Най-богатите хора в света печелят не само от замърсяващите индустрии, които допринасят за климатичната криза, но все по-често и от катастрофалните ѝ последици, показва ново проучване на Oxfam.

Организацията, която работи по проблемите на глобалното неравенство, установява, че най-богатите 0,1% от населението на света имат значителни инвестиции в подготовката за бедствия, възстановяването и реконструкцията – пазар, който се очаква да нарасне от 70 млрд. до 92 млрд. долара годишно до 2029 г.

Така най-богатите и влиятелни хора на планетата получават своеобразна „двойна печалба“ от климатичната криза и, което е още по-тревожно, стимул да забавят или възпрепятстват действията за решаването ѝ.

Според неправителствената организация това задълбочава и глобалното неравенство, тъй като хората, които имат най-малък принос за глобалното затопляне, в крайна сметка плащат на тези, които носят най-голяма отговорност – чрез по-високи цени на храните, разходи за ремонт на домове, повредени от екстремни метеорологични явления, или необходимостта да се преместят на друго място.

Джийн Маклийн, директор в Oxfam, отговарящ за публичното влияние на организацията, обвинява милиардерите, че превръщат хаоса в печалба.

„Свръхбогатите печелят и от двете страни на кризата: първо чрез продължаващите инвестиции в замърсяващи индустрии, а след това чрез инвестиции в бързо растящата „икономика на адаптацията“ – услуги за възстановяване и реконструкция, които се продават обратно на един все по-затоплящ се свят“, казва тя, цитирана от The Guardian.

„Хората, които са допринесли най-малко за климатичната криза, понасят най-тежките ѝ последици, докато онези, които са допринесли най-много, разполагат с най-добрите възможности да се защитят.“

Според доклада най-богатите 0,1% от населението на планетата – около 8 млн. души – са отговорни за повече въглеродни емисии от най-бедните 3,5 млрд. души, взети заедно. По оценки на Oxfam приносът на тази група към екстремните горещини е 125 пъти по-голям от този на средностатистическия човек.

Част от причината е начинът им на живот. Частните самолети в света например отделят за две секунди повече въглероден диоксид, отколкото повечето хора на планетата отделят за цяла година. Най-голямото въздействие на тази група обаче идва от инвестициите ѝ.

Европа е преживяла най-смъртоносното си лято заради екстремните горещини, показва ново изследване

От разрушението до възстановяването

Новият индекс на Oxfam, наречен „Разрушение и възстановяване“, идентифицира 217 компании, които или допринасят за климатичната криза, или печелят от адаптацията към нея чрез продукти и услуги като охлаждащи системи, защитни съоръжения срещу наводнения, противопожарна техника, транспорт, храни, застраховане и кредитиране.

През миналата година тези компании са реализирали средно по 1,8 млрд. долара печалба и са изплатили по 1 млрд. долара дивиденти на акционерите.

Шест големи компании за управление на активи, които консултират богати инвеститори, също попадат в индекса и притежават значителни инвестиции в останалите компании в него.

Две от най-големите – BlackRock и Vanguard – имат дялове в 92% от компаниите в индекса на обща стойност над 1 трлн. долара, според Oxfam.

Организацията посочва също, че кризи, предизвикани от екстремни метеорологични явления или войни, обикновено увеличават печалбите на големите компании за търговия с храни, доминирани от милиардери. Богатството на тези собственици е нараснало със 120 млрд. долара от 2020 г. насам.

Когато суша, наводнения или бури унищожат реколти, последващото поскъпване на храните обикновено носи непропорционално големи ползи за големите корпорации и техните инвеститори за сметка на малките производители и обикновените потребители, посочва Oxfam.

Организацията дава за пример скока от 231% в цените на какаото след екстремните метеорологични условия в Западна Африка през 2024 г. Според нея местните фермери не са получили част от допълнителните приходи.

Климатичните промени превръщат части от Европа в кошмар за застрахователите

Кой плаща цената

Подобно неравенство има конкретни последици.

Oxfam изчислява, че годишните емисии на най-богатия 1% от населението ще причинят 1,9 млн. допълнителни смъртни случая вследствие на горещини. Оценката се основава на очакваното въздействие върху човешкото здраве, селскостопанската производителност и повишаването на морското равнище.

Повече от три четвърти от тези смъртни случаи ще бъдат в държави с ниски и средни доходи, които имат далеч по-малък принос за климатичната криза и генерират едва 8% от емисиите.

Богатите държави и заможните хора остават донякъде защитени – поне засега – от последиците на климатичната криза, защото могат по-лесно да си позволят по-високи цени на храните, по-устойчиви жилища, евакуация при бедствия, частно здравеопазване и лична охрана.

Според Oxfam това намалява вероятността те да използват значителното си политическо и лобистко влияние в подкрепа на по-решителни климатични действия. Организацията смята, че в някои случаи това дори може да ги насърчи да забавят или блокират намаляването на емисиите, когато подобни мерки биха засегнали личното им богатство.

Вместо това част от тях използват бедствията, за да настояват за приватизация или да насърчават по-бедни държави да поемат нови заеми, твърди организацията.

Храните на глобалните пазари ще поскъпват поне до 2027 г. – с тях расте и социалното недоволство

Алекс Мейтланд, един от водещите автори на изследването, казва, че най-богатите хора не са просто пасивни печеливши от климатичната криза.

„Това е съзнателно“, казва той. „Когато вземете предвид политическото им влияние, това е доста сериозно доказателство, че те са в състояние да влияят върху случващото се.“

Oxfam настоява за по-високи данъци върху богатите, частните самолети, петролните и газовите компании и други силно замърсяващи бизнеси.

Организацията призовава и британското правителство да увеличи международното климатично финансиране под формата на безвъзмездна помощ вместо заеми и да предприеме мерки срещу извличането на прекомерни печалби от климатични бедствия.

Нафкоте Даби, която отговаря за климатичната политика в Oxfam International, казва:

„Трудното в разговора за климатичните промени е, че всички обичат да мислят за тях като за общ проблем. Но това не е така. Решението на климатичната криза всъщност е много просто: ограничете най-богатите, ограничете властта им, намалете емисиите им и обложете богатството им с данъци.“