространства, по-малко замърсяване и по-ефективно управление на отпадъците.
Росвал поздравява трите победителя и отбелязва, че редица градове в Испания и Португалия вече са сред водещите примери за устойчиво градско развитие.
Как ЕС определя най-зелените градове?
Наградата „Европейска зелена столица“ се присъжда на градове с над 100 000 жители, докато отличието „Европейски зелен лист“ е предназначено за по-малки населени места с население между 20 000 и 100 000 души.
Кандидатите се оценяват от независими експерти по седем основни критерия: качество на въздуха, управление на водите, биоразнообразие и зелени площи, управление на отпадъците и кръгова икономика, шумово замърсяване, намаляване на емисиите и адаптация към климатичните промени.
Оценката обхваща както постигнатите резултати, така и дългосрочните стратегии на градовете за справяне с рискове като екстремни горещини и наводнения.
Основната цел на инициативата е да насърчава местните власти да прилагат устойчиви решения, които едновременно намаляват екологичния отпечатък и подобряват качеството на живот.
Отличените проекти са част от по-широка тенденция в европейското градско планиране. С повишаването на температурите и зачестяването на екстремните метеорологични явления все повече градове инвестират в паркове, озеленяване и инфраструктура за управление на водите.
В Барселона например част от улиците са затворени за транзитно движение или преобразувани в пешеходни пространства и зелени зони.
В Милано жилищният комплекс Bosco Verticale, известен като „Вертикалната гора“, показва как растителността може да бъде интегрирана в гъсто застроени градски райони. Двете сгради разполагат с над 21 000 дървета и храсти, разположени по терасите им, отбелязва Euronews.
Нидерландският град Бреда също е пример за подобна трансформация. През последните десетилетия местните власти и жителите заменят бетонни настилки с тревни площи и дървета, а върху жилищни и училищни сгради се изграждат покривни градини.
Днес около 60% от територията на града е заета от зелени пространства. През 2025 г. Бреда получава признание като първия град в Европейския съюз със статут National Park City.
Екологичните отличия обаче не зависят единствено от количеството зелени площи. Германският град Хайлброн, избран за Европейска зелена столица за 2027 г., е оценен високо за качеството на въздуха и водите, политиките за ограничаване на шума и управлението на отпадъците, според Европейската комисия.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)