От Рокфелер до Мъск: Милиардерите купуват обществено спокойствие с по няколкостотин долара за дете
От времето, когато Джон Д. Рокфелер раздава монети, най-богатите хора в света търсят различни начини да разпределят част от богатството си. Сега някои от тях заобикалят традиционната благотворителност и опитват да изградят нов обществен договор
,fit(1001:538)&format=webp)
Най-богатите хора в света имат нов начин да раздават парите си – по няколкостотин долара директно на всяко дете.
Тази седмица Илон Мъск обеща да даде на милиони американски деца собствени индивидуални акции в SpaceX. Стойността им – около 150 долара – ще се добави към даренията на Майкъл и Сюзан Дел, Рей Далио и други милиардери, които захранват детски инвестиционни сметки чрез програмата Trump Accounts, набираща скорост като нова форма на филантропия.
„В много отношения това е нашият IPO момент – нещо като момента, в който Google се намираше през 2005 г.“, казва пред The Wall Street Journal технологичният инвеститор Брад Герстнър, който замисля програмата преди шест години, убеждава Белия дом да я подкрепи и следи въвеждането ѝ.
Герстнър не е създал програмата, за да тушира общественото недоволство срещу Силициевата долина, но тя стартира в момент, когато технологичните милиардери имат остра нужда от подкрепа на репутацията.
От киното до политическите дебати, титаните на Силициевата долина все по-често са представяни като обществени злодеи – хора, които създават технологии, от които самите те забогатяват, докато останалите рискуват да останат без работа.
В различни части на САЩ местни общности се противопоставят на центровете за данни, които захранват AI бума. Проучване на YouGov от май показва, че 62% от анкетираните искат милиардерите да имат по-малко политическа, икономическа и културна власт – най-високият дял сред всички изследвани групи.
Герстнър вижда в Trump Accounts нов обществен договор между най-богатите граждани и останалата част от обществото и го сравнява със Social Security – системата, която през 30-те години на ХХ век създава защитна мрежа за безработни и възрастни американци.
„Social Security е чудесна за края на живота, но какво правим с всички хора, които се чувстват изключени през самия си живот?“, пита той.
В кадрите от Франция, където хиляди разгневени граждани излязоха по улиците и вандализираха магазини, Герстнър вижда бъдеще, което трябва да бъде избегнато.
„Гледаме как Франция гори, защото хората се чувстват изключени и изоставени“, казва той.
„Противоотровата е всички да станат собственици“, добавя Герстнър, който тази седмица е посетил училище в Бронкс и заедно с приятел е внесъл по 250 долара в сметките на 3000 ученици.
За критиците на Trump Accounts обаче тези подаръци пораждат нови въпроси.
Обещаването на безплатни акции чрез държавни сметки, носещи името на президента, непосредствено преди междинните избори има очевидни политически последствия: Тръмп може да представя подаръците като свое постижение пред избирателите, а милиардерите могат да печелят благоволението на Белия дом.
В деня на изборите жителите на Калифорния ще гласуват и за данък върху милиардерите, който вече е подтикнал част от най-богатите хора в щата да се изнесат.
„Създаването на тази програма и моментът, в който се случва, са изцяло политически“, казва Оливие Зунц, историк и автор на книгата „Philanthropy in America“.
Говорител на Белия дом заяви, че вече са създадени близо 70 млн. Trump Accounts. По думите му така президентът на САЩ е постигнал „знаково икономическо постижение, създадено да помогне на всяко американско дете.“
Програмата позволява на всеки – милиардер или не – да внася пари в индивидуална пенсионна сметка, открита на името на всеки под 18-годишна възраст.
Децата, родени между 2025 и 2028 г., получават автоматично първоначален депозит от 1000 долара, а средствата не могат да бъдат теглени преди навършване на 18 години.
Идеята е проста: лесните дарения и сложната лихва трябва да осигурят на младите хора начален капитал, който да използват за образование, първоначална вноска за жилище или нови инвестиции в американската икономика.
При средната доходност на американския фондов пазар и инфлацията през последните 100 години първоначалните 1000 долара биха могли да нараснат до повече от 5800 долара след 18 години, или около 3400 долара в днешни пари.
Герстнър, който в ежедневната си работа управлява инвестиционната компания Altimeter Capital, представя програмата с езика на рисковия капитал: „благотворителност в мащаб, директно към американските деца, с доказана възвръщаемост“.
Моделът заобикаля традиционната филантропия, която минава през организации и каузи.
„Има цинизъм към неправителствените организации и филантропията и желание сред свръхбогатите да заобиколят този канал“, казва Фил Бюканън, президент на Center for Effective Philanthropy, който изследва дарителството и води подкаста „Giving Done Right“.
Много от НПО, с които Бюканън работи, се борят за оцеляване след орязване на федералното финансиране, част от което беше предприето от програмата DOGE на Мъск по-рано в управлението на Тръмп.
„Да раздаваш акции на деца? Това със сигурност не е лошо, ако действително се случи. Но дали това е най-доброто, което може да направи точно сега?“, пита Бюканън.
Освен публикациите си в социалните мрежи, Мъск не е уточнил кога и как възнамерява да разпредели акциите на SpaceX.
Това не е първият случай, в който индустриалци прибягват до директни подаръци.
Една година преди САЩ да се сринат в Голямата депресия, първият милиардер в света раздава монети от по 10 цента на ученици.
Джон Д. Рокфелер е прочут с това, че носи такива монети в джоба си и ги раздава навсякъде.
Монетите не купуват само бонбони. В годините след тежките трудови конфликти в Standard Oil, при които загиват работници, малките подаръци помагат на Рокфелер да изгради нов образ – на добродушен „дядо – покровител“.
„Когато дам 10 цента на дете, мога да му кажа, че единственият начин да забогатееш е да спестяваш, и че бих искал всички да бъдат богати“, казва той през 1928 г.
От времето на Рокфелер насам въпросът как се раздава богатство получава множество отговори: финансиране на библиотеки и университети, Giving Pledge – обещанието най-богатите да дарят по-голямата част от състоянието си, микрокредити за най-бедните, ефективен алтруизъм, семейни инвестиционни офиси.
С Trump Accounts технологичните милиардери раздават пари или акции на милиони хора – и го правят през държавна система.
„Това е напълно безпрецедентно“, казва Зунц.
Дарението на семейство Дел внася по 250 долара в 25 млн. сметки, като фокусът е върху деца под 10-годишна възраст в по-бедни райони.
Сумата от 250 долара е избрана като символ на 250-годишнината на САЩ.
След дарението семейство Дел започва да получава картички и писма от деца. Майкъл Дел казва, че е чувал за родители, които слагат QR код към Trump Account на детето си в поканите за рожден ден.
„Вместо чорапи, пуловер или играчка, която ще използват един ден, дайте им 25 долара“, казва той.
Герстнър не смята, че тези сметки трябва да заменят традиционното дарителство, но според него са алтернатива на това „да оставиш всичките си пари на децата си или да дадеш още 100 млн. долара на поредния университет“.
Герстнър израства в бедност в провинциална Индиана и като ученик участва в състезания по решаване на проблеми.
На него и на други силни ученици се задавал проблем – например глобалното затопляне – и те трябвало да предложат най-доброто възможно решение, разполагайки само с речник и синонимен речник. Отборът му в Wawasee High School често бил сред най-добрите в щата.
Идеята за Invest America му хрумва през есента на 2020 г., когато САЩ все още са под ограничения заради Covid-19.
Икономическата несигурност е висока, но фондовият пазар също расте до рекордни нива, въпреки че голяма част от страната е затворена, а много хора са без работа.
Герстнър започва да си представя програма, която автоматично включва американските деца в инвестиционен инструмент, така че да могат да участват в растежа на фондовия пазар.
През 2023 г. той привлича Дел и други главни изпълнителни директори с обещание да правят вноски за децата на служителите си, ако програмата бъде приета със закон.
За Дел идеята връща спомените от детството му в Хюстън през 70-те години, когато майка му е била борсов посредник, а той самият получава спестовна книжка на осем години.
„Струваше ми се, че законодателно това ще бъде изключително трудно“, казва Дел. „Защото добрите идеи често не се превръщат в закони.“
Герстнър първоначално предлага плана на представители на администрацията на Джо Байдън, но по думите му идеята не получава подкрепа.
Той опитва отново при втория мандат на Тръмп и казва, че президентът веднага е харесал предложението.
Оттогава Trump Accounts събира необичайно широк кръг от поддръжници – от демократичния губернатор на Калифорния Гавин Нюсъм до републиканския сенатор Дейв Маккормик и демократа Кори Букър, който предлага собствен законопроект за т.нар. „бебешки облигации“, напомнящ програмата.
Идеята част от богатството на технологичните милиардери да бъде разпределено по-широко сред американците има широка подкрепа – особено в момент, когато пропастта между най-богатите и най-бедните се разширява.
Силният ръст на фондовия пазар е довел до повече от удвояване на богатството, държано от най-богатите 0,1% от американците от 2019 г. насам, според Федералния резерв.
Петдесетте най-големи филантропи в САЩ са дарили 22,4 млрд. долара за благотворителност през 2025 г., според Chronicle of Philanthropy. Това е почти 60% повече спрямо 2000 г. след корекция за инфлацията.
Технологичните магнати са осигурили почти половината от общата сума през миналата година.
Домакинствата с активи за 500 млн. долара или повече даряват средно 1,2% от състоянието си годишно, показва проучване на Bridgespan Group от юли. Делът остава почти непроменен, въпреки че броят на свръхбогатите расте.
Девет от десетте най-богати американци вече идват от технологичния сектор.
В същото време отношението към индустрията се влошава на фона на тревогите около центровете за данни, изкуствения интелект и вредите от социалните мрежи.
В скорошно проучване на Gallup едва 48% от анкетираните имат положително отношение към технологичния сектор спрямо 75% през 2017 г.
За SpaceX раздаването на акции би създало стабилна база от инвеститори, които няма да могат да продават дълго време. То носи и обществено одобрение в момент, когато демократите се готвят да разследват договорите на компанията с държавата.
За свръхбогатите даряването на богатство под формата на акции носи и данъчни предимства.
Милиардерите могат да приспадат благотворителните дарения от облагаемия си доход, а потенциалната полза е още по-голяма при даряване на акции.
Стойността на акциите на SpaceX, които Мъск притежава, е нараснала многократно от създаването на компанията. Ако той ги продаде, ще дължи огромен данък върху капиталовата печалба. Ако ги дари, избягва този данък.
Междувременно всички организации и каузи, които разчитат на благотворителност, се подготвят за нова вълна от технологично богатство през следващите месеци – покрай очакваните IPO-та на Anthropic и OpenAI.
През последната седмица Anthropic обяви собствен план за разпределение на богатство под формата на т.нар. „фонд за обществена полза“, който ще бъде финансиран с 5% от акциите на компанията.
Ръководството заяви, че средствата ще бъдат насочени към хора, засегнати от промените на пазара на труда, предизвикани от AI.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)