Романтичните истории за любов между хора и приказни създания, развиващи се сред фантастични кралства, величествени дворци и опасни приключения, привличат милиони читатели по света. Въпреки популярността си обаче те често са критикувани заради художествените си качества, откровеното представяне на интимните отношения и стремежа да предложат бягство от действителността. Предмет на спорове е и фактът, че голяма част от авторите и аудиторията на този тип литература са жени.

Подобни дискусии далеч не са ново явление. Още през XII век разказите за романтични отношения със свръхестествени същества се разпространяват из Европа, превеждат се на различни езици и достигат до широк кръг читатели, но същевременно срещат неодобрението на част от обществото.

Днешният жанр романтично фентъзи, известен като romantasy, към който принадлежат бестселъри като „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас и „Живак“ на Кали Харт, продължава именно тази многовековна традиция. Приликите със средновековните рицарски романи разкриват както причините за устойчивия интерес към подобни сюжети, така и произхода на критиките към тях, пише The Guardian.

Феновете критикуват сериала още преди премиерата му заради промените във външността, характера и биографията на Кери, които според тях отдалечават героинята от образа, създаден от Кинг

Защо новата адаптация на „Кери“ не се хареса на феновете на Стивън Кинг

Средновековните корени на романтичното фентъзи

Рицарските романи възникват във френските аристократични дворове в края на XII век и бързо се разпространяват в Европа. Популярността им надхвърля границите на висшето общество, като историите достигат дори до селскостопански работници и бедни монахини.

Авторите черпят вдъхновение от по-стари митове за феи и други свръхестествени създания, особено от легендите за крал Артур. Познатите сюжети постепенно се обогатяват с нови приключения, романтични отношения и фантастични елементи, които позволяват на публиката да се откъсне от ежедневието.

Тези произведения имат много общо със съвременното романтично фентъзи – омагьосани кралства, великолепни дворци, опасни изпитания и привлекателни, но заплашителни персонажи. И в двата случая въображаемите светове предлагат алтернатива на действителността. Както отбелязва един автор от XIII век, разказите за реалния живот носят „скръб и мъка“, докато приказните истории дават възможност за бягство от тях.

Сексуалната свобода като част от фантазията

Друга съществена прилика е откритото представяне на интимните отношения. Средновековните романи изобилстват от приказни създания, които свободно следват желанията си, независимо от обществените норми или семейното си положение. Макар сексуалните сцени рядко да са описвани пряко, текстовете съдържат подробности за физическата привлекателност на героите и техните романтични връзки.

Образите на свръхестествените любовници също напомнят на съвременните персонажи. Наред с нежните и благородни герои присъстват мрачни, властни и потенциално опасни мъжки фигури, които запазват заплашителните си черти дори при щастлива развръзка.

Подобни сюжети създават възможност за изследване на сексуалните желания извън ограниченията на реалния живот. Това е особено важно за женската аудитория през Средновековието, когато обществените очаквания за целомъдрие и подчинение силно ограничават свободното изразяване на интимни потребности.

Сред авторите на подобни произведения има и жени, включително поетесата от XII век Мари дьо Франс. Те се радват и на широка популярност сред читателките, което отбелязва дори английският поет Джефри Чосър, една от водещите фигури в средновековната литература. Романтичните истории предоставят на жените възможност да изследват желания и отношения, които противоречат на тогавашните обществени норми. 

Новият роман на дългогодишния политически репортер и писател изгражда мост между Сирия и България, свързвайки разкъсаните нишки на човешките съдби

Облаците на Нина Александрова, които ни събират под едно небе

Показателни са и средновековните представи, според които интимните отношения с приказни създания невинаги се възприемат като нарушение на целомъдрието. В някои случаи жените, участвали в подобни връзки, продължават да бъдат смятани за девствени.

Съвременното романтично фентъзи изпълнява сходна роля, макар обществените условия да са значително променени. Въпреки по-голямата сексуална свобода откритото обсъждане на женските желания все още може да предизвиква неудобство, особено в по-консервативна среда. Това отчасти обяснява интереса към жанра сред тийнейджърките и жените, за които разговорите за интимността остават чувствителна тема. Художествената измислица им позволява да изследват различни модели на отношения без пряка връзка със собствения им живот.

Когато жените спасяват рицарите

Освен възможност за изследване на интимните желания, романтичното фентъзи предлага и алтернативен поглед към традиционните роли на половете. В съвременните произведения жените често са водещите персонажи, от чиито решения зависи развитието на сюжета. Например главната героиня във „Faebound“ на Саара Ел-Арифи е елфическа военачалничка, а в „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас действието се развива около млада ловджийка. Мъжките образи, макар първоначално да изглеждат опасни, постепенно разкриват своята емоционална уязвимост.

Подобно преосмисляне на установените представи се среща и в средновековните рицарски романи. Вместо традиционния сюжет за рицар, който спасява изпаднала в беда девойка, някои истории представят могъщи приказни кралици, оказващи помощ на мъжките персонажи.

Такъв пример е поемата „Ланвал“ от XII век, която разказва за беден и пренебрегван рицар, многократно спасяван от своята любима – кралица на приказно царство. Историята завършва с отпътуването на двамата към нейния свят, като рицарят язди зад нея на коня ѝ.

Макар тези произведения да привличат предимно женска аудитория, интерес към тях проявяват и мъжете. Самата поема „Ланвал“ е написана от жена, но по-късно е преведена от мъж. Според цитирани през последните години данни около 18% от читателите на романтично фентъзи в САЩ са мъже, които също проявяват интерес към истории за емоционално уязвими мъжки персонажи и силни женски образи.

Защо романтичното фентъзи продължава да бъде подценявано?

Въпреки дългата си история и широката аудитория жанрът продължава да среща критики, сходни с тези от Средновековието. Още през XIV век Чосър създава пародията „Сър Топас“, посветена на рицар, който търси кралица на елфите. В творчеството си той иронизира и особеното отношение на жените към рицарските романи, докато духовници изразяват неодобрение към интереса им към подобни истории.

Днес част от литературните коментатори също поставят под въпрос художествената стойност на романтичното фентъзи, като го определят предимно като развлекателна литература с откровено еротично съдържание. Някои стигат по-далеч, твърдейки, че жанрът оказва неблагоприятно влияние върху читателките или че подобни произведения не заслужават място на престижни литературни фестивали.

Испанско издателство преиздаде емблематичния труд на Гилбърт и Губар от 1979 г., който анализира творчеството на Джейн Остин, Мери Шели, сестрите Бронте и Емили Дикинсън през изцяло нов ъгъл

„Франкенщайн“, „Джейн Еър“ и „Снежанка“ през призмата на пола: „Лудата на тавана“ и зараждането на феминистката литературна критика

Същевременно присъствието на сексуални сцени само по себе си не обяснява отрицателното отношение. Други популярни фентъзи произведения, сред които „Игра на тронове“ на Джордж Р. Р. Мартин, също съдържат подобни елементи, но получават признание от литературната критика.

Това повдига въпроса дали пренебрежителното отношение към романтичното фентъзи се дължи единствено на художествените качества на произведенията, или е свързано и с факта, че жанрът привлича предимно женска аудитория и се развива до голяма степен от авторки, пише The Guardian.

Въпреки критиките средновековните истории за приказни създания оставят трайна следа в европейската литература. Образите на Титания и Оберон в „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир произлизат от традицията на рицарските романи, докато „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес пародира характерни за нея сюжети.

Други произведения постепенно потъват в забрава, сред които историята за Гингамор и романът „Кларис и Ларис“ от XIII век, съдържащ повече от 30 000 стиха. Макар днес да са сравнително непознати, те свидетелстват за разнообразието и мащаба на средновековната романтична литература.

Литературна традиция, която се завръща след векове

След близо четири столетия популярност средновековните рицарски романи постепенно излизат от мода в края на XVI век. Сред причините е промяната в представите за приказните създания, които все по-често започват да се изобразяват като миниатюрни същества, вместо като човешки фигури с романтична привлекателност.

Въпреки това основните теми на жанра – любовта, приключенията, свободата на въображението и преосмислянето на традиционните обществени роли – продължават да присъстват в литературата.

Съвременното романтично фентъзи може да се разглежда като продължение на тази традиция, адаптирано към интересите и очакванията на днешната аудитория. Неговата популярност показва, че историите, съчетаващи фантастични светове с човешки отношения и желания, запазват привлекателността си векове след появата на първите средновековни романи.