Когато AI оценява авторството, литературният свят се сблъсква с нова вълна от недоверие към писателите

Изкуственият интелект все по-силно променя литературния свят, като поставя под съмнение не само произхода на публикуваните произведения, но и надеждността на инструментите, предназначени да разпознават машинно генериран текст. През последните месеци поредица от обвинения срещу писатели, носители на престижни награди и автори на бестселъри разкрива колко трудно става разграничаването между човешкото творчество и съдържанието, създадено с помощта на AI.

Проблемът се задълбочава от факта, че автоматизираните системи за откриване на подобни текстове невинаги дават надеждни резултати. Това създава риск писатели да бъдат публично дискредитирани въз основа на заключения, които не представляват окончателно доказателство, пише The Atlantic.

Meta спечели знаково дело за неправомерно използване на книги за обучение на AI

Литературните награди се превръщат в поле на спорове за AI

На 6 октомври зимбабвийският писател Симбараше Кундизеза печели престижната награда „Кейн“ за африканска литература с разказа The Blue Fighter. Отличието е придружено от парична премия от 10 000 британски лири.

По-малко от седмица по-късно обаче авторството му е поставено под съмнение. Публикация в The Atlantic посочва, че системата за разпознаване на AI съдържание Pangram определя почти целия разказ като машинно генериран.

Кундизеза категорично отрича обвиненията.

„Написах The Blue Fighter. Не съм използвал генеративен изкуствен интелект. Произведението е изцяло мое“, подчертава той в социалната мрежа X.

Случаят е част от по-широка тенденция, която обхваща издателската индустрия през 2026 г.

През март издателството Hachette отменя американското издание на романа Shy Girl на Миа Балард след публикация на The New York Times, според която произведението може да е създадено с помощта на AI, пише CNN. 

През май тринидадският писател Джамир Назир е заподозрян в използване на подобни инструменти за разказа The Serpent in the Grove, отличен с наградата за кратък разказ на Британската общност.

През юли изследователи от университета „Стоуни Брук“ стигат до заключението, че според анализ на данни около 60% от бестселъра Daggermouth на Х. М. Улф може да е генериран от изкуствен интелект.

Читатели откриват следи от AI между страниците на романтични фентъзи книги

Същия месец дебютният автор Джери Фаладе губи договор за издаване на книга на стойност 2 млн. долара, след като литературните му агенти оттеглят ръкописа заради съмнения относно неговия произход.

През септември обвинения срещу хаитянско-канадския писател Телисон Орелиен водят до изваждането му от предварителния списък с кандидати за престижната френска литературна награда „Гонкур“.

Тези случаи показват, че подозренията за използване на AI вече могат да имат сериозни професионални и финансови последици, дори когато липсват безспорни доказателства.

Може ли изкуственият интелект да разпознае собствените си текстове?

С разпространението на генеративните модели създаването на текст, който прилича на литературно произведение, става все по-достъпно. Същевременно издателите, журитата на конкурси и читателите срещат нарастващи трудности при установяването на неговия произход.

На този фон се развива пазарът на системи за откриване на AI съдържание.

Една от най-известните е Pangram, основана през 2023 г. от инженера по машинно обучение Макс Сперо, който преди това работи в Google и компанията за автономни автомобили Nuro.

Според създателите ѝ платформата може да различава човешки от машинно генерирани текстове с почти абсолютна точност.

Сперо представя технологията като средство за защита на литературните издания, които получават все повече ръкописи, тъй като генеративният AI позволява създаването на големи количества съдържание при минимални разходи.

Бестселърът, който никога не съм писал: Как AI предизвиква творческия свят

Надеждността на подобни инструменти обаче остава предмет на спорове.

Pangram твърди, че вероятността погрешно да определи човешки текст като генериран от AI е приблизително един на 10 000 случая. Някои рецензирани научни изследвания подкрепят тази оценка, но проучване на Университета на Мериленд от 2025 г. установява грешки при около 2% от анализираните документи.

Дори сравнително ниският процент на неточност може да има значителни последици предвид огромния брой произведения, които се публикуват ежедневно.

Допълнителен проблем е, че различните системи понякога достигат до противоречиви заключения за един и същ текст.

Стилистичните особености не са доказателство

Подозренията за машинно генерирано съдържание често се основават на определени езикови конструкции, които се смятат за характерни за чатботовете.

Сред тях са прекомерната употреба на дълги тирета, контрастни формулировки от типа „не е X, а Y“, претрупаните описания и изброяванията в групи от три елемента.

Проблемът е, че подобни похвати съществуват в литературата и журналистиката много преди появата на генеративния AI.

Моделите ги възпроизвеждат именно защото са обучавани върху огромни масиви от текстове, създадени от хора.

Когато AI пише книги на здравна тематика: опасни медицински съвети заливат Amazon

„Лошият текст, генериран от AI, е почти неразличим от лошия текст, написан от човек, защото изкуственият интелект е обучен върху лошо писане“, коментира писателят Патрик Нейтън.

Следователно наличието на определени стилистични характеристики само по себе си не може да докаже използването на генеративен модел.

Кои писатели попадат под подозрение?

Дискусията има и социално измерение.

Значителна част от широко отразените обвинения през годината са насочени срещу чернокожи автори и писатели от други етнически малцинства.

Според Дойл Д. Калхун, преподавател по постколониални изследвания в Кеймбриджкия университет, това може да е свързано с по-широки обществени нагласи и негативни реакции срещу нарастващото присъствие на представители на малцинствата в литературните среди.

Той отбелязва, че в продължение на десетилетия литературният елит е доминиран предимно от бели мъже, докато днес все повече автори с различен произход получават издателски договори и престижни отличия.Според Калхун обвиненията, често непотвърдени, се разпространяват изключително бързо в социалните мрежи и могат да нанесат трайни репутационни щети.

Въпросът за евентуалните пристрастия на системите за разпознаване на AI също остава актуален.

Изследване на Станфордския университет от 2023 г. установява, че подобни инструменти по-често класифицират погрешно като машинно генерирани текстове, написани от хора, за които английският не е роден език. Проучването обаче предхожда създаването на Pangram и не оценява конкретно тази платформа.

AI вече създава пълнометражни филми за седмици, но човешката актьорска игра остава предизвикателство

Как един автор може да докаже, че е написал произведението си?

За разлика от плагиатството, при което може да се направи пряко сравнение между два текста, доказването на използване на генеративен AI е значително по-сложно.

Автоматизираните анализи не предоставят категорично доказателство, а при липса на признание от страна на автора установяването на действителния процес на писане често е невъзможно.

Това поставя издателствата и организаторите на литературни конкурси пред сериозна дилема.

От една страна, те трябва да гарантират автентичността на произведенията. От друга, изискването писателите да предоставят чернови, история на редакциите и други материали повдига въпроси за личното пространство и творческата независимост.

След обвиненията срещу Кундизеза организаторите на наградата „Кейн“ обявяват, че ще приложат подход, основан на човешка оценка, като разгледат историята на редакциите на неговия разказ.

Подобна процедура предприема и Фондацията на Британската общност след спора около произведението на Джамир Назир.

Вместо да разчита на Pangram или други автоматизирани системи, организацията преглежда чернови, бележки и допълнителни материали, както и провежда подробни разговори с кандидатите.

В крайна сметка проверката установява, че никой от отличените автори, включително Назир, не е използвал AI за написването на произведението си.

Въпреки това литературното списание Granta, което публикува наградения разказ, прекратява бъдещото си сътрудничество с конкурса. Издателката на списанието Сигрид Раусинг обяснява решението с продължаващите съмнения относно произхода на текста. За да провери произхода му, редакцията използва чатбота Claude, който също изразява подозрения за машинно генерирано съдържание. Тези заключения обаче не могат да се приемат за доказателство, тъй като Claude не е разработен като инструмент за разпознаване на текстове, създадени с AI.

Човек или изкуствен интелект? Нов инструмент разпознава кой стои зад идеите в научните публикации

Рискът технологиите да заместят човешката преценка

Според част от писателите и литературните експерти използването на автоматизирани системи за борба с AI съдържанието създава нова форма на технологична зависимост.

Авторът Джон Уорнър предупреждава, че прекомерното разчитане на подобни инструменти може постепенно да отслаби способността на хората сами да оценяват качеството и произхода на текстовете.

Така литературният свят се оказва в противоречива ситуация: генеративният AI създава несигурност относно авторството, а технологиите, разработени да я преодолеят, могат допълнително да задълбочат недоверието.

Основният въпрос вече не е единствено дали дадено произведение е написано от човек или машина, а доколко е оправдано репутацията и кариерата на един писател да зависят от оценката на алгоритъм, който също може да греши.