Най-старата „автономна система“ на американските въоръжени сили има проблем с доставките: повечето служебни кучета идват от Европа, по-малко от половината от закупените животни в крайна сметка стигат до служба, а САЩ се конкурират с други държави за най-добрите от тях.

Палмър Лъки, основателят на отбранителната технологична компания Anduril, и Бен Лам, съосновател и главен изпълнителен директор на Colossal Biosciences, смятат, че клонирането, генното редактиране и новото военно оборудване могат да променят това.

Лам стои и зад компанията, която през април 2025 г. обяви, че е върнала към живот вълчището (Aenocyon dirus), изчезнал преди повече от 10 000 години хищник.

На практика Colossal създаде три генетично модифицирани вълчета - Ромул, Рем и Калиси.

Учените използваха клетки от сив вълк и редактираха около 20 участъка в 14 гена, така че да съответстват на ДНК, извлечена от древни останки на вълчища. След това създадоха клонирани ембриони, които бяха износени от домашни кучета.

Сега Лам и Лъки искат да използват част от същите технологии за военни служебни кучета.

Новият им проект Warhound излиза от сянка с първоначално финансиране от 200 млн. долара, съобщава Fortune. Стартъпът е базиран в Тексас, а негов главен изпълнителен директор е Дейвид Спърк, бивш морски пехотинец и бивш главен директор по данните в Пентагона.

„Кучето е най-старата автономна система, която съществува“, казва Лам пред Fortune. „В продължение на хиляди години кучетата влизат в опасността преди хората, които защитават.“

САЩ внасят над 80% от военните си кучета от Европа

Американската армия създава K-9 корпуса през 1942 г. Днес програмата за военни служебни кучета разполага с над 2200 екипа от кучета и водачи, а повече от 80% от животните се купуват от Европа, според данни, цитирани от Warhound.

Предлагането обаче не достига.

Лам се позовава на предупреждение на комисията по въоръжените сили в Сената, според което ограниченият брой развъдчици извън САЩ и растящото търсене вдигат рязко цената на военните кучета от Европа.

САЩ се конкурират за същите животни и с други правителства, включително тези на Китай и Русия, казва Лам.

Загубите продължават и след покупката. По данни на компанията по-малко от половината придобити кучета в крайна сметка са одобрени за служба след процес по подбор и обучение, който може да отнеме около три години.

Това означава, че за да разполагат накрая със 100 работещи кучета, американските служби трябва да купят и обучат около 200.

Най-добрите кучета ще бъдат клонирани

Планът на Warhound започва с животните, които вече са доказали качествата си.

Компанията ще събира и съхранява генетичен материал от най-добрите кучета, преминали успешно обучението, а след това ще ги клонира.

Лам подчертава, че генетиката няма да направи копията идентични като поведение и способности.

„Обучението и средата винаги ще влияят върху представянето“, казва той.

Генетичният материал на първата група кучета вече е съхранен, а работата по редактирането му е започнала. Лам очаква първите животни да бъдат готови след около две години.

Warhound първо ще се опита да отстрани известни вредни генетични варианти, свързани с мускулна дегенерация и други наследствени заболявания. Целта е „нито едно куче да не влиза в служба с генетични маркери, за които е известно, че причиняват често срещани заболявания, слагащи край на кариерата му“.

Компанията все още проучва кои други характеристики могат да бъдат променяни по научно обоснован и отговорен начин.

Лам обаче казва, че Warhound планира и бъдещи генетични подобрения, които да повишат способностите на и без това специално подбраните животни.

Anduril ще доставя част от оборудването: защита за очите и слуха, броня и интеграция със системата Eagle Eye.

Идеята е „кучетата, водачите и автономните системи да действат като един екип“.

Warhound нарича това оборудване „кибернетични подобрения“.

Лам обаче отхвърля идеята, че проектът е стъпка към замяната на истинските животни с роботизирани кучета.

„Нито една машина днес не може да се сравни с обонянието на кучето или с преценката му в сложна среда“, казва той.

Warhound все още няма клиенти

Компанията засега няма подписани договори.

Лам казва, че Warhound работи със специалисти по служебни кучета от различни структури на американската национална сигурност, но все още не посочва колко ще струва едно животно.

Причината според него е проста: младо куче, частично обучено куче и клонирано животно с доказано здраве, обучение и грижи до края на службата са съвсем различни предложения.

Компанията обсъжда и модел, наречен „Canine-as-a-Service“, или „служебни кучета като услуга“.

При него правителството няма да купува отделни животни, а ще плаща за постоянен поток от обучени кучета. Софтуерните компании от години продават услуги на Пентагона чрез абонаментни модели. Warhound иска да приложи подобна схема и тук.

Клонираните служебни кучета не са новост

Клонирането на работни кучета вече е правено.

През 2009 г. митническата служба на Южна Корея включва шест клонирани кучета за откриване на контрабанда.

Десетилетие по-късно китайски учени съобщават, че са клонирали високоефективно полицейско куче от породата кунмински вълчак с цел да намалят времето за обучение. До ноември същата година шест клонирани служебни кучета вече работят за полицията в Пекин.

Според Лам обаче досега никой не е изградил подобна система в мащаба, от който се нуждаят САЩ.

Warhound планира постепенно да създаде национална инфраструктура за отглеждане и обучение на кучета, като в началото ще я финансира с частен капитал.

Компанията вече е наела за директор на операциите с кучета човек, когото Лам определя като „един от най-добрите водачи на кучета, служили някога в американската армия“.

American Humane Society ще сертифицира програмите за обучение и ще помага пенсионираните животни да бъдат събирани отново с бившите им водачи.

„Капитан Америка“ за кучета

Идеята за Warhound се ражда след разговор между Лам и Лъки на конференцията Moonshots Summit на предприемача Питър Диамандис.

По думите на Лам, Лъки бил впечатлен от обявяването на проекта с вълчищата. Двамата започнали да обсъждат американските военни кучета: откъде идват, колко от тях отпадат по време на подготовката и колко струва замяната им.

„Обичам историите за произход, особено когато говорим за програмата „Капитан Америка“ за кучета“, казва Лам.

Препратката е към супергероя, при когото експериментална програма превръща слаб кандидат, отхвърлен от армията, в свръхвойник.

При Warhound целта е друга: да се увеличи шансът повече от подбраните кучета да издържат подготовката и да останат здрави достатъчно дълго, за да служат.

„Палмър и аз не се описваме като съоснователи“, казва Лам. „Ние разработихме концепцията.“

По думите му Лъки дори няма дялово участие в компанията.

Лам влиза в борда и привлича Дейвид Спърк за главен изпълнителен директор. Двамата се познават добре, тъй като Спърк е бил съветник на Colossal в продължение на четири години и е наблюдавал отблизо работата ѝ по възстановяването на изчезнали видове.

Спърк има осем години служба в Морската пехота и близо две десетилетия като цивилен служител в американското разузнаване и специалните операции.

Той е първият главен директор по данните на Командването за специални операции на САЩ, а след това заема същата длъжност и в американското военно ведомство. Част е от Project Maven още от началото на програмата, която използва AI за анализ на изображения и подпомагане на идентифицирането на цели.

Спърк е бил и заместник-помощник директор на националното разузнаване за Афганистан и Пакистан. По-късно работи като старши съветник в Palantir - период, който според Лам самият Спърк нарича своята „диплома от Palantir“.

„Фокусът ми е да изградя екип, който може да превърне научните постижения в способности, работещи на терен“, казва Спърк.

Спорът около вълчищата

Проектът на Colossal предизвика критики от учени, които оспориха твърдението, че компанията действително е възстановила изчезналия вид.

Според тях резултатът е по-точно да бъде описан като генетично модифицирани сиви вълци.

Лам отхвърля критиките и казва, че при Warhound поне няма подобен спор за определението.

„Те са генетично модифицирани кучета, точно както нашите вълчища бяха генетично модифицирани вълци. Предполагам, че няма как някой да спори за определението за куче“, казва той.

Създаването на нови компании върху технологии, разработени в Colossal, е съзнателна част от бизнес модела ѝ, казва той.

А Лъки обобщава идеята зад Warhound в едно изречение:

„Най-добрият приятел на човека заслужава най-добрите технологии на човека.“