Хакерите влизат за 27 секунди: Как Amusnet се подготвя за новата ера на AI атаките

Кибератаките стават все по-бързи, автоматизирани и трудни за разпознаване. Времето, с което разполагат компаниите, за да реагират на пробив, се свива до секунди, а изкуственият интелект променя правилата както за атакуващите, така и за защитниците. А това създава една съвсем нова среда за киберсигурнсот, предупреди Стоян Попов, Chief Information Security Officer (CISO) в Amusnet, по време на тазгодишното издание на водещия технологичен форум Digital Trends 2026.

И все пак – въпреки нарастващото предимство на атакуващите по отношение на скоростта, стратегическото предимство все още може да бъде на страната на защитата.

„Представете си, че атакуващите са крадец, който разполага с най-модерния шперц. С него със сигурност може да отвори входната врата на къщата ни за много кратко време. Това обаче не означава, че е успял да стигне до ценните ни активи и да ограби къщата. Ако ние разполагаме с умна къща, знаем кой има право да влиза в нея, кои движения са разрешени и как да защитим ценностите си, можем да използваме тези възможности. Можем да активираме охранителната система, автоматично да задействаме датчиците и дори да заключим вътрешните врати, които водят до ценните вещи“, обясни от сцената Попов.

Същата логика трябва да се прилага и в киберсигурността. Дори атакуващият да успее да преодолее първоначалната защита, организацията трябва да има механизми, които да ограничат движението му във вътрешните системи и достъпа му до най-ценните активи.

„Не трябва да приемаме, че първоначалният пробив непременно означава окончателен провал или окончателна присъда за нас. Трябва да се подготвяме за подобни ситуации, така че да можем да реагираме“, обясни Попов.

Мащабът на проблема се вижда най-ясно във времето, необходимо за проникване в една организация. По данни от различни доклади средното време за първоначален пробив и последващо придвижване между системите е около 29 минути. Най-бързата отчетена атака обаче е отнела едва 27 секунди. Това оставя на екипите по сигурност изключително малък прозорец, в който да забележат подозрителната активност.

„Можем да си представим с колко време разполага един анализатор, за да забележи сигнала, че нещо се случва, и съответно да предприеме действия. На практика той почти не разполага с никакво време“, коментира оглавяващият информационната сигурност в Amusnet.

Тази промяна налага и различен подход към защитата. В Amusnet вече разработват и използват собствени AI агенти, които поемат ръчната работа по анализа на събития и реакцията при киберинциденти. Идеята е машините да осигурят необходимата скорост при обработката на огромно количество информация, докато хората запазват ролята си при преценката и вземането на решения.

Причината за избора на тази стратегия е проста: автоматизацията вече работи и за двете страни, но атакуващите могат да си позволят да сгрешат многократно, докато защитниците трябва да предотвратяват всеки успешен пробив. Това поставя компаниите под постоянен натиск и прави традиционните методи за реакция все по-недостатъчни.

Стоян Попов участва в панела „When AI Faces AI“ на Digital Trends 2026 заедно с Лора Иванова, мениджър „Ключови клиенти“ в Google Cloud, и Петър Кирков, съосновател на Stihia.ai. Модератор - Илияна Захариева, директор „Корпоративни комуникации“ в A1

Когато AI агентите започнат да действат самостоятелно

Друго сериозно предизвикателство е степента на автономност, която изкуственият интелект вече може да постигне.

„Това поставя под въпрос една от основните концепции при внедряването на AI в бизнеса – че човекът винаги ще бъде част от веригата на контрол. Подобно допускане не е достатъчно, ако самите агенти могат да намират начини да заобикалят ограниченията и да използват ресурси извън първоначално предвидените. Важно е да ограничаваме не само задачата и целта, която поставяме на агентите, но и средствата, с които те ще трябва да я изпълнят“, посочи Попов.

По друг начин казано, компаниите трябва да мислят за сигурността още при проектирането на AI системите, а не да разчитат единствено на зададените инструкции или на обещанието, че агентът ще следва правилата.

Защитата започва преди атаката

В Amusnet приемат, че работата по киберсигурността никога не приключва. Всяка отстранена уязвимост може да бъде последвана от нова, а развитието на технологиите постоянно създава допълнителни задачи за екипите. Затова според Попов съществената разлика не е толкова в количеството работа, колкото в момента, в който тя се извършва.

„Една организация може да изгради процесите си предварително – да въведе политики и процедури, да определи отговорностите, да обучи служителите и да интегрира необходимите механизми за защита в използваните системи. Другият вариант е да започне да решава тези въпроси едва след като вече е станала жертва на атака“, предупреждава той.

А изборът между двата подхода е очевиден. Проактивната защита позволява на компаниите да реагират по-бързо и да ограничават последствията, вместо да се опитват да наваксват след настъпването на инцидент.

Този подход е особено важен в среда, в която изкуственият интелект ускорява както атаките, така и защитните механизми. Затова стратегическото предимство няма да принадлежи непременно на този, който разполага с най-бързия AI инструмент, а на организацията, която е изградила достатъчно добра архитектура за сигурност около него.

„Трябва да действаме проактивно и да можем реагираме, преди да се е случило нещо неприятно“, обобщи Попов.

За Amusnet това означава да използва скоростта на AI агентите, без да дава на тях последната дума. В новата надпревара между атаката и защитата автоматизацията може да осигури необходимото време, но отговорността за правилните решения остава при хората.